Клиничните пътеки и каква точно трябва да бъде реформата в българското здравеопазване?
Дали е стар моделът на клиничните пътеки и каква тъкмо би трябвало да бъде промяната в българското опазване на здравето? Темата дискутираха доцент Росен Калпачки, шеф на Клиниката по неврология в УМБАЛ „ Света Анна ", и проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК.
Според проф. Григор Димитров клиничните пътеки са се трансформирали във феномен главно за отчитане на действия, а не за действително лекуване. По думите му те в началото са били основани като софтуерен ред за осъществяване на медицински операции, само че през днешния ден не извършват дейно тази функционалност.
Още през 2010 година е имало проведен опит за въвеждане на диагностично-свързаните групи (ДСГ) - модел, който съгласно Димитров е доста по-добър. Процесът обаче е спрян поради спор кой да финансира нужния програмен продукт, макар че сумата не е била висока.
Доц. Росен Калпачки акцентира, че клиничните пътеки са били наложителни сега на въвеждането им, само че с времето са остарели морално и софтуерно. Те са ориентирани към съответна диагноза и са остойностени още при постъпването на пациента в болничното заведение, без да регистрират изхода от лекуването.
„ Клиничната пътека не прави оценка резултата. Цената е закрепена авансово, без значение от качеството на работата ", изясни Калпачки. Той даде образец с лекуването на инсулт - в случай че се наложи втори скенер, той не се заплаща в допълнение и остава за сметка на болничното заведение.
Според двамата специалисти към клиничните пътеки би трябвало да се подхожда от три гледни точки - лекарска, финансова и пациентска.
Доц. Калпачки съобщи, че лекарският труд е неповторим и не може да бъде остойностяван механично. „ Ако желаеме по най-бакалския метод да оценяваме труда, по-добре да не се занимаваме с медицина ", разяснява той и добави, че не може да бъде платена паниката на лекаря за пациента. Според него диагностично-свързаните групи са по-справедлив модел, тъй като правят оценка действително свършената работа, а не официално изпълнен логаритъм.
Експертите регистрираха сериозен дисбаланс в структурата на болничната помощ. В България има прекомерно доста болнични кревати, които се употребяват под 50%. В същото време има изострен дефицит на кревати за долекуване и рехабилитация.
Физически такива кревати съществуват, само че са в лечебни заведения за остри положения, защото те се финансират по-добре при приема на пациента. Това води до систематична дисторция на лекуването.
Калпачки сподели, че в София има към 70 лечебни заведения, които официално декларират, че лекуват инсулти, само че действително колите за спешна помощ насочват пациентите главно към две лечебни заведения - „ Пирогов " и „ Света Анна ".
Всяка година в България се записват към 44 000 инсулта, като над две трети от пациентите излизат от лечебните заведения с някаква степен на инвалидизация. Въпреки това има прогрес - броят на пациентите с трайни увреждания е намалял двойно, което е доказателство за резултата от модерните медицински практики.
По-малко от 15% от бюджета на НЗОК се отделя за предварителна защита, което съгласно специалистите е сериозен проблем. „ В момента у нас имаме болестолечение, а не опазване на здравето ", съобщи доцент Калпачки.
Проф. Димитров регистрира, че последните няколко държавни управления целеустремено са работили за развиването на центровете за инсулти и в близко бъдеще се чака да проработят още шест такива центъра. По отношение на достъпа до профилирана здравна помощ България изпреварва доста европейски страни.
Според проф. Григор Димитров клиничните пътеки са се трансформирали във феномен главно за отчитане на действия, а не за действително лекуване. По думите му те в началото са били основани като софтуерен ред за осъществяване на медицински операции, само че през днешния ден не извършват дейно тази функционалност.
Още през 2010 година е имало проведен опит за въвеждане на диагностично-свързаните групи (ДСГ) - модел, който съгласно Димитров е доста по-добър. Процесът обаче е спрян поради спор кой да финансира нужния програмен продукт, макар че сумата не е била висока.
Доц. Росен Калпачки акцентира, че клиничните пътеки са били наложителни сега на въвеждането им, само че с времето са остарели морално и софтуерно. Те са ориентирани към съответна диагноза и са остойностени още при постъпването на пациента в болничното заведение, без да регистрират изхода от лекуването.
„ Клиничната пътека не прави оценка резултата. Цената е закрепена авансово, без значение от качеството на работата ", изясни Калпачки. Той даде образец с лекуването на инсулт - в случай че се наложи втори скенер, той не се заплаща в допълнение и остава за сметка на болничното заведение.
Според двамата специалисти към клиничните пътеки би трябвало да се подхожда от три гледни точки - лекарска, финансова и пациентска.
Доц. Калпачки съобщи, че лекарският труд е неповторим и не може да бъде остойностяван механично. „ Ако желаеме по най-бакалския метод да оценяваме труда, по-добре да не се занимаваме с медицина ", разяснява той и добави, че не може да бъде платена паниката на лекаря за пациента. Според него диагностично-свързаните групи са по-справедлив модел, тъй като правят оценка действително свършената работа, а не официално изпълнен логаритъм.
Експертите регистрираха сериозен дисбаланс в структурата на болничната помощ. В България има прекомерно доста болнични кревати, които се употребяват под 50%. В същото време има изострен дефицит на кревати за долекуване и рехабилитация.
Физически такива кревати съществуват, само че са в лечебни заведения за остри положения, защото те се финансират по-добре при приема на пациента. Това води до систематична дисторция на лекуването.
Калпачки сподели, че в София има към 70 лечебни заведения, които официално декларират, че лекуват инсулти, само че действително колите за спешна помощ насочват пациентите главно към две лечебни заведения - „ Пирогов " и „ Света Анна ".
Всяка година в България се записват към 44 000 инсулта, като над две трети от пациентите излизат от лечебните заведения с някаква степен на инвалидизация. Въпреки това има прогрес - броят на пациентите с трайни увреждания е намалял двойно, което е доказателство за резултата от модерните медицински практики.
По-малко от 15% от бюджета на НЗОК се отделя за предварителна защита, което съгласно специалистите е сериозен проблем. „ В момента у нас имаме болестолечение, а не опазване на здравето ", съобщи доцент Калпачки.
Проф. Димитров регистрира, че последните няколко държавни управления целеустремено са работили за развиването на центровете за инсулти и в близко бъдеще се чака да проработят още шест такива центъра. По отношение на достъпа до профилирана здравна помощ България изпреварва доста европейски страни.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ