Какви са възможните дългосрочни ефекти от новата европейска енергийна политика*
Дали препоръчаните през вчерашния ден от Европейска комисия ограничения за преодоляване на растящите цени на ток и газ ще реализиран декларираната цел за възстановителен и балансиращ резултат на енергийните пазари в общността и обособените страни? Това е въпросът, който стартира да пробужда горещи разногласия за новата енергийна политика в Европейски Съюз.
Една от първите обществени реакции по тематиката пристигна от някогашния зам.министър на стопанската система Никола Янков*, който остро разкритикува проекта на Брюксел. Според него, препоръчаните през вчерашния ден ограничения крият повече опасности, в сравнение с изгоди, изключително за страните производителки и експортьорки на ток като България. Мениджър Нюз разгласява неговия коментар и слага началото на неприсъствен спор, в който ще търси и огласява още експертни гледни точки и позиции.
Европейската комисия направи предложение за сериозна “интервенция ” на енергийните пазари на Съюза. Това трябваше да е водеща вест в България, само че май не е. Сега ще обясня за какво.
Предлага се таван от 180 евро/мвч за приходите на производителите на ток с ниска себестойност (т.нар. inframarginal producers). Това, съгласно Европейска комисия, включва всички АЕЦ,ТЕЦ на лигнитни въглища и всички ВЕИ (вкл. хидроцентрали). Тоест на процедура цялата българска енергетика - и частна, и държавна, и дребна, и огромна. За сведение, междинната цена в Европейски Съюз през последните седмици е към 400 евро/мвч. Разликата в цената над този таван от 180 евро се предлага да отива в бюджета на държавата-членка, с цел да може с нея да се поддържат сметките на семействата за и дребните и междинни компании. А, да - и да субсидират производителите на ток от (до скоро руски) природен газ, тъй като не им излиза сметката при тези високи цени на газа. Обаче, в случай че държавата-членка има огромен износ на ток, какъвто е казусът с България, се предлага тези бюджетни доходи да се разделят с държавите-членки, които са вносители на тока, защото техните жители ги заплащат.
Това е безумна политика, която вместо да докара до по-ниски цени дълготрайно, ще докара до трайно по-високи цени на тока в Европейски Съюз, понижено произвеждане и в края на краищата даже евентуална рецесия с дефицит на ток. Това е по този начин, тъй като вместо да се подтикват частните вложения в локално произвеждане на ток и увеличение на предлагането (от там и намаляне на цената), се прави тъкмо противоположното - частните вложители се санкционират и гонят от бранша, като се лишава огромна част от приходите им. Изобщо не желая и да разясня метода, общопризнат от сегашната Европейска комисия, европейски/държавни служители да дефинират какво е “нормална ” облага и какъв брой доходи “да оставят ” на бизнеса, с цел да “поддържа ” производството. Само ще загатна, че същите тези служители сега се молят на други частни производители да усилят незабавно вложенията в рандеман на петрол и газ. С частни пари на акционерите.
Инвестициите в енергетиката са по формулировка дълготрайни. Инвеститорите разчитат на “добри ” години с високи цени - като 2022 - тъй като те компенсират “лошите ” години с ниски цени, каквито неизбежно ще има през дългия живот на инвестицията им. Ако политиците им лимитират опцията за облаги през положителните години, без да покриват обаче загубите им през неприятните, това трансформира напълно финансовата математика и можем да сме очевидци на голям отлив на капитали от бранша. Това важи апропо и за всеки различен бранш в стопанската система, където стартират да се месят държавните управления.
С предложенията от през вчерашния ден Европейска комисия слага рисков казус и подвига доста така наречен политически риск в целия Европейски Съюз - част от света, обсъждана от интернационалните вложители досега като извънредно постоянна в стопански, юридически и политически проект. По-високият политически риск ще значи по-малко вложения в европейската енергетика за години напред. Което пък ще значи трайно високи цени и дефицит на ток. Което пък ще значи стеснен стопански напредък и по-нисък витален стандарт. И - в случай че на някой към момента му пука за това, с тези цени на тока - няма да има “зелена стопанска система ” и електрически автомобили в Европа, тъй като просто няма да има задоволително ток. Нито безценен, нито на ниска цена. Така че предлагането на Европейска комисия от през вчерашния ден върви непосредствено и против заявените политически цели за “позеленяване ”.
Политическото управление на Европейски Съюз сега очевидно се състои най-вече от хора, които в никакъв случай не са правили бизнес и не са вложили пари. Ефектите от техните решения ще са ужасяващи в дълготраен проект за всички жители на Съюза. Това са краткосрочни популистки ограничения, ориентирани към идващите няколко месеца, без стратегически разбор за средносрочните и дълготрайни резултати върху стопанската система на Съюза.
Силно се надявам българските евродепутати - изключително тези от дясната част на спектъра, като Радан Кънев, да се опълчват на предложенията. Правилната политика е тъкмо противоположната - да се подтикват незабавно повече частни вложения точно в този вид централи, които Европейска комисия желае да накаже. И които - както към този момент показах - включват всички български производители на ток. Именно те ще обезпечат ниските цени и енергийната самостоятелност на Европа. А за всички други, които разчитаха да вършат ток с съветски газ, пристигна “Видовден ”. Но няма потребност всички ние да покриваме загубите им.
* Никола Янков е ръководещ сътрудник на Експат Капитал и ръководител на СД на Експат Асет Мениджмънт. Бил е заместител министър на стопанската система (2001-2003) и заместител министър на превоза (2003-2005). Мениджър Нюз разгласява коментара със единодушието на създателя. Заглавието е на редакцията.
Една от първите обществени реакции по тематиката пристигна от някогашния зам.министър на стопанската система Никола Янков*, който остро разкритикува проекта на Брюксел. Според него, препоръчаните през вчерашния ден ограничения крият повече опасности, в сравнение с изгоди, изключително за страните производителки и експортьорки на ток като България. Мениджър Нюз разгласява неговия коментар и слага началото на неприсъствен спор, в който ще търси и огласява още експертни гледни точки и позиции.
Европейската комисия направи предложение за сериозна “интервенция ” на енергийните пазари на Съюза. Това трябваше да е водеща вест в България, само че май не е. Сега ще обясня за какво.
Предлага се таван от 180 евро/мвч за приходите на производителите на ток с ниска себестойност (т.нар. inframarginal producers). Това, съгласно Европейска комисия, включва всички АЕЦ,ТЕЦ на лигнитни въглища и всички ВЕИ (вкл. хидроцентрали). Тоест на процедура цялата българска енергетика - и частна, и държавна, и дребна, и огромна. За сведение, междинната цена в Европейски Съюз през последните седмици е към 400 евро/мвч. Разликата в цената над този таван от 180 евро се предлага да отива в бюджета на държавата-членка, с цел да може с нея да се поддържат сметките на семействата за и дребните и междинни компании. А, да - и да субсидират производителите на ток от (до скоро руски) природен газ, тъй като не им излиза сметката при тези високи цени на газа. Обаче, в случай че държавата-членка има огромен износ на ток, какъвто е казусът с България, се предлага тези бюджетни доходи да се разделят с държавите-членки, които са вносители на тока, защото техните жители ги заплащат.
Това е безумна политика, която вместо да докара до по-ниски цени дълготрайно, ще докара до трайно по-високи цени на тока в Европейски Съюз, понижено произвеждане и в края на краищата даже евентуална рецесия с дефицит на ток. Това е по този начин, тъй като вместо да се подтикват частните вложения в локално произвеждане на ток и увеличение на предлагането (от там и намаляне на цената), се прави тъкмо противоположното - частните вложители се санкционират и гонят от бранша, като се лишава огромна част от приходите им. Изобщо не желая и да разясня метода, общопризнат от сегашната Европейска комисия, европейски/държавни служители да дефинират какво е “нормална ” облага и какъв брой доходи “да оставят ” на бизнеса, с цел да “поддържа ” производството. Само ще загатна, че същите тези служители сега се молят на други частни производители да усилят незабавно вложенията в рандеман на петрол и газ. С частни пари на акционерите.
Инвестициите в енергетиката са по формулировка дълготрайни. Инвеститорите разчитат на “добри ” години с високи цени - като 2022 - тъй като те компенсират “лошите ” години с ниски цени, каквито неизбежно ще има през дългия живот на инвестицията им. Ако политиците им лимитират опцията за облаги през положителните години, без да покриват обаче загубите им през неприятните, това трансформира напълно финансовата математика и можем да сме очевидци на голям отлив на капитали от бранша. Това важи апропо и за всеки различен бранш в стопанската система, където стартират да се месят държавните управления.
С предложенията от през вчерашния ден Европейска комисия слага рисков казус и подвига доста така наречен политически риск в целия Европейски Съюз - част от света, обсъждана от интернационалните вложители досега като извънредно постоянна в стопански, юридически и политически проект. По-високият политически риск ще значи по-малко вложения в европейската енергетика за години напред. Което пък ще значи трайно високи цени и дефицит на ток. Което пък ще значи стеснен стопански напредък и по-нисък витален стандарт. И - в случай че на някой към момента му пука за това, с тези цени на тока - няма да има “зелена стопанска система ” и електрически автомобили в Европа, тъй като просто няма да има задоволително ток. Нито безценен, нито на ниска цена. Така че предлагането на Европейска комисия от през вчерашния ден върви непосредствено и против заявените политически цели за “позеленяване ”.
Политическото управление на Европейски Съюз сега очевидно се състои най-вече от хора, които в никакъв случай не са правили бизнес и не са вложили пари. Ефектите от техните решения ще са ужасяващи в дълготраен проект за всички жители на Съюза. Това са краткосрочни популистки ограничения, ориентирани към идващите няколко месеца, без стратегически разбор за средносрочните и дълготрайни резултати върху стопанската система на Съюза.
Силно се надявам българските евродепутати - изключително тези от дясната част на спектъра, като Радан Кънев, да се опълчват на предложенията. Правилната политика е тъкмо противоположната - да се подтикват незабавно повече частни вложения точно в този вид централи, които Европейска комисия желае да накаже. И които - както към този момент показах - включват всички български производители на ток. Именно те ще обезпечат ниските цени и енергийната самостоятелност на Европа. А за всички други, които разчитаха да вършат ток с съветски газ, пристигна “Видовден ”. Но няма потребност всички ние да покриваме загубите им.
* Никола Янков е ръководещ сътрудник на Експат Капитал и ръководител на СД на Експат Асет Мениджмънт. Бил е заместител министър на стопанската система (2001-2003) и заместител министър на превоза (2003-2005). Мениджър Нюз разгласява коментара със единодушието на създателя. Заглавието е на редакцията.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ