Евронюз: Общото бъдеще на ЕС и Западните Балкани – все по-избледняваща перспектива
Дали фантазията за участие в Европейски Съюз за Западните Балкани е постепенно избледняваща вероятност без бъдеще?
Двадесет години след обещанията за бързо присъединение, дадени на срещата на върха в Солун, сегашната визия на Брюксел не открива нови и по-добри вероятности пред страните, които се стремят към участие.
Имат ли Европейският съюз и Западните Балкани общо бъдеще?
Въпросът може да звучи като оксиморон, като се има поради навикът на водачите на съюза да повтарят, че " бъдещето на Балканите е в Европейски Съюз ".
За да потвърдят това, те нормално цитират декларацията от срещата на върха ЕС/Западни Балкани в Солун през юни 2003 година, когато на района, който към момента се съвзема от насилственото раздробяване на някогашна Югославия, беше дадено бързо присъединение към блока. Срещата на върха съдържаше огромните упования на претендентите, както и въодушевената поддръжка на Брюксел за разширението и желанието за даване на пълноправно участие на страните от района.
Две десетилетия след Солун, до момента в който общността се приготвя за Втората среща на върха на Европейската политическа общественост, която ще се организира през днешния ден в замъка Мими, покрай Кишинев, този въпрос е по-актуален от всеки път.
Искрата е изчезнала
Перспективата за участие в Европейски Съюз послужи като катализатор на демократичната промяна в района и остава най-мощната валута на Брюксел.
Въпреки това актуалните връзки сред двете страни наподобяват на постепенно затихване, на романс, който е към своя край. Партньорите не се доверяват изцяло един на различен и обмислят различни разновидности, макар че към момента приказват за общото си бъдеще.
Много малко е останало от силата, която Солун сътвори. Процесът в Европейски Съюз не е предотвратил завладяването на страните, ендемичната корупция, нарушаването на свободата на медиите или приключването на мозъци. Регионът претърпява възобновление на шовинизма, ревизионизма на историята и отричането на геноцида, задвижвани от несдържан шовинизъм.
Трудно е да си представим, че някоя страна от района ще се причисли към Европейски Съюз през идващите 15 години при сегашните условия.
Дали актуалната обстановка е просто разследване от " нормалната назадничавост " на Балканите, както някои са склонни да ги упрекват, или по-скоро е резултат от връзката сред разширението и умората от промените?
И двете страни са отговорни
Тъй като Солунската стратегия беше замислена като общ план, и двете страни носят отговорност за нейния триумф.
Един незадълбочен обзор на случилото се в това време ще покаже, че нито Брюксел, нито страните от Западните Балкани са изпълнили обещаното в Гърция. Регионът не докара до безапелационни демократични промени, само че и Европейски Съюз не остана изцяло зает с разширението.
С течение на годините стана политически преференциално да се подлага на критика районът за сегашната невъзможност - ход, който има за цел най-много да прикрие нежеланието на Брюксел да постави завършек на този развой.
Двата края на уравнението на разширението са тясно свързани - когато Европейски Съюз беше политически зает, промените набираха скорост. Първото десетилетие след Солун може да се дефинира като сполучливо, само че от 2013 година насам, когато апетитът на Брюксел за разширение понижа, понижа и апетитът на страните за промени. С течение на годините обаче стана политически преференциално да се подлага на критика районът за сегашната невъзможност - ход, който има за цел най-много да прикрие нежеланието на Брюксел да постави завършек на този развой.
Популистите залагат на присъединението, с цел да завоюват спомагателни точки
Тази динамичност слага под въпрос мита, че демократичните промени постоянно водят до благополучен край.
Опитът от разширението демонстрира, че с цел да съумеят, страните, в това число новите членове на Европейски Съюз, се нуждаят освен от явен ангажимент и увереност от своя страна, само че и от подобаваща политическа поддръжка от страна на институциите на Европейски Съюз. В противоположен случай те могат да се изгубят в лабиринта на прехода, където позитивните трендове се обръщат.
Аргументът за демократичното оттегляне на няколко нови членки на Европейски Съюз е годен и оневинен, само че той съзнателно подценява положителното показване на други " новодошли " и цялостния позитивен резултат от разширението върху останалата част от блока, изключително за стопански мощните му членове.
Възходът на популистките, извънредно десни и евроскептични партии и техните опити за възобновяване на националния суверенитет и прехвърляне на властта в Европейски Съюз до времето преди Маастрихт безспорно оформят публичния дискурс и трансформират политическия пейзаж на Европейски Съюз. Но популизмът в Европейски Съюз постоянно се употребява от обичайните европейски консерватори, либерали или социалисти, които виждат в него опция да жертват разширението в името на спомагателни политически точки пред своите гласоподаватели.
Брюксел се бори да извърши личните си обещания
Въпреки че в последно време се следят някои окуражаващи знаци, те също по този начин удостоверяват какъв брой мъчно е за Европейски Съюз да извърши обещанията, дадени в Солун.
Членовете на Европейски Съюз наподобява не са склонни да одобряват позитивните рекомендации на Европейската комисия - институцията, на която са упълномощили да прави оценка напредъка на страните кандидатки.
Албания и Северна Македония започнаха договаряния за присъединение към Европейски Съюз през юли 2022 година, макар че Европейската комисия предложи започването на договаряния доста по-рано, през 2018 година
По сходен метод на членовете на Европейски Съюз бяха нужни повече от четири години, с цел да вкарат в деяние рекомендацията на Европейската комисия от 2018 година и да разрешат на жителите на Косово да пътуват до Европейски Съюз и по-широкото Шенгенско пространство без визи.
Приблизително по същото време, през декември 2022 година, Босна и Херцеговина най-сетне получи статут на пълноправна страна кандидатка за участие в Европейски Съюз, 17 години откакто подписа Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейски Съюз.
Ребрандирането на концепцията може да съживи процеса
За да се съживи разширението, Брюксел би трябвало да промени марката на концепцията, да съживи присъединението и да признае, че то не се основава единствено на заслуги, а е и фундаментално политически развой.
Решението за даване на Молдова и Украйна на статут на претенденти за участие в Европейски Съюз предходната година след съветската инвазия е ослепителен образец за това по какъв начин политиката дефинира траекторията и темпото на процеса.
Това не се случва за първи път и не стартира с последните кръгове на разширение, сигурно не и с Румъния, България или решението за приемане на разделения Кипър.
Например политическите претекстове бяха от главно значение, когато беше взето решение за даване на участие на Испания, Португалия и Гърция - и трите бяха зараждащи се демокрации по това време, борещи се с автократичните призраци от предишното си и с остарелите си промишлени и селскостопански браншове, надалеч от това, което са през днешния ден.
Въпреки че приемането на нови членове изисква време и старания, нито едно от тези решения не се оказа нездравословно за плана на Европейски Съюз.
Предстоят най-малко още две аналогични десетилетия
Преминаването от стандартно мислене към трансформиращи дейности изисква частично смяна в държанието. Промяната в държанието допуска нови вероятности. Сегашната визия в Брюксел не открива нови и по-добри вероятности за страните, които се стремят към това.
При сегашните условия Европейски Съюз и Западните Балкани не споделят едно и също бъдеще - най-малко не и през идващите 20 години.
Ако не друго, то претендентите са способни да разчетат добре вътрешната динамичност на блока и се обръщат към други външни участници - основно Китай и Русия - чиито модели за съдействие могат да наподобяват на някои като ненапълно жизнеспособна опция.
Ако не се появи актуализирана " Солунска стратегия " с реален график и постижими цели, всяко ребрандиране на разширението ще бъде неискрено, което ще направи процеса още по-тромав, а участието в Европейски Съюз - по-малко правдоподобно.
И по този начин, отговорът на встъпителния въпрос е явен, само че никой не желае да го каже намерено: при сегашните условия Европейски Съюз и Западните Балкани нямат общо бъдеще - най-малко не и през идващите 20 години. /БГНЕС
------------------------------------
Веско Гарчевич - професор по процедура на интернационалните връзки в Училището за световни проучвания " Фредерик С. Пардю " към Бостънския университет и някогашен дипломат на Черна гора в НАТО и ОССЕ. Анализ за Евронюз.
