Задочен дебат: ЕК третира енергийните симптоми, вместо основния проблем*
Дали препоръчаните от Европейска комисия ограничения за преодоляване на растящите цени на ток и газ ще реализиран декларираната цел за възстановителен и балансиращ резултат на енергийните пазари в общността и обособените страни? Това е въпросът, който стартира да пробужда горещи разногласия за новата енергийна политика в Европейски Съюз. Мениджър Нюз започва неприсъствен спор, в който търси и показва другите гледни точки на специалисти. Вижте мнението на Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
Повече от година след началото на растежа на енергийните цени в Европейския съюз най-сетне виждаме предложение за общоевропейски метод за омекотяване на шока. Лошото е, че той освен не визира първопричината на казуса, само че и може да има дълбоки и непредвидими резултати върху пазарите и капиталовата среда. Обяснението, че измененията ще са с краткотраен резултат са несериозни – спомнете си за краткотрайното прекратяване на действието на критериите за свръхдефицит в бюджетите на страните членки, Коронавирус помощите, данъчните облекчения и така нататък
Цените на природния газ са високи, тъй като в Европейски Съюз има високо търсене и незадоволително предложение. Това може да се позволи със заменяне на източниците на импорт, увеличение на личния рандеман, понижаване на потреблението или композиция от трите. Всичко това се случва, само че по-бавно, в сравнение с ни се желае, а в това време високите цени на природния газ оказват напън и върху цените на електрическата сила.
Високите цени обаче са верният сигнал, а точно, че „ тази стока е нищожна “ и всеки ценови надзор или дотации на калпак за потребителите на природен газ биха били нездравословни, тъй като предизвиква потреблението на нищожен запас. Вместо това, в случай че се плануват помощи, те би трябвало да се насочат единствено към консуматори – бизнес и семейства – за които са нужни и да са с съответен размер.
Това е и в основата на оферти правилник – да показа общоевропейски метод за обезпечаване на финансов източник, който да финансира сходни политики. Последователността на политиката би трябвало да е следната: правене на критерии за уязвими консуматори, за които е предопределена помощта, установяване на обсега на групата консуматори, установяване на размера на помощта, обезпечаване на финансиране за избраната помощ.
Предложеният от Европейска комисия метод е тъкмо противоположният и може да се заключи по този начин - не знаем какъв брой и защо ни трябват средства, обаче знаем, че енергийните компании печелят настоявам доста, по тази причина първо ще вземем свръхпечалбите и след това ще мислим какво да вършим. Въпреки че се предлага общ метод за изземване на свръхпечалби, определянето на механизмите за поддръжка е оставено в ръцете на обособените страни членки, което значи, че можем да чакаме доста разнообразни политики.
Може би най-дискутираната мярка е установяване на самобитен ценови таван на производителите на електрическа сила, които не употребяват природен газ и черни въглища, от 180 евро/МВтч. Това няма да промени пазарните цени, които ще продължат да се дефинират по настоящия метод, само че ще понижи приходите на фирмите, защото те ще би трябвало да внасят разликата до пазарната цена. С други думи, в случай че една компания създава 1 ТВтч годишно при междинна пазарна цена от 500 евро/МВтч в този момент би генерирала доходи от 500 млн. евро, а след регламента – 180 млн. евро, а останалите 320 млн. евро биха влезнали в държавния бюджет.
Това основава редица проблеми, измежду които:
Първо , мярката може да утежни финансовото положение на производители с дълготрайни контракти и даже да ги докара до финансова загуба в миг на рекордно високи цени. С други думи, механизмът не регистрира търгуваните разнообразни пазарни артикули и бизнес модели в бранша.
Второ , няма изясненост защо ще се употребяват средствата – някои страни могат да насърчат вложения в енергийна успеваемост или потребление на различни енергийни източници, а други могат да компенсират потребителите. Както обърнахме внимание, вторият вид на процедура предизвиква потреблението на нищожна суровина; тъкмо противоположното на това, което би трябвало да прави.
Трето , и може би най-сериозно като проблем, сходна мярка санкционира производителите на електрическа сила, които сега обезпечават оскъдния запас за сметка на други производители, които са заложили на произвеждане на база на скъпи първични материали. Това не е нова „ обществена договорка “ сред държавните управления и фирмите, на база на която те споделят бремето на високите енергийни цени дружно с обществото. Това е административно лишаване на облаги и не тъй като на страните не им доближават средства (всяка страна занапред ще дефинира мерките), а тъй като някой е решил, че фирмите печелят прекалено много. По същата логичност на следващия ден някоя страна може да реши, че облагите на металургичните компании или преработвателните, или ИТ фирмите, или които други си изберете са прекомерно високи и би трябвало да се лишават. И то не с избрана цел, а просто тъй като им наподобяват високи.
Подобна политика би обезкуражила бъдещи вложения точно в оскъдните запаси, които движат цените на електрическата сила нагоре – природен газ и въглища. Да, възобновимите енергийни източници могат да бъдат в допълнение насърчени от нея, само че сами по себе си те към момента разчитат на базови и пикови мощности, които да ги балансират. Все още софтуерното равнище на развиване не е достигнало точка, в която ВЕИ могат да подсигуряват сигурността на доставките, което значи, че в идващите години ще продължим да разчитаме на АЕЦ, Топлоелектрическа централа на въглища и природен газ, Водноелектрическа централа, включително ПАВЕЦ, и други Разбира се, салдото сред тях ще се промени вследствие на актуалната рецесия, само че в случай че и този път не си научим урока и продължим на вършим политики на база очаквания, вместо на здрав разсъдък, идната рецесия може и да е по-сериозна.
* Коментар на Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Заглавието е на редакцията
Повече от година след началото на растежа на енергийните цени в Европейския съюз най-сетне виждаме предложение за общоевропейски метод за омекотяване на шока. Лошото е, че той освен не визира първопричината на казуса, само че и може да има дълбоки и непредвидими резултати върху пазарите и капиталовата среда. Обяснението, че измененията ще са с краткотраен резултат са несериозни – спомнете си за краткотрайното прекратяване на действието на критериите за свръхдефицит в бюджетите на страните членки, Коронавирус помощите, данъчните облекчения и така нататък
Цените на природния газ са високи, тъй като в Европейски Съюз има високо търсене и незадоволително предложение. Това може да се позволи със заменяне на източниците на импорт, увеличение на личния рандеман, понижаване на потреблението или композиция от трите. Всичко това се случва, само че по-бавно, в сравнение с ни се желае, а в това време високите цени на природния газ оказват напън и върху цените на електрическата сила.
Високите цени обаче са верният сигнал, а точно, че „ тази стока е нищожна “ и всеки ценови надзор или дотации на калпак за потребителите на природен газ биха били нездравословни, тъй като предизвиква потреблението на нищожен запас. Вместо това, в случай че се плануват помощи, те би трябвало да се насочат единствено към консуматори – бизнес и семейства – за които са нужни и да са с съответен размер.
Това е и в основата на оферти правилник – да показа общоевропейски метод за обезпечаване на финансов източник, който да финансира сходни политики. Последователността на политиката би трябвало да е следната: правене на критерии за уязвими консуматори, за които е предопределена помощта, установяване на обсега на групата консуматори, установяване на размера на помощта, обезпечаване на финансиране за избраната помощ.
Предложеният от Европейска комисия метод е тъкмо противоположният и може да се заключи по този начин - не знаем какъв брой и защо ни трябват средства, обаче знаем, че енергийните компании печелят настоявам доста, по тази причина първо ще вземем свръхпечалбите и след това ще мислим какво да вършим. Въпреки че се предлага общ метод за изземване на свръхпечалби, определянето на механизмите за поддръжка е оставено в ръцете на обособените страни членки, което значи, че можем да чакаме доста разнообразни политики.
Може би най-дискутираната мярка е установяване на самобитен ценови таван на производителите на електрическа сила, които не употребяват природен газ и черни въглища, от 180 евро/МВтч. Това няма да промени пазарните цени, които ще продължат да се дефинират по настоящия метод, само че ще понижи приходите на фирмите, защото те ще би трябвало да внасят разликата до пазарната цена. С други думи, в случай че една компания създава 1 ТВтч годишно при междинна пазарна цена от 500 евро/МВтч в този момент би генерирала доходи от 500 млн. евро, а след регламента – 180 млн. евро, а останалите 320 млн. евро биха влезнали в държавния бюджет.
Това основава редица проблеми, измежду които:
Първо , мярката може да утежни финансовото положение на производители с дълготрайни контракти и даже да ги докара до финансова загуба в миг на рекордно високи цени. С други думи, механизмът не регистрира търгуваните разнообразни пазарни артикули и бизнес модели в бранша.
Второ , няма изясненост защо ще се употребяват средствата – някои страни могат да насърчат вложения в енергийна успеваемост или потребление на различни енергийни източници, а други могат да компенсират потребителите. Както обърнахме внимание, вторият вид на процедура предизвиква потреблението на нищожна суровина; тъкмо противоположното на това, което би трябвало да прави.
Трето , и може би най-сериозно като проблем, сходна мярка санкционира производителите на електрическа сила, които сега обезпечават оскъдния запас за сметка на други производители, които са заложили на произвеждане на база на скъпи първични материали. Това не е нова „ обществена договорка “ сред държавните управления и фирмите, на база на която те споделят бремето на високите енергийни цени дружно с обществото. Това е административно лишаване на облаги и не тъй като на страните не им доближават средства (всяка страна занапред ще дефинира мерките), а тъй като някой е решил, че фирмите печелят прекалено много. По същата логичност на следващия ден някоя страна може да реши, че облагите на металургичните компании или преработвателните, или ИТ фирмите, или които други си изберете са прекомерно високи и би трябвало да се лишават. И то не с избрана цел, а просто тъй като им наподобяват високи.
Подобна политика би обезкуражила бъдещи вложения точно в оскъдните запаси, които движат цените на електрическата сила нагоре – природен газ и въглища. Да, възобновимите енергийни източници могат да бъдат в допълнение насърчени от нея, само че сами по себе си те към момента разчитат на базови и пикови мощности, които да ги балансират. Все още софтуерното равнище на развиване не е достигнало точка, в която ВЕИ могат да подсигуряват сигурността на доставките, което значи, че в идващите години ще продължим да разчитаме на АЕЦ, Топлоелектрическа централа на въглища и природен газ, Водноелектрическа централа, включително ПАВЕЦ, и други Разбира се, салдото сред тях ще се промени вследствие на актуалната рецесия, само че в случай че и този път не си научим урока и продължим на вършим политики на база очаквания, вместо на здрав разсъдък, идната рецесия може и да е по-сериозна.
* Коментар на Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Заглавието е на редакцията
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ