Ден 3: Спор се разгоря на масата за преговори, ябълката на р...
Дали да се усилят пълномощията на регионалните шефове и дали да им се дадат повече пари - по това спориха участниците в договарянията по районно развиване, проведени от " Продължаваме промяната ".
Преговорите са основни с оглед сливане към политики, върху които да стъпи бъдещото съдружно държавно управление.
Спорът за бъдещето на регионалните шефове се разгоря след предлагането на Българска социалистическа партия те да имат бюджет за вложения, тъй като са представители на централната власт в районите и следва да реализират националните цели.
От " ИТН " обаче реагираха остро с припомняне по какъв начин са били отстранени окръзите и основани областите. От партията дори обявиха, че тази служба умерено може да се отстрани. Въпросът остава спорен и ще се дебатира в последващи срещи.
Разговорите за районно развиване започнаха с час забавяне, като не престават и до този миг.
От Българска социалистическа партия желаят възстановяване транспортната и цифровата съгласуваност, както и създаване на изчезнали или съществуващи връзки със прилежащите ни страни. Сред целите им е възстановяване положението на жп мрежата и на състава, който съгласно партията е остарял и амортизиран. Идеята е жп съставът да се обнови с по-екологични и чисти транспортни средства. От левицата желаеха и възстановяване положението на четвъртокласната пътна мрежа, като се мисли и за околната среда при процеса. Друг приоритет бе развиването на финансовата децентрализация на общините.
Идеята е по-добро присъединяване на общините в основаването на Брутният вътрешен продукт на страната, като по този начин общините да имат отношение и към използването на постъпленията в бюджета. Промени би трябвало да се създадат и по тол системата, като се планува кой да е бъдещият й обсег. Освен това би трябвало да има нов закон за устройство на територията, който да разреши електронно подаване на капиталови планове и електронно издаване на разрешителни за градеж.
От Има Такъв Народ пък молиха за актуализация на националната идея за пространствено развиване. Причината - сега текат процеси, с които 80% от популацията ще се концентрира в 6 огромни града или това е така наречен от Има Такъв Народ „ районен геноцид “. Целта е да се изследва действителното положение на плануваните и вложените средства за развиване. Приоритет е и основаването на районни капиталови бюджети, учредени на успеваемост, ефикастност и изгодност. Трябва да бъде основана и жилищна тактика. От партията на Слави Трифонов желаят и смяна в Закона за публичните поръчки, тъй че да се постави завършек на практиката с партийните компании „ касички “. Идеята е в закона да се вкара %, който подизпълнителите да получават, а не както до момента въпросните компании да печелят публичната поръчка, тя да се извършва от подизпълнител и той да взима половината сума.
В рамките на 2022 година да има промени в Закона за обществените финанси, желаят от „ Демократична България “ (ДБ). Идеята е 2% от налога върху прихода на физически лица да остава там, където е направен.Освен това от партията оферират посредством Закона за държавния бюджет мярката да се вкара още в този момент. За градовете с районно разделяне от Демократична България желаят % от налога за коли и недвижимости да остава в региона, където е заплатен. 1% от бюджета на всяка община у нас пък би трябвало да бъде разходван след допитване до хората. Подобно на другите партии, участващи в съдружните договаряния, от Демократична България също молиха за фискална децентрализация на общините. Според тях голяма част от изложените проблеми се дължат точно на неналичието на децентрализация, защото обществените финанси у нас не са структурирани по европейски модел, а са напълно по съветски модел. От Демократична България упорстват и за по-добър надзор при строителните действия и за основаването на под земята кадастър за проводите и съораженията, който непрекъснато да се обновява.
Единна Географска информационна система система оферират от „ Продължаваме промяната “. Идеята е системата да свързва общите устройствени проекти, цифровите регулационни проекти, подземните съоражения, която да има и интеграция с Имотния указател. Целта е като пристигна вложител в България, той да има ясна база данни с какво разполага, надлежно пътят към капиталово желание да е по-къс и елементарен. От Политическа партия оферират и създаване на конструкция за образование и съвещания за положителни общински практики. Тя ще подкрепи общините да аплайват по европрограми по този начин, че да не им се постанова да разчитат на външни консултанти.
Одит на ВиК холдинга и на ръководството на язоворите, желаят още от Политическа партия. Онлайн мониторинг система пък ще предизвестява за рискове от свлачища, пожари или наводнения.
Сред предложенията на Политическа партия бе общините, които нямат общи устройствени проекти до края на 2022 година, в Бюджет 2023 година да не получават средства за финансови разноски, както и Дирекцията за народен строителен надзор (ДНСК) да направи обзор на всички обекти, които евентуално попадат в обсега на Черноморската територия или предпазени територии, и да откри дали има нарушавания при строителните бумаги. Освен това се предлага и цялостна кадастрална карта на територията на страната, която да е обществена.
Дискусията се проточи доста, като в края на представянето на предложенията, от партиите влязоха в спор за детайлизиране и уточнение на концепциите. Бъдещите депутати се сблъскаха във връзка с разнообразни точки. Вместо да доближат до консесус в множеството случаи от партиите оставяха точките за по-нататъшна дискуция и детайлизиране, или пък ги пренасочваха към последващите срещи сред други групи. Немалка част от предложенията бяха и отстранени, тъй като към този момент са разисквани в друга група от предходните дни.
Един подобен образец са всичките оферти по повод транспортна инфраструктура и жп система. Те отпаднаха, защото към този момент са дискутирани в транспортната група. Друг образец е финансовата децентрализация, която остана като дискусионна точка, по която всички общини би трябвало да се съгласят. Става въпрос за предлагането до 2% от съответен налог да остава там, където е основан. Асен Василев от Политическа партия разяснява, че действително това е концентрация.
„ 40% от всички налози в страната се събират в община София, към 18% получава от прехвърлянията. Ако приемем точката, ще прехвърлим пари от други общини към София “, сподели Василев. От Демократична България обаче се аргументираха, че концепцията е до 2% да се случват при опазване на общата данъчна тежест при локален налог, който се дефинира от Общински съвет. От Българска социалистическа партия отвърнаха, че мярката няма наложително да докара до повече събрани средства. Определянето на съответен % ще лиши общините с най-голяма потребност, считат още от левицата.
Преговорите са основни с оглед сливане към политики, върху които да стъпи бъдещото съдружно държавно управление.
Спорът за бъдещето на регионалните шефове се разгоря след предлагането на Българска социалистическа партия те да имат бюджет за вложения, тъй като са представители на централната власт в районите и следва да реализират националните цели.
От " ИТН " обаче реагираха остро с припомняне по какъв начин са били отстранени окръзите и основани областите. От партията дори обявиха, че тази служба умерено може да се отстрани. Въпросът остава спорен и ще се дебатира в последващи срещи.
Разговорите за районно развиване започнаха с час забавяне, като не престават и до този миг.
От Българска социалистическа партия желаят възстановяване транспортната и цифровата съгласуваност, както и създаване на изчезнали или съществуващи връзки със прилежащите ни страни. Сред целите им е възстановяване положението на жп мрежата и на състава, който съгласно партията е остарял и амортизиран. Идеята е жп съставът да се обнови с по-екологични и чисти транспортни средства. От левицата желаеха и възстановяване положението на четвъртокласната пътна мрежа, като се мисли и за околната среда при процеса. Друг приоритет бе развиването на финансовата децентрализация на общините.
Идеята е по-добро присъединяване на общините в основаването на Брутният вътрешен продукт на страната, като по този начин общините да имат отношение и към използването на постъпленията в бюджета. Промени би трябвало да се създадат и по тол системата, като се планува кой да е бъдещият й обсег. Освен това би трябвало да има нов закон за устройство на територията, който да разреши електронно подаване на капиталови планове и електронно издаване на разрешителни за градеж.
От Има Такъв Народ пък молиха за актуализация на националната идея за пространствено развиване. Причината - сега текат процеси, с които 80% от популацията ще се концентрира в 6 огромни града или това е така наречен от Има Такъв Народ „ районен геноцид “. Целта е да се изследва действителното положение на плануваните и вложените средства за развиване. Приоритет е и основаването на районни капиталови бюджети, учредени на успеваемост, ефикастност и изгодност. Трябва да бъде основана и жилищна тактика. От партията на Слави Трифонов желаят и смяна в Закона за публичните поръчки, тъй че да се постави завършек на практиката с партийните компании „ касички “. Идеята е в закона да се вкара %, който подизпълнителите да получават, а не както до момента въпросните компании да печелят публичната поръчка, тя да се извършва от подизпълнител и той да взима половината сума.
В рамките на 2022 година да има промени в Закона за обществените финанси, желаят от „ Демократична България “ (ДБ). Идеята е 2% от налога върху прихода на физически лица да остава там, където е направен.Освен това от партията оферират посредством Закона за държавния бюджет мярката да се вкара още в този момент. За градовете с районно разделяне от Демократична България желаят % от налога за коли и недвижимости да остава в региона, където е заплатен. 1% от бюджета на всяка община у нас пък би трябвало да бъде разходван след допитване до хората. Подобно на другите партии, участващи в съдружните договаряния, от Демократична България също молиха за фискална децентрализация на общините. Според тях голяма част от изложените проблеми се дължат точно на неналичието на децентрализация, защото обществените финанси у нас не са структурирани по европейски модел, а са напълно по съветски модел. От Демократична България упорстват и за по-добър надзор при строителните действия и за основаването на под земята кадастър за проводите и съораженията, който непрекъснато да се обновява.
Единна Географска информационна система система оферират от „ Продължаваме промяната “. Идеята е системата да свързва общите устройствени проекти, цифровите регулационни проекти, подземните съоражения, която да има и интеграция с Имотния указател. Целта е като пристигна вложител в България, той да има ясна база данни с какво разполага, надлежно пътят към капиталово желание да е по-къс и елементарен. От Политическа партия оферират и създаване на конструкция за образование и съвещания за положителни общински практики. Тя ще подкрепи общините да аплайват по европрограми по този начин, че да не им се постанова да разчитат на външни консултанти.
Одит на ВиК холдинга и на ръководството на язоворите, желаят още от Политическа партия. Онлайн мониторинг система пък ще предизвестява за рискове от свлачища, пожари или наводнения.
Сред предложенията на Политическа партия бе общините, които нямат общи устройствени проекти до края на 2022 година, в Бюджет 2023 година да не получават средства за финансови разноски, както и Дирекцията за народен строителен надзор (ДНСК) да направи обзор на всички обекти, които евентуално попадат в обсега на Черноморската територия или предпазени територии, и да откри дали има нарушавания при строителните бумаги. Освен това се предлага и цялостна кадастрална карта на територията на страната, която да е обществена.
Дискусията се проточи доста, като в края на представянето на предложенията, от партиите влязоха в спор за детайлизиране и уточнение на концепциите. Бъдещите депутати се сблъскаха във връзка с разнообразни точки. Вместо да доближат до консесус в множеството случаи от партиите оставяха точките за по-нататъшна дискуция и детайлизиране, или пък ги пренасочваха към последващите срещи сред други групи. Немалка част от предложенията бяха и отстранени, тъй като към този момент са разисквани в друга група от предходните дни.
Един подобен образец са всичките оферти по повод транспортна инфраструктура и жп система. Те отпаднаха, защото към този момент са дискутирани в транспортната група. Друг образец е финансовата децентрализация, която остана като дискусионна точка, по която всички общини би трябвало да се съгласят. Става въпрос за предлагането до 2% от съответен налог да остава там, където е основан. Асен Василев от Политическа партия разяснява, че действително това е концентрация.
„ 40% от всички налози в страната се събират в община София, към 18% получава от прехвърлянията. Ако приемем точката, ще прехвърлим пари от други общини към София “, сподели Василев. От Демократична България обаче се аргументираха, че концепцията е до 2% да се случват при опазване на общата данъчна тежест при локален налог, който се дефинира от Общински съвет. От Българска социалистическа партия отвърнаха, че мярката няма наложително да докара до повече събрани средства. Определянето на съответен % ще лиши общините с най-голяма потребност, считат още от левицата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ