Politico: Дали България манипулира инфлацията си, за да се класира за еврозоната?
Дали България е понижила основни държавно следени цени, с цел да понижи инфлацията и да си помогне да се класира за участие в еврозоната? На този въпрос посвети публикация.
През април страната разгласи (доста тайно) мощно ненадейно понижение от 82,8% на дневните такси за болнично лекуване. Дори водещите по държавната телевизия признаха, че аргументите за това решение са мистерия. И по този начин, какво прави българското държавно управление?
София е на път да получи зелена светлина идващия месец за приемане на единната европейска валута на 1 януари 2026 година, само че едвам устоя теста за инфлация - и внезапното намаляване на разноските за опазване на здравето изигра жизненоважна роля в това.
Тези понижени разноски за опазване на здравето насочиха вниманието към контрола на България върху цените, определяни на държавно равнище, и по какъв начин те въздействат на показателите на потребителските цени.
„ Единствената причина България да се класира е, в случай че погледнете данните за инфлацията, държавно управляваните цени “, сподели пред изданието някогашен български държавен чиновник, осведомен с данните. „ Добре знае се, че статистическите данни бяха поправени, с цел да покажат резултати, по-благоприятни от действителността – изключително в браншове като пощенските услуги, превоза и опазването на здравето. “
Въпреки че опазването на здравето е огромният фактор, цените на железопътните билети също бяха понижени с над 9%, а пощенските разноски бяха понижени с съвсем толкоз. Като цяло пониженията на държавно избраните цени помогнаха за намаление на хармонизирания показател на потребителските цени [HICP] с 1,2 процентни пункта през април спрямо март, като по този метод България се приближи до нужните граници.
Стив Ханке, професор по приложна стопанска система в университета „ Джонс Хопкинс “ и икономист, който е проектирал валутния ръб на България в края на 90-те години, съобщи, че данните са тревожни.
„ Мисля, че има огромна възможност [данните за инфлацията] да са били манипулирани “, сподели Ханке пред в имейл мнения. „ Като се има поради моят опит като консултант на президента на България (1997–2002 г.) и моите наблюдения върху машинациите към кандидатурата на България за публично влизане в еврозоната, не бих се доверил на данни за инфлацията, които са били хвърлени, доколкото мога да ги хвърля. “
Всяко разискване на данните, употребявани за по-силно обвързване на някогашния руски спътник със сърцето на Европейски Съюз, бързо става политически заредено. Прокремълските и антиевропейски политици от дълго време упрекват администрацията в манипулиране на счетоводството, с цел да пришпори страната в еврозоната, преди да е подготвена, рискувайки да внесе западноевропейски цени.
Българското държавно управление съобщи, че неочакваната смяна в цените на болничните услуги не е обвързвана с конвергенцията с еврото, само че технократи, икономисти и даже – най-важното – Европейската комисия означават сериозната роля на държавно избраните цени за реализиране на задачата за инфлация.
Получаване на оценка
За да се получи оценка за конвергенция с единната валута, инфлацията в България трябваше да падне в границите на 1,5 процентни пункта от междинната стойност за трите страни от Европейски Съюз с най-ниски равнища на инфлация.
Икономистите пресмятат, че единствено спадът в цените на болничните услуги е понижил с 0,89 процентни пункта общия 12-месечен ритъм на инфлация, който възлиза на 2,7%, като едвам е минал прага за влизане в еврозоната (всъщност той е бил малко под референтната стойност от 2,8% за критерия за ценова стабилност).
Европейската комисия намерено признава смисъла на понижението през април на цената на дневния болничен престой от 5,8 лв. (2,97 евро) на 1 лев, поради тежестта му в главния показател на цените.
„ Спадът през април 2025 година на годишния ритъм на инфлация по HICP се дължи значително на доста понижаване на болничните такси “, се споделя в отчета на Европейската комисия за конвергенция за България. „ През април болничните такси бяха понижени от 5,8 лв. на 1 лев, което докара до спад с 2,9 процентни пункта на годишната инфлация на услугите. “
България от дълго време се счита за мощен кандидат за участие в еврозоната заради обстоятелството, че валутата ѝ е обвързана с еврото под мощното ръководство на валутен ръб, открит през 1997 година Инфлацията обаче в последно време е проблем.
Ускорението на инфлацията в България през 2025 година е с краткотраен темперамент и отразява основно нарастването през януари 2025 година на композиция от налози и административни цени, отчасти обезщетено от понижените болнични такси през април “, добави Европейската комисия.
Като цяло, формалното известие на България за инфлацията по HICP за април 2025 година дефинира междинния ритъм за интервала май 2024 година до април 2025 година на 2,7% в съпоставяне със същия интервал 12 месеца по-рано. Разбивайки данните по браншове, цените на здравните услуги са паднали повече от всяка друга категория, спадайки с 11,5%.
Финансиране на лечебните заведения
Никой не оспорва смисъла на по-ниските разноски за лечебните заведения за понижаване на инфлацията, поради тежестта им в показателя.
Въпросът е какво значи това на процедура и дали понижението от 82,8% е изцяло безболезнена смяна за българските лечебни заведения, които постоянно са в неприятно положение. Сумите, за които става въпрос, са скромни - изключително по отношение на тежестта им в показателя на инфлация - само че въпреки всичко оставят празнини, които би трябвало да бъдат запълнени.
На обществено равнище България не е обяснила повода за понижаване на болничната такса. Когато се свърза с тях, българското здравно министерство съобщи, че „ поддържа всички политики, ориентирани към понижаване на финансовата тежест на здравните услуги върху семействата “, отбелязвайки, че самодейността е в сходство с рекомендациите на Съвета на Европейски Съюз.
В писмо, изпратено до здравното министерство след намаляването на таксата, редица медицински асоциации се сплотиха, с цел да упорстват държавното управление да анулира решението си, заявявайки, че се опълчват на смяната и метода, по който е била наложена.
Реклама
„ От медийни известия разбираме, че намаляването на таксата [за болничен престой] се показва като мярка за възстановяване на достъпа до опазване на здравето. То обаче не взема решение структурните проблеми в системата и носи редица съществени опасности “, се споделя в писмото. В него се прибавя, че таксата, „ въпреки и алегорична, е източник на доходи за медицинските заведения, от изключително значение за [тези в] отдалечени региони “.
Например, за Университетската болница „ Света Екатерина “ в София годишната загуба на доходи от спада на цените се прави оценка на към 40 000 лв. (20 451 евро) съгласно българските медии.
Всъщност здравната система на България е толкоз несъответстваща, че доста хора към този момент би трябвало да заплащат от джоба си.
„ При 34 % [от всички разноски за здравеопазване], заплащанията от джоба, най-вече за медикаменти и директни заплащания за услуги, които не са в пакета от здравни осигуровки, са най-високите в Европейски Съюз, където междинният % е 15 “, се споделя в отчет за страната от 2023 година
„ Дезинформация и клюки “
Министерството на финансите на България изрично се опълчи на изказванията, че корекциите в цените на болничните услуги са стимулирани от задачите за приемане на еврото, отбелязвайки, че „ постоянно е било благонадежден сътрудник в даването на статистическа финансова информация и няма да разреши на дезинформация и клюки да подкопават престижа на институциите в България “.
Говорител на Националния статистически институт добави, че „ Национален статистически институт дава единствено статистически данни, до момента в който решенията се вземат от други институции “.
Атанас Пеканов, икономист и някогашен заместител министър-председател в служебното държавно управление на България, съобщи, че държавното ценообразуване не е извънредно. „ В доста страни от Европейски Съюз има държавно следени цени. Това не са цени, които до неотдавна бяха пазарни, а в този момент внезапно страната ги управлява. Това са услугите [чиито цени] страната постоянно е определяла “, сподели той пред изданието.
Той сподели, че България може би е отговаряла на критериите по-рано, в случай че инфлацията в други страни от еврозоната не е била изкуствено лимитирана посредством изключителни ограничения. „ Поне не сме получили никакво предизвестие или рекомендация от европейските институции, че, ами, вие се отнасяте към дълга си по някакъв прикрит метод “, сподели Пеканов в обособен диалог.
Въпреки това Ханке, който е проектирал българския валутен ръб, е бил внимателен към изказванията на София за инфлация. Преди това той е създал формула за оценка на оптималния ритъм на напредък на паричното предложение, нужен за поддържане на ценова непоклатимост. Този бенчмарк, в тази ситуация на България, сега е към 6,3%.
„ От април 2023 година годишният ритъм на напредък на паричното предложение на България е много над 6,3% годишно. Като се има поради нарасналият ритъм на напредък на паричното предложение, наподобява, че данните за инфлацията в България са били манипулирани, с цел да наподобяват малко по-добре (четете: по-ниски), в сравнение с биха посочили същинските инфлационни индикатори “, сподели Ханке.
Очаква се окончателното решение за присъединението на България – в това число определянето на обменния курс – да бъде взето от Съвета на 8 юли.
През април страната разгласи (доста тайно) мощно ненадейно понижение от 82,8% на дневните такси за болнично лекуване. Дори водещите по държавната телевизия признаха, че аргументите за това решение са мистерия. И по този начин, какво прави българското държавно управление?
София е на път да получи зелена светлина идващия месец за приемане на единната европейска валута на 1 януари 2026 година, само че едвам устоя теста за инфлация - и внезапното намаляване на разноските за опазване на здравето изигра жизненоважна роля в това.
Тези понижени разноски за опазване на здравето насочиха вниманието към контрола на България върху цените, определяни на държавно равнище, и по какъв начин те въздействат на показателите на потребителските цени.
„ Единствената причина България да се класира е, в случай че погледнете данните за инфлацията, държавно управляваните цени “, сподели пред изданието някогашен български държавен чиновник, осведомен с данните. „ Добре знае се, че статистическите данни бяха поправени, с цел да покажат резултати, по-благоприятни от действителността – изключително в браншове като пощенските услуги, превоза и опазването на здравето. “
Въпреки че опазването на здравето е огромният фактор, цените на железопътните билети също бяха понижени с над 9%, а пощенските разноски бяха понижени с съвсем толкоз. Като цяло пониженията на държавно избраните цени помогнаха за намаление на хармонизирания показател на потребителските цени [HICP] с 1,2 процентни пункта през април спрямо март, като по този метод България се приближи до нужните граници.
Стив Ханке, професор по приложна стопанска система в университета „ Джонс Хопкинс “ и икономист, който е проектирал валутния ръб на България в края на 90-те години, съобщи, че данните са тревожни.
„ Мисля, че има огромна възможност [данните за инфлацията] да са били манипулирани “, сподели Ханке пред в имейл мнения. „ Като се има поради моят опит като консултант на президента на България (1997–2002 г.) и моите наблюдения върху машинациите към кандидатурата на България за публично влизане в еврозоната, не бих се доверил на данни за инфлацията, които са били хвърлени, доколкото мога да ги хвърля. “
Всяко разискване на данните, употребявани за по-силно обвързване на някогашния руски спътник със сърцето на Европейски Съюз, бързо става политически заредено. Прокремълските и антиевропейски политици от дълго време упрекват администрацията в манипулиране на счетоводството, с цел да пришпори страната в еврозоната, преди да е подготвена, рискувайки да внесе западноевропейски цени.
Българското държавно управление съобщи, че неочакваната смяна в цените на болничните услуги не е обвързвана с конвергенцията с еврото, само че технократи, икономисти и даже – най-важното – Европейската комисия означават сериозната роля на държавно избраните цени за реализиране на задачата за инфлация.
Получаване на оценка
За да се получи оценка за конвергенция с единната валута, инфлацията в България трябваше да падне в границите на 1,5 процентни пункта от междинната стойност за трите страни от Европейски Съюз с най-ниски равнища на инфлация.
Икономистите пресмятат, че единствено спадът в цените на болничните услуги е понижил с 0,89 процентни пункта общия 12-месечен ритъм на инфлация, който възлиза на 2,7%, като едвам е минал прага за влизане в еврозоната (всъщност той е бил малко под референтната стойност от 2,8% за критерия за ценова стабилност).
Европейската комисия намерено признава смисъла на понижението през април на цената на дневния болничен престой от 5,8 лв. (2,97 евро) на 1 лев, поради тежестта му в главния показател на цените.
„ Спадът през април 2025 година на годишния ритъм на инфлация по HICP се дължи значително на доста понижаване на болничните такси “, се споделя в отчета на Европейската комисия за конвергенция за България. „ През април болничните такси бяха понижени от 5,8 лв. на 1 лев, което докара до спад с 2,9 процентни пункта на годишната инфлация на услугите. “
България от дълго време се счита за мощен кандидат за участие в еврозоната заради обстоятелството, че валутата ѝ е обвързана с еврото под мощното ръководство на валутен ръб, открит през 1997 година Инфлацията обаче в последно време е проблем.
Ускорението на инфлацията в България през 2025 година е с краткотраен темперамент и отразява основно нарастването през януари 2025 година на композиция от налози и административни цени, отчасти обезщетено от понижените болнични такси през април “, добави Европейската комисия.
Като цяло, формалното известие на България за инфлацията по HICP за април 2025 година дефинира междинния ритъм за интервала май 2024 година до април 2025 година на 2,7% в съпоставяне със същия интервал 12 месеца по-рано. Разбивайки данните по браншове, цените на здравните услуги са паднали повече от всяка друга категория, спадайки с 11,5%.
Финансиране на лечебните заведения
Никой не оспорва смисъла на по-ниските разноски за лечебните заведения за понижаване на инфлацията, поради тежестта им в показателя.
Въпросът е какво значи това на процедура и дали понижението от 82,8% е изцяло безболезнена смяна за българските лечебни заведения, които постоянно са в неприятно положение. Сумите, за които става въпрос, са скромни - изключително по отношение на тежестта им в показателя на инфлация - само че въпреки всичко оставят празнини, които би трябвало да бъдат запълнени.
На обществено равнище България не е обяснила повода за понижаване на болничната такса. Когато се свърза с тях, българското здравно министерство съобщи, че „ поддържа всички политики, ориентирани към понижаване на финансовата тежест на здравните услуги върху семействата “, отбелязвайки, че самодейността е в сходство с рекомендациите на Съвета на Европейски Съюз.
В писмо, изпратено до здравното министерство след намаляването на таксата, редица медицински асоциации се сплотиха, с цел да упорстват държавното управление да анулира решението си, заявявайки, че се опълчват на смяната и метода, по който е била наложена.
Реклама
„ От медийни известия разбираме, че намаляването на таксата [за болничен престой] се показва като мярка за възстановяване на достъпа до опазване на здравето. То обаче не взема решение структурните проблеми в системата и носи редица съществени опасности “, се споделя в писмото. В него се прибавя, че таксата, „ въпреки и алегорична, е източник на доходи за медицинските заведения, от изключително значение за [тези в] отдалечени региони “.
Например, за Университетската болница „ Света Екатерина “ в София годишната загуба на доходи от спада на цените се прави оценка на към 40 000 лв. (20 451 евро) съгласно българските медии.
Всъщност здравната система на България е толкоз несъответстваща, че доста хора към този момент би трябвало да заплащат от джоба си.
„ При 34 % [от всички разноски за здравеопазване], заплащанията от джоба, най-вече за медикаменти и директни заплащания за услуги, които не са в пакета от здравни осигуровки, са най-високите в Европейски Съюз, където междинният % е 15 “, се споделя в отчет за страната от 2023 година
„ Дезинформация и клюки “
Министерството на финансите на България изрично се опълчи на изказванията, че корекциите в цените на болничните услуги са стимулирани от задачите за приемане на еврото, отбелязвайки, че „ постоянно е било благонадежден сътрудник в даването на статистическа финансова информация и няма да разреши на дезинформация и клюки да подкопават престижа на институциите в България “.
Говорител на Националния статистически институт добави, че „ Национален статистически институт дава единствено статистически данни, до момента в който решенията се вземат от други институции “.
Атанас Пеканов, икономист и някогашен заместител министър-председател в служебното държавно управление на България, съобщи, че държавното ценообразуване не е извънредно. „ В доста страни от Европейски Съюз има държавно следени цени. Това не са цени, които до неотдавна бяха пазарни, а в този момент внезапно страната ги управлява. Това са услугите [чиито цени] страната постоянно е определяла “, сподели той пред изданието.
Той сподели, че България може би е отговаряла на критериите по-рано, в случай че инфлацията в други страни от еврозоната не е била изкуствено лимитирана посредством изключителни ограничения. „ Поне не сме получили никакво предизвестие или рекомендация от европейските институции, че, ами, вие се отнасяте към дълга си по някакъв прикрит метод “, сподели Пеканов в обособен диалог.
Въпреки това Ханке, който е проектирал българския валутен ръб, е бил внимателен към изказванията на София за инфлация. Преди това той е създал формула за оценка на оптималния ритъм на напредък на паричното предложение, нужен за поддържане на ценова непоклатимост. Този бенчмарк, в тази ситуация на България, сега е към 6,3%.
„ От април 2023 година годишният ритъм на напредък на паричното предложение на България е много над 6,3% годишно. Като се има поради нарасналият ритъм на напредък на паричното предложение, наподобява, че данните за инфлацията в България са били манипулирани, с цел да наподобяват малко по-добре (четете: по-ниски), в сравнение с биха посочили същинските инфлационни индикатори “, сподели Ханке.
Очаква се окончателното решение за присъединението на България – в това число определянето на обменния курс – да бъде взето от Съвета на 8 юли.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ