Дали евродепутатът Ангел Джамбазки познава историята и дали е имал

Дали евродепутатът Ангел Джамбазки познава историята и дали е имал поради "германския привет ", когато изпъна ръка в Екологичен потенциал - не е изцяло ясно. Изблиците на ненавист и експанзия имат обаче свое пояснение

Пак от историята, написа Александър Андреев в

"Хайл Хитлер " или "Зиг Хайл " – това възклицание с напряко изпъната напред дясна ръка по времето на националсоциализма се назовава още "германски привет " и от 1933 година нататък последователно става формалното "добър ден " и "довиждане " в по този начин наречения "Трети райх ". В Италия Бенито Мусолини го трансформира в „ римски “ или „ романски привет “, а се счита още, че корените му в действителност са в Римската империя. Историците виждат "Хайл Хитлер " като превърната форма на култа към личността на Адолф Хитлер. Поздравът тогава битува и във разновидността „ Хайл майн Фюрер “.

Дали българският евродепутатАнгел Джамбазки познава тези исторически елементи и дали въобще е имал поради „ немския привет “, когато през вчерашния ден изпъна ръка в Европарламента – отговорите на тези въпроси са забулени в просветителна и политическа мъгла. Видя и чу се обаче, че Джамбазки възкликна "Да живее Орбан " и "Да живее Качински ". А "Да живее " дава отговор точно на немското "хайл ".

Когато мразиш всичко непознато

Смръщените и гневни националисти от тогавашния руски лагер прекалено много си наподобяват. Те се прекланят пред мощния водач, въздигат на фундамент политическата структура, наречена "нация ", приказват с самоувереност за "корени ", "бащина земя ", "кръвна връзка ", за подвизи и подвиг.

Много постоянно те гротескно разкрасяват националната си история с измислици за личната уникалност и злодейската същина на съседите. Те ненавиждат всичко непознато и непознато, всичко, което разпознават като "несвое ": бежанците, чернокожите, ромите, мюсюлманите, половите малцинства, Сорос - описът може да продължи още дълго. Исторически това някак си звучи много познато.

Но за какво националистите в новоприсъединилите се към Европейски Съюз страни ги тегли към сходен тоталитаризъм и изолационизъм, към експанзия и доминация? Защо техните хрумвания са толкоз известни в съответните общества, които всеобщо гледат под вежди демократичните хрумвания, плурализма, човешкото и публично многообразие – че и демокрацията в последна сметка?

На тези въпроси към този момент неведнъж е отговаряно: радиоактивното завещание от времето на руската доминация към момента излъчва в мозъците и сърцата на източноевропейците.

Нагласи, които остават към момента живи

Да не вярваш на властта, само че да ѝ се подчиняваш абсолютно, когато тя е задоволително жестока, да не мислиш със личната си глава, да мразиш и обичаш по заповед от горната страна – интервалът на полуразпад на тези настройки е прекомерно дълъг.

Впрочем два напълно пресни (и доста тъжни) сюжета ни го напомнят още веднъж и още веднъж. Точно заради изброените "съветски гени " в някогашния "социалистически лагер " са доста по-подозрителни към имунизациите. И отново по същата причина толкоз доста руснаци считат, че Западът е прогнил и блудствен. И че дружно с Украйна се пробва да стори зло на великата съветска нация.

О, господин Джамбазки, извинявайте! Съвсем забравих за Вас.