Дали президентът Румен Радев ще направи партия е въпрос, който

Дали президентът Румен Радев ще направи партия е въпрос, който се върти доста от дълго време.

Хипотезата за нов политически план, който Радев персонално да оглави, ту става плътна, ту още веднъж избледнява. Плътна бе, когато ръководещите от ПП-ДБ (във формат „ сглобка “) неразумно предложиха промяната на националния празник. Така придвижване „ Трети март “ стана факт и таман да се оправдаят упованията, че ето това е към този момент президентската партия, и Радев отново се прибра. Човек несъзнателно се сеща за това комично изказване на Бойко Борисов от 2020 година, когато водачът на ГЕРБ описа по какъв начин Радев го следи с дрон. И когато той изпрати защитата да го предизвести, Радев „ жъъъъц “, съгласно израза на Борисов, и си го прибира. Борисов не се майтапеше. 

Дали е било по този начин, споделя ли ти някой, само че историята с партията по занимателен метод взе да наподобява на играта с дронове. Тя ту кръжи обществено, като че ли гледа нещо, следи, преценя, ту вземе, че се прибере. 

Сериозно – с наближаването на финала на втория и финален президентски мандат версията, че Радев ще продължи политическата си кариера, като направи партия, става все по-логична и предстояща от висок публичен дял. 

Фокусът върху тематиката съдържа три въпроса – дали, по кое време и за какво, като отвън вниманието остават елементи, свързани с идеологията на тази партия, какво предлага, какви промени ще започва след три десетилетия на безредна народна власт. Детайли? Не, това са базисни въпроси, а в думата „ елементи “ се съдържа една изстрадана, горчива на усет подигравка.

Иронията, че всички нови политически планове в последните най-малко две десетилетия възникваха с тил към главните въпроси, увличайки масите през отрицанието – на предходните, на модела, на статуквото...Следваше отчаяние, туширано с появяването на нови партии, които потеглят нагоре, като викат „ ууу “ и сочат с палец надолу.

Отнасянето на значимите въпроси към една възможна партия на Радев не е заяждане. То е припомняне какво се случи с вярата, че грешките ще бъдат поправени. 

Да стартираме описа от 90-те.

След смяната през 1989-а започнаха бурни политически събития, белязани от борбата сред два полюса – червен и наследник, или Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, а в центъра стратегически се разположи Движението на Ахмед Доган. Цяло десетилетие мина в наместване на пластовете и то завърши с валутния ръб, подаването на молбата за участие в Европейски Съюз и НАТО и с прогрес на приватизацията, усетена от едно внушително болшинство като несправедлива.

Точно тук се вклини Симеон Сакскобургготски като даде обещание „ Почтеност във всичко! “, отричайки 90-те, двуполюсния модел, методите на раздържавяване, държанието на целия политически хайлайф през първото преходно десетилетие.

Ваша благосклонност либерал ли ще е, реакционер ли -  никой не се сети да пита пред двореца „ Врана “, тотално обаян от 800-те дни.

На 17 юни 4 568 191 българи отидоха до урните, а 1 952 513 от тях пуснаха бюлетината за (коалиция) Национално придвижване Симеон II.

830 338 гласа взе ОДС, където главен дирек на съюза тогава бе Съюз на демократичните сили на Иван Костов.

И в този момент внимание! На последните парламентарни избори през 2024 година гласоподаваха 2 570 629 български жители, от които 642 973 пуснаха бюлетина на ГЕРБ-СДС. Както се споделя – ту-ту! - къде отидоха 2 милиона гласа от 2001 година насам? Два милиона?! Защо победител в изборите се става в този момент с милион и триста хиляди гласа по-малко? Защо?!

Връщайки лентата обратно, доверието стартира да се топи още в границите на цялостния мандат, който Национална движение „Симеон Втори" в коалиция с Движение за права и свободи съумя да изкара. Успя също да вкара България в НАТО, да стабилизира политическия модел и да форсира приемането ни в Евросъюза.

Но вотът през 2005-а бе углавен по отношение на царската партия, която се сви до 725 314 гласа и до втора политическа мощ.

Българска социалистическа партия стана водеща партия с 1 129 196 гласа на изборите и сформира Тройната коалиция – БСП-НДСВ-ДПС. 

След нови четири години времето за новото политическо знамение към този момент беше узряло. Бойко Борисов строи батальона първо в София (на кметските избори през 2005), а след това – през 2009 година – в цялата страна. Като отхвърли тотално тройната коалиция и порциите, като обещаваше ГЕНЕРАЛна смяна от самия старта на политическата си кариера, Борисов завоюва парламентарните избори и стана министър-председател.

Започна ерата на ГЕРБ. 

Веднага би трябвало да признаем две неща.

Първото е, че ГЕРБ получи величествен брой бюлетини през 2009-а -

1 678 641.

Второ, че партията бе основана три години по-рано, като се насочи към дясното политическо пространство, направлявана ловко от немските консерватори от ХДС и ХСС, от чиито устави се въодушеви. 

С други думи, ГЕРБ бе замислена като дългогодишен политически план, без значение че за своя пробив употребява рецептата за партия знамение, която да приближи болшинство в Народното събрание. Царят бе първият, Борисов – вторият. 

Пътьом имаше и други планове, които създаваха блъсканица на правилото на цялостното отричане. Яне Янев да вземем за пример като водач на „ Ред, правда и правдивост “ (РЗС) даде обещание да уволни Бойко Борисов, като завоюва изборите. Нито ги завоюва, нито го уволни, нито щеше да го уволни, в случай че имаше тази власт. РЗС бе от тези партии, които, нагледно казано, подвигат звук като положително куче надзирател, след това радостно размахват опашка, приветствайки този, който го храни. 

След повече от десетилетие доминация на ГЕРБ пристигна лятото на 2020 година и матрицата бе още веднъж приложена. Като обещаваше, че ще „ изчегърта “ ГЕРБ, партията на Слави Трифонов набра известност и през 2021 година стана първа политическа мощ. Вярно, въздействието ѝ не можеше да се съпостави с това на Национална движение „Симеон Втори" или ГЕРБ при първия им забележителен триумф, само че фактът бе налице: Има Такъв Народ стана първата политическа мощ, която надделя ГЕРБ на парламентарни избори. Резултатът го знаем: Има Такъв Народ се разноски като културист на подиум, показвайки възли и мускули, и се прибра зад кулисите. Накратко, пропиля възможностите си да сформира първото анти-ГЕРБ държавно управление в новата ни история. 

В деяние влезе нов план - „ Продължаваме промяната “, на старта си с президентска благословия. Политическа партия също надделя ГЕРБ (673 170 гласа) и като първа мощ съумя да сформира кабинет, в който Има Такъв Народ влезе. За да го смъкна?
Нова партия, която започва с отричане на всичко и всички, бе и „ Възраждане “. 

Отрицанието, прочее, е общият знаменател на Политическа партия, Има Такъв Народ, „ Възраждане “, идеологическото им профилиране пристигна на по-късен стадий. Политическа партия са в коалиция с дясната ДСБ, само че членуват в демократичната „ Обнови Европа “. Има Такъв Народ са някъде в консервативната ниша, само че с доста неразбираемо лице. „ Възраждане “ натрупат позитиви в неопатриотичния бранш.  

Нови са и обединенията на Радостин Василев и Ивелин Михайлов, които също регистрират парламентарно наличие. 

Като теглим чертата, от всички политически сили в 51-вото Народно заседание най-дълга история има Българска социалистическа партия, следва Движение за права и свободи, само че с новоначалие, ГЕРБ е с 19-годишен партиен стаж и една част от ПП-ДБ може да се похвали с повече години на сцената. Всички други не престават да ферментират. 

Картината е доста накъсана, а прегледът дотук демонстрира, че разочарованието от новите планове блокира опцията за появяването на нова авторитетна партия. Все още дейните жители пращат в Народното събрание седем-осем-девет политически сили, които би трябвало да вършат комплицирани съдружни комбинации.

Останалите жители са разочаровани.

Част от тях чакат. Чакат Радев?

На този стадий единствено политически план на президента наподобява с капацитет за пробив. Вече близо 10 години Румен Радев се самоизгражда като опция на модела, с неведнъж декларирани позиция против партиите. „ Те, партиите “ обвиняваше Радев, като показваше гледната точка на жителите, гласоподавателите, народа. Говореше, клеймеше, създаваше прокси-партии, редеше кабинети посредством които употребяваше властта, до момента в който се трансформира в част от статуквото. Сега ще му е мъчно да премине на страната на „ те, партиите “, още повече че постоянно може да се откри различен, който да заприказва от името на жителите, гласоподавателите, народа...

Иначе рецептата наподобява доста елементарна - доста анти (анти-Борисов, анти-Пеевски, анти-еврото), поръсено с консерватизъм и опаковано с трибагреник. Но това задоволително ли е?

За да не е ослепителен популистки план, който ще извоюва някакъв триумф, възможната партия на Радев би трябвало да отскочи по-нагоре от едното отричане. За да реализира значимо електорално въздействие, една нова политическа мощ би трябвало да завоюва негласуващите, тъй че изборната интензивност най-малко да се приближи до тази от 2001 година. Пасивните следва да надвият разочарованието си, да не помнят голите обещания и даже откровените неистини от последните две десетилетия, и с по-оптимистични упования и проекти за бъдещето да отидат до урните.

Ако това не се случи, историята на България няма да свърши, само че ще продължи да се върти все по-уморено и по-уморено.

Докога...