Дали някога Европа ще има нова визия или ще се

Дали в миналото Европа ще има нова визия или ще се затвори в себе си. Извън голите думи, Европейски Съюз не е дала никаква поддръжка за Анкара след опита за прелом. Дава единствено голи обещания за унищожаване на визите. Това, което желаеме от европейските страни, е откровеност, сподели ден след срещата турският министър председател Бинали Йълдъръм.

Турция постоянно е била и постоянно ще бъде проблем за Европейски Съюз, а наблюдаващи съпоставиха държавния й глава Реджеп Ердоган с муха в супата на формалната вечеря в резиденция Евксиноград.

Истината и без преиначаване

Срещата във Варна показва политическото двуличие на Европейския съюз към Турция. Ердоган по едно и също време е определян и като деспот, и като стратегически сътрудник. Съвременната турска политика и инструментите, с които я води нейният президент, се отхвърлят тотално в Германия, Австрия, Англия, Франция, Холандия, Гърция, Кипър и редица други страни. Стиснатите ръце, пожеланията, намеците за пробив не могат да заличат тоталната разлика сред Европейски Съюз и Турция.

И след срещата действително няма никакво доближаване, а единствено показност. Това е добре известно на водачите на Европейски Съюз, които се срещнаха с Ердоган – ръководителите на Европейска комисия и Европейски Съюз - Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск. Към тях прибавяме и ротационният председателстващ Европейски Съюз – българския министър председател Бойко Борисов.

Вероятно са тропали по масата пред Ердоган. Но в това време приказват за възстановяване (възстановяване) на връзките, за общи ползи, които ни правели сътрудници, за общи провокации, измежду които Близкия изток, миграцията и тероризма.

Но увъртането не прави услуга на Европа. Може провокациите да са общи, само че изрично Европейски Съюз и Турция ги вземат решение по друг метод. Съгласие е немислимо в случай, че двете страни се разминават кардинално и това ще си остане по този начин. И на Ердоган това би трябвало да му бъде казано ясно.

Преговорите за интеграцията на Турция в Европейски Съюз би трябвало да бъдат замразени, до момента в който в турските затвори лежат инакомислещи публицисти и политици, в това число задгранични граждани; до момента в който работи антитерористичен закон, който по този начин необятно пояснява терористичната активност, че всеки който не е склонен с ръководещите е жигосан и заплашен.

За Европа остава цялостна мистерия какви ще са дейностите на Ердоган в близко и по-далечно бъдеще в Източното Средиземноморие и Егейско море – където е в непрекъснати спорове с Кипър и Гърция, които плаши с военноморския си флот. Но пък е изцяло ясно, че ще продължи да прочиства Турция и Сирия от „ терористи “, измежду които и кюрдите, а тях и Западът въоръжава.

Самият Юнкер го призна: решението дали Турция да бъде член на Европейски Съюз би трябвало да бъде взето от едно бъдещо потомство политици.

Играта с мигрантите

Ердоган държи 3 млн. сирийски бежанци като коз против Европа (според някои с тях шантажира Европа). Той получи пари, ще получи още, само че с цел да ги държи „ затворени “ и сякаш, с цел да усъвършенства изискванията в бежанските лагери, желае от Европейски Съюз "болезнени " отстъпки: продължение на договарянията с Европейски Съюз, турците без визи, омекотен импорт на турските артикули.

В същото време Ердоган знае, че е уязвим, няма с кого да размени Европа в икономическо отношение.

Наглед съглашението за бежанците е единственият работещ механизъм в връзките с Турция. Но не напълно, за което виновност има и Европейски Съюз. От една страна гръцките острови не престават да се пълнят с бежанци, които непрекъснато се бунтуват от неприятните битови условия. От друга страна, схемата 1:1 – един признат от Европейски Съюз, минал легално през Турция за Европейски Съюз, против един върнат в Турция незаконен, не работи – малко на брой са върнатите. Но за това е отговорна и бюрокрацията в европейските страни.
А и няма по какъв начин Европейски Съюз да е сигурен по какъв начин се харчат милиардите на европейските данъкоплатци и дали действително стигат до бежанците.

Ердоган е непредвидим

След срещата Ердоган беше мек като като памук: надяваме се интервалът на неприятни взаимоотношения сред Турция и Европейски Съюз да е останал в миналото; желаеме час по-скоро да създадем тази позитивна стъпка напред в интеграцията с Европейски Съюз – от 1963 година към момента не сме нищо повече от претендент за Европейски Съюз.

Но същинската му реакция може да се чака още на първия протест измежду поддръжници от ислямистката си партия: Ще каже нещо като: "Западът се пробва да ни поучава, да ни дава препоръки, или "Европа покровителства терористични групировки на своята територия и оказва безплатна помощ на терористи, като по този метод ги употребява като инструмент против Турция ". Това са цитати от негови изявления в навечерието на срещата във Варна.

Ислямистът Ердоган няма да се откаже и да чертае „ душевни “ географски карти, в които да вмъква европейски територии.

Борисов и компенсациите

Борисов сложи на европейската маса двустранни въпроси с Турция, което и съгласно вицепремиера Томислав Дончев, е “един от рефлексите на неопитна държава-членка “ (казано в навечерието на срещата).

Може да е заслужено да се желаят компенсации, само че Борисов, а и всеки различен, който слага въпроса, добре знае, че Турция няма да заплати компенсации на никой емигрант. Никога, нито цент.

Нима ще заплати на стотиците хиляди прогонени арменци и гърци от Империята при започване на 20-и век?! Ако заплати на българите, ще би трябвало да заплати и на арменците, противоположното също е правилно.

А въпросът се слага за вътрешна приложимост – също както високопоставени гръцки политици, когато им е комфортно, се обръщат към Ангела Меркел с въпроса по кое време Германия ще заплати на Гърция 40 милиарда евро военни репарации...