Как Бакатин руши КГБ на СССР
Дали последният началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики Вадим Бакатин е изменник на Родината и заслужава ли да бъде заровен на влиятелното Троекуровско гробище? Все отново Бакатин издаде на американците редица наши секрети и в действителност унищожи Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Може би тази полемика не е напълно вярна, само че самото ѝ пораждане е доста показателно. Кой беше този човек и по какъв начин стигна до поста началник на едно от най-мощните разузнавания в света, без да има данни и опит за това?
Вадим Бакатин е роден в миньорския Киселевск (днешна Кемеровска област) в типично семейство на руска провинциална нетворческа интелигенция (бащата е геодезист, майката е хирург). Като цяло той е податлив да акцентира своята провинциалност, което в доста връзки му обезпечава непредвидена кариера в Москва по време на Перестройката. В същото време той има гении, рисува добре и даже щеше да влезе в художествено учебно заведение, само че средата го принуждава да направи друг избор. Младият Вадим Бакатин приключва Новосибирския строителен институт със компетентност строително инженерство.
За 13 години (от 1960 до 1973 г.) той минава от чорбаджия до основен инженер на Кемеровския домостроителен комбинат. В тези дни районните домостроителните комбинати са бяха огромни корпорации, защото освен строят къщи, само че и създават всичко належащо за това - от бетон до електрически крушки. Ръководството на такава корпорация на районно равнище е много авторитетно, защото разполага със обилни запаси. Бакатин без подозрение е надарен и волеви водач, той е повишаван на всеки две години без никакво застъпничество или познанства. Почти несъмнено може да се твърди, че в случай че през 1973 година животът му не беше поел по различен път, Бакатин щеше да донесе доста изгоди на строителната промишленост в района и даже в целия съюз.
Но той е видян в градския комитет на партията. Някой, който дава отговор за фрагментите там, го води при секретаря на градския комитет, който го предлага за партийна работа. По-късно Бакатин обича да споделя, че го довеждат в кабинета на секретаря на градския комитет подобен, какъвто е: в ботуши и подплатено яке. Това съвсем несъмнено не е по този начин, само че Бакатин разкрасява тази история, като още веднъж акцентира своя провинциализъм и загатва за хипотетичното си отвращение да напусне производството поради партийна работа. Всички тези истории се появяват след неговата оставка и тогава беше съвременно да се приказва, че човек не е желал да се причислява към партията, станало е по този начин. Довели го по ботуши. Насилствено. Но 10 години по-късно Вадим Бакатин към този момент е секретар на Кемеровския регионален комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, т.е. той изпреварва някогашните си настойници нагоре по кариерната стълбица.
Тогава го вижда Егор Кузмич Лигачов. Към 1983 година вътрешнопартийната битка внезапно ескалира. Андропов управлява страната от болнично поделение (умира през февруари 1984 г.), а в Централен комитет към този момент са почнали да се образуват нови групи и кланове. И тогава Лигачов управлява организационния отдел на Централен комитет, т.е. фрагментите са в негова отговорност. И Егор Кузмич изважда надарени партийни служащи от провинцията, изпраща ги да учат в Академията за публични науки или Висшата партийна школа, след което ги настанява по конвейер на постове в централния уред в Москва. Именно на тази каста ще разчита Михаил Горбачов, с цел да извърши своята „ кадрова гражданска война “ в, както той има вяра, реакционния Централен комитет и уред.
Бакатин претърпява времето на Черненко като контрольор на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Отново след оставката си той споделя, че въобще не желае да се реалокира в Москва, само че това въпреки всичко е същата провинциалщина. В Москва той в действителност се усеща не на място, само че най-вероятно точно това, както и показната провинциалност, се харесват толкоз доста на Горбачов. Самият Бакатин споделя, че Горбачов се нуждае от „ моята уязвимост, моята провинциалност “. И през 1985 година Бакатин става първият районен водач, назначен от новия общоприет секретар Горбачов. Михаил Сергеевич изпраща Бакатин в Киров.
В Северен Урал хората харесват Бакатин. Жителите на Киров изключително си спомнят магазина за сладолед, изкуствената ледена пързалка и 70-те спортни зали. В същото време той твърдо управлява курса на Горбачов към Перестройка и Гласност. Започнаха да се развъждат всевъзможни дискусионни клубове „ в поддръжка на Перестройката “ и други атрибути на епохата. В същото време не може да се каже, че някогашният строителен инженер е имал някаква изявена политическа позиция. Неговото шефство го назначава и той управлява поверения му регион. Със същия триумф той развива строителната промишленост, която обича в региона на Киров. Строи пътища.
През 1987 година авторитетният първи секретар на регионалния партиен комитет на Кемерово Николай Ермаков умира от рак. И Горбачов трансферира Бакатин в дребната му татковина, с цел да управлява комплицирания, депресивен и протестен Кузбас. Но даже и там Бакатин остава единствено година и половина. Перестройката набира скорост и към този момент не стопански, обстановката се нажежава и Горбачов има потребност от своите хора в Москва на основни позиции.
Така Вадим Бакатин става министър на вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики и незабавно получава званието генерал-лейтенант. Горбачов му споделя: „ Не ми трябват полицейски министри, а политици “. Тук Бакатин още веднъж напомня своята провинциалност, защото Горбачов се бори против генералите, които от дълго време са разочаровани от него. А ограниченията на Перестройката са саботирани и всеки играе своята лична игра, изключително в размирните републики. И тук е нужен провинциалният Бакатин, който направи това, което постоянните служители на реда се пробват да избегнат по всевъзможен метод: той подписва нови съглашения с балтите за преразпределение на пълномощията сред съюзното Министерство на вътрешните работи и републиканските.
И тъкмо в този миг нещо се случва с Бакатин. Разбира се, той няма държавническо мислене. Той се гордее със своята провинциалност, която в последна сметка го води до Москва, само че не може да мисли в границите на великия Съветски съюз. Отчасти за това е отговорна самата система за асортимент на фрагментите, която се образува по предложение на Лигачов в средата на 80-те години. От националните републики се пробват да вземат в Москва единствено в изключителни случаи, страхувайки се от появяването на кланове, както при Брежнев. И от съветския хинтерланд са отведени най-вече мощни реализатори, забравяйки, че тези реализатори остават мощни досега, в който надушат смяна. И Бакатин, също така, някак си доста драговолно приема концепциите на Перестройката и демократизацията.
Той по всевъзможен метод оправда разрушителните процеси в Балтика. Министър Бакатин отстранява системата на платените осведомители, следвайки демократично настроената общност, тъй като тази система се свързва у креативната интелигенция с доносничеството. Протестите на генералите и детективите от остарялата групировка не са взети под внимание, само че те споделят на министъра, че информаторите на Министерство на вътрешните работи не се занимават с политика и идеология. Това е един от ефикасните способи за битка с елементарната престъпност, престъпността, която тъкмо в този интервал и подвига глава.
Самият Бакатин в своите записки и изявленията след пенсионирането ясно загатна, че той, съгласно тях, просто е надхитрил Горбачов, демонстрирайки на всяка крачка своята провинциалност и държанието на сибирска мечка. А самият той сякаш бил пореден демократ. Поради това той отслабил въздействието на центъра върху републиканските Министерство на вътрешните работи, отказвал да разпръсква манифестации и да прави деполитизация на полицията. Но това се споделя във време, когато е съвременно и даже насърчавано.
Текущата активност на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики на практика е прекъсната. Обикновените чиновници просто не знаят бъдещата си орис. Техническите служби бяха пренасочени към новата съветска конструкция, само че самото им битие беше под въпрос заради неналичието на правна база и цялостния пир на демократичната народна власт, стигайки до окончателното разрушение на системата за наблюдаване, радио и телефонно прихващане и премахването на контрола върху дейностите на новия " основен съдружник " - Съединени американски щати.
Вътрешното съветско направление не работи по принцип или по идеологически аргументи, или народна власт. Няколко години на тотална дискредитация в медиите основават съответния всеобщ облик на " Охранката ". Хората, в случай че не се пропиват, деликатно наблюдават събитията в Чехословакия, Полша и някогашна Германска демократична република, където тъкмо в този миг има всеобща лустрация на някогашни офицери от службите за сигурност и разузнаване. А хората, които по волята на ориста се озовават на „ полево “, в горещи точки или дълги командировки, просто губят връзка с Москва и са оставени на произвола на ориста.
Знаково събитие е срещата в постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Лубянка сред началника на отдела Бакатин и известния отстъпник Буковски (помнете, че „ размениха гамен за Луис Корвалан “). Показателно е също, че Буковски харесва Бакатин. Според дисидента и антисъветчик, новият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откровено ненавижда този отдел, макар че е плът и кръв от партийната среда.
Бакатин се пробва, както се споделя в остарелия анекдот, да нарисува малко розово куче на в ъгъла, с цел да не се унищожи цялата картина. Той в действителност се опълчва на цялостната възбрана на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и лустрацията на чиновниците, за което упорства онази част от победилия народ, която скоро стартира да бъде наричана галено демократична шизофрения. По това време тези хора не са считани за изгнаници и рискови психопати, а са забележителна и авторитетна част от естаблишмънта.
Бакатин предлага разпадането на някогашния Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на доста дребни организации, което да разреши публично да се избегнат забрани, лустрация и други преследвания на чиновници и цялостното заличаване на системата. В книгата си “Да се отървем от КГБ” Бакатин твърди, че той е предложил проект за промяна, а не унищожаването на цялата конструкция. На хартия в действителност наподобява по този начин, защото няма думи " разпускане " и " заличаване ". Но има промени, от които камък върху камък няма да остане.
Все отново е добре, че надалеч не всички правила на " реформиране ", които Бакатин предлага, са изпълнени. Животът продължава и Борис Елцин към този момент се нуждае от мощна конструкция и по това време съюзническият уред към този момент е изцяло погубен. И би трябвало да помним, че освен Бакатин взе участие в разчленяването и „ реформирането “ на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че и някои офицери, които съумяват да преминат на страната на Елцин към година преди този момент и образуват гръбнака на новосъздадения Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на РСФСР. Има и кого да си спомним, като стартираме с Виктор Иваненко.
През същия интервал се случва печално известното предаване от Бакатин на американски дипломат Колинс на схемите на подслушващите устройства в посолството на Съединени американски щати в Москва, което трайно залепва разнообразни неприятни етикети на Бакатин, в това число упоменатия „ изменник “.
Но в своя отбрана той демонстрира документ, подписан от Горбачов и Елцин, съгласно който той сякаш е работил. Виктор Иваненко, който злословия против Бакатин, тогава слага под въпрос легитимността на този документ, защото съгласно Иваненко президентът на Съюз на съветските социалистически републики и ръководителят на РСФСР е трябвало да се съветват с експерти и не са имали пълномощия да вземат такова решение.
От друга страна, в случай че Бакатин беше и най-малък експерт, щеше да саботира сходно политическо решение. И в случай че имаше държавнически нрав, тогава въобще трябваше да подаде оставка, откакто получи такава заповед. Сега най-малкото никой нямаше да го назовава изменник. Вярно е, че откакто Бакатин се пенсионира, избрани хора се срещат с него в офиса в Москва, където работеше в една от огромните бизнес структури на Олег Калугин. И това е неприятен знак.
Елцин предлага на Бакатин да се отдръпна като дипломат в Съединени американски щати, само че той отхвърля и води спокоен и удобен живот, работейки в редица огромни финансови корпорации. Синовете му също са добре уредени. Като цяло, това е история за това по какъв начин един надарен строител се трансформира в професионален политически унищожител. Той не е подобен по природа, това, което го прави подобен, е странната атмосфера на живот в Съюз на съветските социалистически републики през 80-те години, политическите интриги на политици с по-голяма тежест и порочността на самия принцип на Перестройката на Горбачов, които вътре в себе си към този момент допускат заличаването, макар хубостта на думите и лозунгите.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Вадим Бакатин е роден в миньорския Киселевск (днешна Кемеровска област) в типично семейство на руска провинциална нетворческа интелигенция (бащата е геодезист, майката е хирург). Като цяло той е податлив да акцентира своята провинциалност, което в доста връзки му обезпечава непредвидена кариера в Москва по време на Перестройката. В същото време той има гении, рисува добре и даже щеше да влезе в художествено учебно заведение, само че средата го принуждава да направи друг избор. Младият Вадим Бакатин приключва Новосибирския строителен институт със компетентност строително инженерство.
За 13 години (от 1960 до 1973 г.) той минава от чорбаджия до основен инженер на Кемеровския домостроителен комбинат. В тези дни районните домостроителните комбинати са бяха огромни корпорации, защото освен строят къщи, само че и създават всичко належащо за това - от бетон до електрически крушки. Ръководството на такава корпорация на районно равнище е много авторитетно, защото разполага със обилни запаси. Бакатин без подозрение е надарен и волеви водач, той е повишаван на всеки две години без никакво застъпничество или познанства. Почти несъмнено може да се твърди, че в случай че през 1973 година животът му не беше поел по различен път, Бакатин щеше да донесе доста изгоди на строителната промишленост в района и даже в целия съюз.
Но той е видян в градския комитет на партията. Някой, който дава отговор за фрагментите там, го води при секретаря на градския комитет, който го предлага за партийна работа. По-късно Бакатин обича да споделя, че го довеждат в кабинета на секретаря на градския комитет подобен, какъвто е: в ботуши и подплатено яке. Това съвсем несъмнено не е по този начин, само че Бакатин разкрасява тази история, като още веднъж акцентира своя провинциализъм и загатва за хипотетичното си отвращение да напусне производството поради партийна работа. Всички тези истории се появяват след неговата оставка и тогава беше съвременно да се приказва, че човек не е желал да се причислява към партията, станало е по този начин. Довели го по ботуши. Насилствено. Но 10 години по-късно Вадим Бакатин към този момент е секретар на Кемеровския регионален комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, т.е. той изпреварва някогашните си настойници нагоре по кариерната стълбица.
Тогава го вижда Егор Кузмич Лигачов. Към 1983 година вътрешнопартийната битка внезапно ескалира. Андропов управлява страната от болнично поделение (умира през февруари 1984 г.), а в Централен комитет към този момент са почнали да се образуват нови групи и кланове. И тогава Лигачов управлява организационния отдел на Централен комитет, т.е. фрагментите са в негова отговорност. И Егор Кузмич изважда надарени партийни служащи от провинцията, изпраща ги да учат в Академията за публични науки или Висшата партийна школа, след което ги настанява по конвейер на постове в централния уред в Москва. Именно на тази каста ще разчита Михаил Горбачов, с цел да извърши своята „ кадрова гражданска война “ в, както той има вяра, реакционния Централен комитет и уред.
Бакатин претърпява времето на Черненко като контрольор на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Отново след оставката си той споделя, че въобще не желае да се реалокира в Москва, само че това въпреки всичко е същата провинциалщина. В Москва той в действителност се усеща не на място, само че най-вероятно точно това, както и показната провинциалност, се харесват толкоз доста на Горбачов. Самият Бакатин споделя, че Горбачов се нуждае от „ моята уязвимост, моята провинциалност “. И през 1985 година Бакатин става първият районен водач, назначен от новия общоприет секретар Горбачов. Михаил Сергеевич изпраща Бакатин в Киров.
В Северен Урал хората харесват Бакатин. Жителите на Киров изключително си спомнят магазина за сладолед, изкуствената ледена пързалка и 70-те спортни зали. В същото време той твърдо управлява курса на Горбачов към Перестройка и Гласност. Започнаха да се развъждат всевъзможни дискусионни клубове „ в поддръжка на Перестройката “ и други атрибути на епохата. В същото време не може да се каже, че някогашният строителен инженер е имал някаква изявена политическа позиция. Неговото шефство го назначава и той управлява поверения му регион. Със същия триумф той развива строителната промишленост, която обича в региона на Киров. Строи пътища.
През 1987 година авторитетният първи секретар на регионалния партиен комитет на Кемерово Николай Ермаков умира от рак. И Горбачов трансферира Бакатин в дребната му татковина, с цел да управлява комплицирания, депресивен и протестен Кузбас. Но даже и там Бакатин остава единствено година и половина. Перестройката набира скорост и към този момент не стопански, обстановката се нажежава и Горбачов има потребност от своите хора в Москва на основни позиции.
Така Вадим Бакатин става министър на вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики и незабавно получава званието генерал-лейтенант. Горбачов му споделя: „ Не ми трябват полицейски министри, а политици “. Тук Бакатин още веднъж напомня своята провинциалност, защото Горбачов се бори против генералите, които от дълго време са разочаровани от него. А ограниченията на Перестройката са саботирани и всеки играе своята лична игра, изключително в размирните републики. И тук е нужен провинциалният Бакатин, който направи това, което постоянните служители на реда се пробват да избегнат по всевъзможен метод: той подписва нови съглашения с балтите за преразпределение на пълномощията сред съюзното Министерство на вътрешните работи и републиканските.
И тъкмо в този миг нещо се случва с Бакатин. Разбира се, той няма държавническо мислене. Той се гордее със своята провинциалност, която в последна сметка го води до Москва, само че не може да мисли в границите на великия Съветски съюз. Отчасти за това е отговорна самата система за асортимент на фрагментите, която се образува по предложение на Лигачов в средата на 80-те години. От националните републики се пробват да вземат в Москва единствено в изключителни случаи, страхувайки се от появяването на кланове, както при Брежнев. И от съветския хинтерланд са отведени най-вече мощни реализатори, забравяйки, че тези реализатори остават мощни досега, в който надушат смяна. И Бакатин, също така, някак си доста драговолно приема концепциите на Перестройката и демократизацията.
Той по всевъзможен метод оправда разрушителните процеси в Балтика. Министър Бакатин отстранява системата на платените осведомители, следвайки демократично настроената общност, тъй като тази система се свързва у креативната интелигенция с доносничеството. Протестите на генералите и детективите от остарялата групировка не са взети под внимание, само че те споделят на министъра, че информаторите на Министерство на вътрешните работи не се занимават с политика и идеология. Това е един от ефикасните способи за битка с елементарната престъпност, престъпността, която тъкмо в този интервал и подвига глава.
Самият Бакатин в своите записки и изявленията след пенсионирането ясно загатна, че той, съгласно тях, просто е надхитрил Горбачов, демонстрирайки на всяка крачка своята провинциалност и държанието на сибирска мечка. А самият той сякаш бил пореден демократ. Поради това той отслабил въздействието на центъра върху републиканските Министерство на вътрешните работи, отказвал да разпръсква манифестации и да прави деполитизация на полицията. Но това се споделя във време, когато е съвременно и даже насърчавано.
Текущата активност на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики на практика е прекъсната. Обикновените чиновници просто не знаят бъдещата си орис. Техническите служби бяха пренасочени към новата съветска конструкция, само че самото им битие беше под въпрос заради неналичието на правна база и цялостния пир на демократичната народна власт, стигайки до окончателното разрушение на системата за наблюдаване, радио и телефонно прихващане и премахването на контрола върху дейностите на новия " основен съдружник " - Съединени американски щати.
Вътрешното съветско направление не работи по принцип или по идеологически аргументи, или народна власт. Няколко години на тотална дискредитация в медиите основават съответния всеобщ облик на " Охранката ". Хората, в случай че не се пропиват, деликатно наблюдават събитията в Чехословакия, Полша и някогашна Германска демократична република, където тъкмо в този миг има всеобща лустрация на някогашни офицери от службите за сигурност и разузнаване. А хората, които по волята на ориста се озовават на „ полево “, в горещи точки или дълги командировки, просто губят връзка с Москва и са оставени на произвола на ориста.
Знаково събитие е срещата в постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Лубянка сред началника на отдела Бакатин и известния отстъпник Буковски (помнете, че „ размениха гамен за Луис Корвалан “). Показателно е също, че Буковски харесва Бакатин. Според дисидента и антисъветчик, новият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откровено ненавижда този отдел, макар че е плът и кръв от партийната среда.
Бакатин се пробва, както се споделя в остарелия анекдот, да нарисува малко розово куче на в ъгъла, с цел да не се унищожи цялата картина. Той в действителност се опълчва на цялостната възбрана на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и лустрацията на чиновниците, за което упорства онази част от победилия народ, която скоро стартира да бъде наричана галено демократична шизофрения. По това време тези хора не са считани за изгнаници и рискови психопати, а са забележителна и авторитетна част от естаблишмънта.
Бакатин предлага разпадането на някогашния Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на доста дребни организации, което да разреши публично да се избегнат забрани, лустрация и други преследвания на чиновници и цялостното заличаване на системата. В книгата си “Да се отървем от КГБ” Бакатин твърди, че той е предложил проект за промяна, а не унищожаването на цялата конструкция. На хартия в действителност наподобява по този начин, защото няма думи " разпускане " и " заличаване ". Но има промени, от които камък върху камък няма да остане.
Все отново е добре, че надалеч не всички правила на " реформиране ", които Бакатин предлага, са изпълнени. Животът продължава и Борис Елцин към този момент се нуждае от мощна конструкция и по това време съюзническият уред към този момент е изцяло погубен. И би трябвало да помним, че освен Бакатин взе участие в разчленяването и „ реформирането “ на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че и някои офицери, които съумяват да преминат на страната на Елцин към година преди този момент и образуват гръбнака на новосъздадения Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на РСФСР. Има и кого да си спомним, като стартираме с Виктор Иваненко.
През същия интервал се случва печално известното предаване от Бакатин на американски дипломат Колинс на схемите на подслушващите устройства в посолството на Съединени американски щати в Москва, което трайно залепва разнообразни неприятни етикети на Бакатин, в това число упоменатия „ изменник “.
Но в своя отбрана той демонстрира документ, подписан от Горбачов и Елцин, съгласно който той сякаш е работил. Виктор Иваненко, който злословия против Бакатин, тогава слага под въпрос легитимността на този документ, защото съгласно Иваненко президентът на Съюз на съветските социалистически републики и ръководителят на РСФСР е трябвало да се съветват с експерти и не са имали пълномощия да вземат такова решение.
От друга страна, в случай че Бакатин беше и най-малък експерт, щеше да саботира сходно политическо решение. И в случай че имаше държавнически нрав, тогава въобще трябваше да подаде оставка, откакто получи такава заповед. Сега най-малкото никой нямаше да го назовава изменник. Вярно е, че откакто Бакатин се пенсионира, избрани хора се срещат с него в офиса в Москва, където работеше в една от огромните бизнес структури на Олег Калугин. И това е неприятен знак.
Елцин предлага на Бакатин да се отдръпна като дипломат в Съединени американски щати, само че той отхвърля и води спокоен и удобен живот, работейки в редица огромни финансови корпорации. Синовете му също са добре уредени. Като цяло, това е история за това по какъв начин един надарен строител се трансформира в професионален политически унищожител. Той не е подобен по природа, това, което го прави подобен, е странната атмосфера на живот в Съюз на съветските социалистически републики през 80-те години, политическите интриги на политици с по-голяма тежест и порочността на самия принцип на Перестройката на Горбачов, които вътре в себе си към този момент допускат заличаването, макар хубостта на думите и лозунгите.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ