„Чети етикета”: Климат и безпаричие отваряли дупките по пътищата
Дали служители и служители на реда ще стоят вместо обозначителни табели към дупките по пътищата към момента не е ясно, само че в обозримо бъдеще всеки министър председател ще може да се заиграва с тематиката, тъй като положението на настилките няма метод уверено да се усъвършенства в близко бъдеще. Това стана ясно от думите на специалисти в студиото на „ Тази сутрин”.
Преди седмица ви показахме лунния пейзаж по родните пътища след стопяването на снега. Сред феновете очевидно се оказа и министър-председателят Бойко Борисов, който на изключително държавно съвещание изиска незабавни ограничения за затварянето на ямите по съществени транспортни артерии в цялата страна.
Ями, в които всяка година потъват по 100 млн. лева държавни разноски и още неизвестно какъв брой пари от джоба на жителите, които заплащат налози и винетки, с цел да трошат колите си по пътя от точка А до точка Б.
„ Премиерът е ядосан, министърът (на районното развиване и благоустройството Николай Нанков – б.р.) е ядосан, и аз съм гневен”, сподели ръководителят на Агенция „ Пътна инфраструктура” инж. Дончо Атанасов.
--> В същото време обаче той уточни, че не можем да чакаме доста повече от наличните пътища и автомагистрали: „ Република България има 44 хиляди км пътища. Една голяма част от тези пътища са на възраст 40-50 години. Експлоатационният интервал на веднъж, изключително на автомагистрала, е 7-8 години. Има автомагистрали, които не са ремонтирани 30-40 години”.
Той преповтори и тезата на ръководещите, че огромните температурни амплитуди в допълнение претрупват остарелия асфалт.
Как обаче се случва това на процедура? Пред камерата на bTV инж. Иван Василев от Областното пътно ръководство в столицата разяснява, че химикалите, които се пръскат за размразяване на снега, имат отрицателно въздействие: „ При осоляване и при обработка с химикали, водата се топи и стартира да влиза в пукнатини и микропукнатини. След прекъсване на действието на солта или химикала, тя замръзва и, в композиция с топло и студено време – вечерта знаем,че е по-студено – когато замръзне, разрушава настилката”.
А по какъв начин ще го ремонтираме?
Председателят на Управителния съвет на Браншова камара „ Пътища” и някогашен началник на АПИ инж. Стефан Чайков разяснява, че в огромен % от общинските пътища имаме съвсем цялостно заличаване на износващия пласт и няма по какъв начин да се реже в дълбочина до крепко. „ На такива пътища би трябвало да се върви към изцяло преасфалтиране”, безапелационен беше той.
Цената обаче е към 1 млн. евро на километър и по тази причина е мъчно да стигнем до „ идеалната ситуация” съществени поправки да се вършат на 5-10 години.
Така стигаме и до пълненето на дупки. През зимата то се прави със студена примес, като задачата е просто секторът да издържи до по-топлите месеци, когато се вършат трайни кръпки с парещ асфалт, изясни инж. Дончо Атанасов.
По думите му сходни „ палиативни мерки” имат живот от няколко месеца, само че сега се върви към потреблението на полимери с по-голяма продължителност, които могат да се поставят и безусловно във вода.
Надали обаче тъкмо с такива работят многочислените знайни и незнайни компании, снимани от фенове на bTV да кърпят с горещи смеси измежду зима, в дъжд или пък да трамбоват секторите като… скачат върху инертния материал. Шефът на АПИ означи, че най-често става дума за водни цикли, при които компаниите са длъжни да възстановят настилката, само че би трябвало последващият надзор да не позволява сходна и съгласно него непрофесионална работа.
Преди седмица ви показахме лунния пейзаж по родните пътища след стопяването на снега. Сред феновете очевидно се оказа и министър-председателят Бойко Борисов, който на изключително държавно съвещание изиска незабавни ограничения за затварянето на ямите по съществени транспортни артерии в цялата страна.
Ями, в които всяка година потъват по 100 млн. лева държавни разноски и още неизвестно какъв брой пари от джоба на жителите, които заплащат налози и винетки, с цел да трошат колите си по пътя от точка А до точка Б.
„ Премиерът е ядосан, министърът (на районното развиване и благоустройството Николай Нанков – б.р.) е ядосан, и аз съм гневен”, сподели ръководителят на Агенция „ Пътна инфраструктура” инж. Дончо Атанасов.
--> В същото време обаче той уточни, че не можем да чакаме доста повече от наличните пътища и автомагистрали: „ Република България има 44 хиляди км пътища. Една голяма част от тези пътища са на възраст 40-50 години. Експлоатационният интервал на веднъж, изключително на автомагистрала, е 7-8 години. Има автомагистрали, които не са ремонтирани 30-40 години”.
Той преповтори и тезата на ръководещите, че огромните температурни амплитуди в допълнение претрупват остарелия асфалт.
Как обаче се случва това на процедура? Пред камерата на bTV инж. Иван Василев от Областното пътно ръководство в столицата разяснява, че химикалите, които се пръскат за размразяване на снега, имат отрицателно въздействие: „ При осоляване и при обработка с химикали, водата се топи и стартира да влиза в пукнатини и микропукнатини. След прекъсване на действието на солта или химикала, тя замръзва и, в композиция с топло и студено време – вечерта знаем,че е по-студено – когато замръзне, разрушава настилката”.
А по какъв начин ще го ремонтираме?
Председателят на Управителния съвет на Браншова камара „ Пътища” и някогашен началник на АПИ инж. Стефан Чайков разяснява, че в огромен % от общинските пътища имаме съвсем цялостно заличаване на износващия пласт и няма по какъв начин да се реже в дълбочина до крепко. „ На такива пътища би трябвало да се върви към изцяло преасфалтиране”, безапелационен беше той.
Цената обаче е към 1 млн. евро на километър и по тази причина е мъчно да стигнем до „ идеалната ситуация” съществени поправки да се вършат на 5-10 години.
Така стигаме и до пълненето на дупки. През зимата то се прави със студена примес, като задачата е просто секторът да издържи до по-топлите месеци, когато се вършат трайни кръпки с парещ асфалт, изясни инж. Дончо Атанасов.
По думите му сходни „ палиативни мерки” имат живот от няколко месеца, само че сега се върви към потреблението на полимери с по-голяма продължителност, които могат да се поставят и безусловно във вода.
Надали обаче тъкмо с такива работят многочислените знайни и незнайни компании, снимани от фенове на bTV да кърпят с горещи смеси измежду зима, в дъжд или пък да трамбоват секторите като… скачат върху инертния материал. Шефът на АПИ означи, че най-често става дума за водни цикли, при които компаниите са длъжни да възстановят настилката, само че би трябвало последващият надзор да не позволява сходна и съгласно него непрофесионална работа.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ