Хората, които не гласуват, умират по-рано от тези, които гласуват
Дали гласуването е просто цивилен дълг? Съвсем не, съгласно огромно изследване, извършено от Университета в Хелзинки във Финландия.
Това изследване демонстрира, че гласуването е и основен обществен фактор, основен индикатор за здравето и дълголетието на индивидите. Още по-важно е, че присъединяване в гласуването е по-мощен предсказващ фактор за неговата смъртност, в сравнение с равнището му на обучение, показва БГНЕС. За това изследване откривателите са съпоставили данни от финландските парламентарни избори през 1999 година с публични данни на Статистическата работа на Финландия, които съдържат подробна информация за демографските данни, образованието, приходите и аргументите за гибелта. Изследваната извадка е формирана от 3 185 500 души, проследявани в продължение на... повече от двадесет години!
През този интервал са регистрирани 1 053 483 смъртни случая, от които 95 350 се дължат на външни аргументи ( произшествия, принуждение или смъртни случаи, свързани с алкохол), а 955 723 - на други съществени аргументи. Учените са се възползвали от тези данни, с цел да разкрият някои изумителни резултати. Изводите са ясни: въздържанието от гласоподаване е обвързвано със доста по-висок риск от смъртност. Мъжете, които не гласоподават, имат 73% по-висок риск от гибел от всички аргументи, в сравнение с тези, които гласоподават, до момента в който за дамите този нараснал риск доближава 63%. Дори след отчитане на равнището на обучение, разликата остава забележителна: с 64% по-висока за мъжете и с 59% по-висока за дамите.
Още по-изненадващо е, че разликата в смъртността сред гласоподавателите и въздържалите се от гласоподаване надвишава тази, следена сред хората с ниско обучение и тези с висше обучение. Това допуска, че гласуването наподобява е обществен индикатор за здравето, който е съвсем по-решаващ от просветителното равнище – идея, крепко открита в обществените науки. Други открития допълват тези наблюдения, изключително тези, свързани с възрастта и приходите. Например, измежду мъжете под 50 години рискът от гибел е два пъти по-висок за негласуващите, в сравнение с за гласуващите. Констатацията е почти сходна във връзка с приходите. Сред мъжете в най-ниската доходна група, въздържанието от гласоподаване е обвързвано с 9 до 12% по-висок риск от гибел, в сравнение с в групите с по-високи приходи.
Какви изводи можем да създадем от това? Първо, тези резултати би трябвало да се поясняват с нараснало внимание. Това е наблюдателно изследване, което не ни разрешава да установим директна причинно-следствена връзка. Многобройни структурни спънки също могат да повлияят на присъединяване на гласоподавателите, като да вземем за пример проблеми с подвижността, обществена изолираност или икономическа неустановеност. Както самите откриватели изясняват, резултатите им откриват нов път на мисъл, проследявайки нов път на разбор, който бъдещите проучвания би трябвало да проучат, с цел да дефинират доколко гласуването е скъп маркер за схващане на неравенствата в опазването на здравето.
В резюме, тази работа открива нова вероятност: Гласуването може да бъде подобаващ знак за идентифициране на неравенствата в опазването на здравето, а бъдещи изследвания биха могли да проучат по-задълбочено тази връзка, с цел да схванат всички участващи механизми.
