Шекспир ли е написал „Хамлет”?
Дали в действителност роденият в Стратфорд на Ейвън Уилям Шекспир е написал всички тези разтърсващи нещастия, комедии и сонети, които те оставят без мирис? Дали умрелият на 23 април 1616 година и заровен два дни по-късно правилен гражданин на Елизабет, за чийто живот и творчество са изписани стотици томове, не е просто една илюзорна фигура? Няма еднопосочен отговор на този въпрос. Руският психолог Александър Шувалов прави в psyh.ru психопатологичен портрет на Шекспир в търсене на истината.
Няма непокътнати нито негови истински ръкописи, нито преписка с издатели, в наследството му нищо не се споделя за творчеството му. Името на Шекспир се появява върху корица на алманах със съчинения едвам през 1620 година, или четири години след гибелта му. (Според други данни първите му издадени творби датират от 1598 г.). Съвременниците на драматурга имат вяра, че е съществувал. Бен Джонсън му посвещава възхваляваща ода, само че никой от живелите в тези времена писатели не се захваща с биографията на Шекспир. Според Артър Конан Дойл, „ Шекспир е починал от някакво психологично заболяване. За това ни приказва подписът му, който става с годините все по-нечетлив. Възможно да е страдал от динамична атаксия, характерен камшик за доста хора на изкуството. " Версията, че Шекспир е бил педераст, или по-скоро бисексуален, като се вземе поради неординарната му персона, не провокира особени съпротивления. По-странното е друго – по какъв начин наследник на майстор с речников ресурс от няколко хиляди думи, е могъл да се трансформира в най-великия драматург на всички времена и нации. Можем ли да допуснем, че неизчерпаемата фикция на Шекспир в хипоманиакално положение неведнъж е надвишавала базата познания в мозъка му?Почти всички известни обстоятелства за младия Шекспир свидетелстват за редовно нарушение на общоприетите правила. Включително и сключването на брак с осем години по-голяма от него жена, когато е на 18 г. Историята не е многословна какво е правил геният от 1585 до 1592 година Носят се единствено митове по какъв начин той пиел до унес мрачен йоркширски ейл и съчинявал летописи, ренесансови комедии и хорър нещастия („ Тит Андроник " ).
През 1601 година обаче в живота на Шекспир се случва нещо, което прекатурва цялото му създание.
Той се преобразява изцяло и творчеството му поема по напълно нов път. Бил ли е това въпреки всичко същият Шекспир, или някой напълно друг човек? Историци загатват, че Шекспир е изпадал в гранични положения.Халюцинации са разказани в „ Хамлет “, „ Макбет “, „ Ричард III “, „ Брут “. Параноични проявления – в „ Отело “. Фалстаф от „ Веселите уиндзорки " е хипоманиакална персона. Хамлет е неврастеник, изпада в депресивни положения, има слухови и зрителни халюцинации. Психозата е разказана добре при Офелия, Крал Лир и Тимон Атински.
Възможно е писането на пиеси да е работило на гения като облекчаваща терапия.
Страстните фенове на Франсис Бейкън са безапелационни, че той е в действителност великият Шекспир. Израснал е в двора на Елизабет I, има висок разсъдък, разполага с богат речников ресурс и е с академично обучение. За ролята на Шекспир претендира и драматургът-трагик Кристофър Марлоу (1564–1593). В листата с двойници е и лорд Едуард де Вер (1550–1604). В края на март 1616 година Шекспир посрещнал скъпи посетители – поета Майкъл Дрейтън и драматурга Бен Джонсън. Ето записките на стратфордския викарий: „ Шекспир, Дрейтън и Бен Джонсън сякаш прекалиха с пиенето, тъй като Шекспир умря от тресчица, която стартира по-късно. " Датата е 23 април 1616...
Няма непокътнати нито негови истински ръкописи, нито преписка с издатели, в наследството му нищо не се споделя за творчеството му. Името на Шекспир се появява върху корица на алманах със съчинения едвам през 1620 година, или четири години след гибелта му. (Според други данни първите му издадени творби датират от 1598 г.). Съвременниците на драматурга имат вяра, че е съществувал. Бен Джонсън му посвещава възхваляваща ода, само че никой от живелите в тези времена писатели не се захваща с биографията на Шекспир. Според Артър Конан Дойл, „ Шекспир е починал от някакво психологично заболяване. За това ни приказва подписът му, който става с годините все по-нечетлив. Възможно да е страдал от динамична атаксия, характерен камшик за доста хора на изкуството. " Версията, че Шекспир е бил педераст, или по-скоро бисексуален, като се вземе поради неординарната му персона, не провокира особени съпротивления. По-странното е друго – по какъв начин наследник на майстор с речников ресурс от няколко хиляди думи, е могъл да се трансформира в най-великия драматург на всички времена и нации. Можем ли да допуснем, че неизчерпаемата фикция на Шекспир в хипоманиакално положение неведнъж е надвишавала базата познания в мозъка му?Почти всички известни обстоятелства за младия Шекспир свидетелстват за редовно нарушение на общоприетите правила. Включително и сключването на брак с осем години по-голяма от него жена, когато е на 18 г. Историята не е многословна какво е правил геният от 1585 до 1592 година Носят се единствено митове по какъв начин той пиел до унес мрачен йоркширски ейл и съчинявал летописи, ренесансови комедии и хорър нещастия („ Тит Андроник " ).
През 1601 година обаче в живота на Шекспир се случва нещо, което прекатурва цялото му създание.
Той се преобразява изцяло и творчеството му поема по напълно нов път. Бил ли е това въпреки всичко същият Шекспир, или някой напълно друг човек? Историци загатват, че Шекспир е изпадал в гранични положения.Халюцинации са разказани в „ Хамлет “, „ Макбет “, „ Ричард III “, „ Брут “. Параноични проявления – в „ Отело “. Фалстаф от „ Веселите уиндзорки " е хипоманиакална персона. Хамлет е неврастеник, изпада в депресивни положения, има слухови и зрителни халюцинации. Психозата е разказана добре при Офелия, Крал Лир и Тимон Атински.
Възможно е писането на пиеси да е работило на гения като облекчаваща терапия.
Страстните фенове на Франсис Бейкън са безапелационни, че той е в действителност великият Шекспир. Израснал е в двора на Елизабет I, има висок разсъдък, разполага с богат речников ресурс и е с академично обучение. За ролята на Шекспир претендира и драматургът-трагик Кристофър Марлоу (1564–1593). В листата с двойници е и лорд Едуард де Вер (1550–1604). В края на март 1616 година Шекспир посрещнал скъпи посетители – поета Майкъл Дрейтън и драматурга Бен Джонсън. Ето записките на стратфордския викарий: „ Шекспир, Дрейтън и Бен Джонсън сякаш прекалиха с пиенето, тъй като Шекспир умря от тресчица, която стартира по-късно. " Датата е 23 април 1616...
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ