Изненадващо: Полът на детето не е въпрос на случайност
Дали полът при раждането е биологично мятане на монета? Това е въпросът, подложен в ново изследване на откриватели от Харвардския университет Т.Х. Чан, и техните изводи наподобява демонстрират, че въпреки всичко може да има биологична предразположеност – макар че някои не са толкоз сигурни.
На доктрина шансът да се роди момче или момиче постоянно се смята за почти 50/50, като мятане на монета.
„ Това схващане се корени в мейозата, по време на която се създават еднакъв брой сперматозоиди, съдържащи Х или Y хромозома “, изясняват създателите в изследването си.
Но тази доктрина не се удостоверява в действителността – не на последно място тъй като хвърлянето на монета не е в действителност 50/50, а определянето на пола е по-сложно от хромозомите, само че и тъй като има доста следени случаи, в които хората имат единствено деца от един пол или имат доста повече дъщери, в сравнение с синове, или противоположното.
Потвърждават ли това и твърдите данни? Според заключенията на екипа, отговорът е да.
Когато проучиха данните от 58 007 дами – всички участнички в дългогодишното изследване „ Nurses’ Health Study “ в Съединени американски щати – се оказа, че има повече фамилии с деца от един и същи пол, в сравнение с би се очаквало, в случай че възможностите са 50/50.
Ако това е по този начин, тогава какво тъкмо трансформира салдото? Една от аргументите, съгласно създателите, може да е възрастта на майката при първата бременност, като е открито, че вероятността да се родят деца от един пол се усилва с възрастта на майката.
Друг вероятен фактор е раждането на повече деца, като данните демонстрират, че майките с три или повече деца са по-склонни да имат деца от един пол, в сравнение с би могло да се чака по случайност.
Авторите изследваха и геномите на някои от дамите, с цел да открият дали има генетични фактори, които въздействат.
По този метод те идентифицираха редица генетични разновидности, които наподобява са свързани с раждането на деца от един пол, основно от ген, наименуван CYP2U1, макар че вид в различен ген, NSUN6, е характерно обвързван с раждането единствено на девойки, а вид в TSHZ1 – с раждането единствено на момчета.
Има някои поведенчески фактори, които биха могли да изкривят данните, като да вземем за пример хората, които не престават да имат деца, до момента в който не имат най-малко едно от всеки пол – само че даже и когато се регистрират тези фактори, като не се включва последното дете в разбора, резултатите остават същите.
Важно е обаче да се означи, че резултатите, въпреки и забавни, не са без дефекти.
Други учени в тази област показват проблеми с извадката на изследването, а точно, че тя не е задоволително огромна, с цел да се вършат безапелационни изводи, изключително спрямо предходни изследвания, изследващи същото събитие.
Например, изследване от 2020 година, обхващащо над 4,7 милиона раждания в Швеция – доста по-голяма извадка – не откри генетично въздействие върху съотношението сред половете на децата.
В изявление за списание Science първият създател на изследването, генетикът Брендан Зиетш от Университета на Куинсланд, дефинира новото изследване като „ неправилно “.
Настоящият проучвателен екип показва и друго постоянно срещано ограничаване в проучванията – неналичието на многообразие в извадката.
„ Изследваната популация се състои най-вече от бели дами (95%), живеещи в Съединените щати “, пишат откривателите.
„ Тъй като половите желания и репродуктивното държание варират в другите култури, религии или страни, следеният в нашето изследване модел на систематизиране на половете може да не важи за други общества “, прибавят те.
Всичко това не значи, че би трябвало просто да изхвърлим тези резултати в кошчето. По-скоро е належащо да се организира в допълнение изследване, което самите откриватели признават.
А по отношение на всички тези бабини приказки, че можете естествено да контролирате пола на бебето си? Да, те са небивалица. | БГНЕС
Проучването е оповестено в Science Advances.
На доктрина шансът да се роди момче или момиче постоянно се смята за почти 50/50, като мятане на монета.
„ Това схващане се корени в мейозата, по време на която се създават еднакъв брой сперматозоиди, съдържащи Х или Y хромозома “, изясняват създателите в изследването си.
Но тази доктрина не се удостоверява в действителността – не на последно място тъй като хвърлянето на монета не е в действителност 50/50, а определянето на пола е по-сложно от хромозомите, само че и тъй като има доста следени случаи, в които хората имат единствено деца от един пол или имат доста повече дъщери, в сравнение с синове, или противоположното.
Потвърждават ли това и твърдите данни? Според заключенията на екипа, отговорът е да.
Когато проучиха данните от 58 007 дами – всички участнички в дългогодишното изследване „ Nurses’ Health Study “ в Съединени американски щати – се оказа, че има повече фамилии с деца от един и същи пол, в сравнение с би се очаквало, в случай че възможностите са 50/50.
Ако това е по този начин, тогава какво тъкмо трансформира салдото? Една от аргументите, съгласно създателите, може да е възрастта на майката при първата бременност, като е открито, че вероятността да се родят деца от един пол се усилва с възрастта на майката.
Друг вероятен фактор е раждането на повече деца, като данните демонстрират, че майките с три или повече деца са по-склонни да имат деца от един пол, в сравнение с би могло да се чака по случайност.
Авторите изследваха и геномите на някои от дамите, с цел да открият дали има генетични фактори, които въздействат.
По този метод те идентифицираха редица генетични разновидности, които наподобява са свързани с раждането на деца от един пол, основно от ген, наименуван CYP2U1, макар че вид в различен ген, NSUN6, е характерно обвързван с раждането единствено на девойки, а вид в TSHZ1 – с раждането единствено на момчета.
Има някои поведенчески фактори, които биха могли да изкривят данните, като да вземем за пример хората, които не престават да имат деца, до момента в който не имат най-малко едно от всеки пол – само че даже и когато се регистрират тези фактори, като не се включва последното дете в разбора, резултатите остават същите.
Важно е обаче да се означи, че резултатите, въпреки и забавни, не са без дефекти.
Други учени в тази област показват проблеми с извадката на изследването, а точно, че тя не е задоволително огромна, с цел да се вършат безапелационни изводи, изключително спрямо предходни изследвания, изследващи същото събитие.
Например, изследване от 2020 година, обхващащо над 4,7 милиона раждания в Швеция – доста по-голяма извадка – не откри генетично въздействие върху съотношението сред половете на децата.
В изявление за списание Science първият създател на изследването, генетикът Брендан Зиетш от Университета на Куинсланд, дефинира новото изследване като „ неправилно “.
Настоящият проучвателен екип показва и друго постоянно срещано ограничаване в проучванията – неналичието на многообразие в извадката.
„ Изследваната популация се състои най-вече от бели дами (95%), живеещи в Съединените щати “, пишат откривателите.
„ Тъй като половите желания и репродуктивното държание варират в другите култури, религии или страни, следеният в нашето изследване модел на систематизиране на половете може да не важи за други общества “, прибавят те.
Всичко това не значи, че би трябвало просто да изхвърлим тези резултати в кошчето. По-скоро е належащо да се организира в допълнение изследване, което самите откриватели признават.
А по отношение на всички тези бабини приказки, че можете естествено да контролирате пола на бебето си? Да, те са небивалица. | БГНЕС
Проучването е оповестено в Science Advances.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ




