Защо не трябва да казвате колко печелите
Дали печелите доста или малко, дали парите ви стигат или не, тези въпроси не трябва да ги обсъждате даже и с най-хубавия си другар
Не си коства да сте почтени за парите и за това какъв брой печелите. По-добре е да промените тематиката на диалога, в случай че инцидентно стане дума за това. А несъразмерното любознание на тези, които питат, е причина да разгледаме този въпрос по-отблизо. И с цел да разберете за какво би трябвало да деянията известна нерешителност в комуникацията…
В по-стари времена хората умерено обсъждаха приходите си на глас – това беше обикновено. Всички получиха съвсем едни и същи заплати и нямаше огромна разлика. Ако човек избягваше пряк отговор на въпроса: „ Колко получаваш? “, мълчанието му будеше съмнение. Може би е търгаш или крие нещо друго? Може би е разузнавач?!? Защо не може да каже сумата непосредствено? Затова полемиките за приходите се смятаха за нещо положително и обичайно.
Не е нужно да казвате на никого какъв брой печелите
Но след демокрацията всичко се промени. Според статистиката, през днешния ден доста дребен % от хората намерено приказват за своите приходи. Някои даже не споделят на най -близките какъв брой печелят. Западният жанр пристигна при нас – там не е всекидневно нито да се пита за приходите, нито да се приказва за това намерено. Питането е непристойно, доверяването е нездравословно!
Вредно е да говорите за вашите доходи, освен поради налозите. Вероятно всички налози сте платили заслужено. Има две аргументи, заради които е по-добре да не отговаряте на този неуместен въпрос и да не споделяте нищо за парите си.
Първо, психолозите са стигнали до един забавен извод
Ако приходите на другия човек са по-малки от вашите, съчувствието към вас ще се изпари. Отношението ще се промени към по-лошо и съмнително. Ако сте изглеждали благи, ще станете неприятни. Това изключително важи в случай че сте в екип или измежду група хора. Хората към вас ще ви ценят по-малко, колкото по-високи са вашите приходи. Може би ще има някакво почитание. А любовта е малко евентуална. Вие сами сте основали обстановката за съпоставяне. А Сравнението е майка на Завистта.
Ако приходите на другите са по -големи от вашите, вие ще се окажете в неподходящата роля на „ губещ “, спрямо другите. И може би ще изглеждате доверчив. Ще загубите и дребното почитание в очите на другите. Вашите акции ще стартират да падат…
Второ, парите са странна субстанция
Те „ не обичат “ да се приказва за тях, изключително да се разисква сума пари измежду непознати. Колкото по-често споменавате сумата на вашите приходи (месечни или годишни), толкоз по-вероятно е тази сума да стартира да понижава, или да не ви стига. Сякаш сте трансформирали числата в думи. Затова в остарели времена е било неразрешено да се назовава брачен партньор или жена по име пред непознати. Казвали са: „ моят брачен партньор “ или „ моята брачна половинка “, а детето са наричали с галеното му име – с цел да не бъдат „ урочасани “ от завистници.
Така че, говоренето за приходи е рисковано. Умните хора на въпроса: „ Колко печелиш? “ дават отговор: „ Достатъчно, само че бих желал повече! „. Това е правилният отговор. Няма потребност близки и познати да знаят точната сума. Подобно познание не е от изгода на никой, минимум на вас…
Но за себе си даже можете да напишете цифри: сумата, която бихте желали да получавате на месец или на година. Това е потребно. Може да я казвате на разум или пък на глас, в случай че сте сами. Така ще я запечатате в мозъка си, и подсъзнанието ще ви помогне да постигнете резултата. Изберете каквато сума желаете. Разбира се, в рационални граници, тъй като парите обичат рационалния метод.
Iзточник: money.ru
