ПП-ДБ пита за наредбата за шума в Пловдив
Дали действието на Наредбата за обезпечаване на публичния ред в Пловдив, в частта ѝ, обвързвана с използването на Закона за отбрана от шума в околната среда, не основава неоправдана административна преграда пред икономическата интензивност в града, питат кмета Костадин Димитров общинските съветници от групата на ППГОС „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ Йоно Чепилски, Веселина Александрова, Георги Рогачев, Николай Гюров и Тодор Токов.
Повод е разминаването сред националното и европейското законодателство по отношение на времевите шпации на по този начин наречения „ нощен интервал “. Според българския закон, редица действия подлежат на ограничаване в интервала сред 23:00 и 08:00 ч., до момента в който Директива на Европейския парламент и на Съвета дефинира нощта от 23:00 до 07:00 ч.
Това едночасово уголемение на забранителния режим в България е възприето и от пловдивската разпоредба. Според съветниците това освен слага под въпрос сходството на локалната уредба с европейските правила, само че и лимитира опциите на редица търговци да развиват активност, изключително в бранша на услугите, туризма и развлеченията.
„ Тази нормативна уредба основава евентуална административна преграда пред бизнеса. Необходимо е да се направи следваща оценка – какъв брой търговци са наранени, какви са приходите от разрешителния режим, има ли действителна нужда от такова ограничаване “, декларират съветниците.
Затова от групата на ПП-ДБ в локалния парламент упорстват за следваща оценка на въздействието на нормативната уредба, каквато се планува в Закона за нормативните актове – разбор, който би следвало да покаже дали рестриктивните мерки са ефикасни, пропорционални и в интерес на публичния интерес. Конкретни въпроси са отправени и към администрацията на кмета– какъв брой заявки за удължено работно време се подават всяка година, какви са приходите от съответните разрешителни и в кои сфери са съсредоточени засегнатите обекти.
Питането стъпва върху условията на Закона за нормативните актове и цели да насочи вниманието към потребността от по-гъвкави и уравновесени правила, които по едно и също време да пазят публичния ред и да поддържат икономическата интензивност в града.
Повод е разминаването сред националното и европейското законодателство по отношение на времевите шпации на по този начин наречения „ нощен интервал “. Според българския закон, редица действия подлежат на ограничаване в интервала сред 23:00 и 08:00 ч., до момента в който Директива на Европейския парламент и на Съвета дефинира нощта от 23:00 до 07:00 ч.
Това едночасово уголемение на забранителния режим в България е възприето и от пловдивската разпоредба. Според съветниците това освен слага под въпрос сходството на локалната уредба с европейските правила, само че и лимитира опциите на редица търговци да развиват активност, изключително в бранша на услугите, туризма и развлеченията.
„ Тази нормативна уредба основава евентуална административна преграда пред бизнеса. Необходимо е да се направи следваща оценка – какъв брой търговци са наранени, какви са приходите от разрешителния режим, има ли действителна нужда от такова ограничаване “, декларират съветниците.
Затова от групата на ПП-ДБ в локалния парламент упорстват за следваща оценка на въздействието на нормативната уредба, каквато се планува в Закона за нормативните актове – разбор, който би следвало да покаже дали рестриктивните мерки са ефикасни, пропорционални и в интерес на публичния интерес. Конкретни въпроси са отправени и към администрацията на кмета– какъв брой заявки за удължено работно време се подават всяка година, какви са приходите от съответните разрешителни и в кои сфери са съсредоточени засегнатите обекти.
Питането стъпва върху условията на Закона за нормативните актове и цели да насочи вниманието към потребността от по-гъвкави и уравновесени правила, които по едно и също време да пазят публичния ред и да поддържат икономическата интензивност в града.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ