Ти да видиш! Глутници кучета вземат групови решения чрез... кихане
Дали животните, които живеят на глутници, просто следват водачите си? И в случай че не, как взимат решения? Според наблюдения на диви африкански кучета в Ботсвана, това може да случва и посредством кихане, написа obekti.bg, базирайки се на Science Alert .
Ново проучване твърди, че в случай че задоволително животни в глутницата кихнат, това значи, че имат кворум да станат и да тръгнат на лов. Изследването е инициирано от Нийл Джордан от Центъра за проучване на екосистемите към Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, който учи обществените събирания при кучетата. Тези събирания се случват когато кучетата, откакто са отпочинали, организират енергични „ приветствени церемонии “, преди да отидат на лов.
Джордан вижда, че преди тези сбирки кучетата кихат доста повече от нормалното.
„ Исках да схвана по-добре това групово държание и забелязах, че кучетата кихат, до момента в който се подготвят да тръгнат – споделя той. – Записахме в елементи 68 обществени събрания на 5 разнообразни глутници африкански кучета, живеещи в делтата на Окаванго в Ботсвана, и не можахме да повярваме, когато нашите разбори потвърдиха съмненията ни. “
Първо учените считали, че кучетата кихат, с цел да прочистят дихателните си пътища, само че в един миг забелязали забавна взаимозависимост сред броя кихавици и дейностите, които следват.
„ Колкото повече кихавици се чуват, толкоз по-вероятно се оказва глутницата да тръгне и да се насочи на лов. Кихавицата работи като един тип система за гласоподаване. “
Изследователският екип открива още, че когато по-доминантните кучета кихат, тогава са нужни единствено няколко кихавици, с цел да премине събранието. Ако доминантните кучета не кихнат, сбирката стартира едвам след 10 или повече кихавици.
Това обаче демонстрира, че водачите на глутниците могат да бъдат прескочени, в случай че задоволително членове на глутницата желаят. „ Кихавиците работят като самобитен кворум и би трябвало да доближат избран предел, преди групата да смени активността си – споделя Андрю Кинг от Университета Суонзи, един от участниците в изследването.
Авторите означават, че кихавиците са сходни на сигналите, употребявани от други типове каниди като тревожни сигнали. Но кучетата в проучването били физически спокойни и останалите кучета не реагирали на кихавиците със стрес или тревога.
Кворумното държание, при което се изисква най-малък брой „ гласове “, с цел да може цялата група или част от животните да продължат напред, е следено и при сурикатите, пчелите, планинските горили и капуцините.
Ново проучване твърди, че в случай че задоволително животни в глутницата кихнат, това значи, че имат кворум да станат и да тръгнат на лов. Изследването е инициирано от Нийл Джордан от Центъра за проучване на екосистемите към Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, който учи обществените събирания при кучетата. Тези събирания се случват когато кучетата, откакто са отпочинали, организират енергични „ приветствени церемонии “, преди да отидат на лов.
Джордан вижда, че преди тези сбирки кучетата кихат доста повече от нормалното.
„ Исках да схвана по-добре това групово държание и забелязах, че кучетата кихат, до момента в който се подготвят да тръгнат – споделя той. – Записахме в елементи 68 обществени събрания на 5 разнообразни глутници африкански кучета, живеещи в делтата на Окаванго в Ботсвана, и не можахме да повярваме, когато нашите разбори потвърдиха съмненията ни. “
Първо учените считали, че кучетата кихат, с цел да прочистят дихателните си пътища, само че в един миг забелязали забавна взаимозависимост сред броя кихавици и дейностите, които следват.
„ Колкото повече кихавици се чуват, толкоз по-вероятно се оказва глутницата да тръгне и да се насочи на лов. Кихавицата работи като един тип система за гласоподаване. “
Изследователският екип открива още, че когато по-доминантните кучета кихат, тогава са нужни единствено няколко кихавици, с цел да премине събранието. Ако доминантните кучета не кихнат, сбирката стартира едвам след 10 или повече кихавици.
Това обаче демонстрира, че водачите на глутниците могат да бъдат прескочени, в случай че задоволително членове на глутницата желаят. „ Кихавиците работят като самобитен кворум и би трябвало да доближат избран предел, преди групата да смени активността си – споделя Андрю Кинг от Университета Суонзи, един от участниците в изследването.
Авторите означават, че кихавиците са сходни на сигналите, употребявани от други типове каниди като тревожни сигнали. Но кучетата в проучването били физически спокойни и останалите кучета не реагирали на кихавиците със стрес или тревога.
Кворумното държание, при което се изисква най-малък брой „ гласове “, с цел да може цялата група или част от животните да продължат напред, е следено и при сурикатите, пчелите, планинските горили и капуцините.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ