Атлантида срещу Египет
Дали Атлантида е съществувала, към момента е обект на яростни разногласия сред последователите на обичайна и алтерантивната история. Но, по този начин или другояче, за нея се описват толкоз странни детайлности, че си заслужава най-малко замислянето по въпроса. При това разказите са освен от един източник.
Според описа на Платон в разговора „ Критий “, жителите на Атлантида завладели цяла Европа, Мала Азия, Палестина и по-голямата част от Северна Африка. След това почнали да заплашват Египет, само че в последна сметка били победени от обединена гръцко-египетска войска.
Хрониките описват за войната на египтяните с мистериозния народ „ ханебу “ (букв. – „ тези, които следват своите кораби “). Техните представители били високи към 180 сантиметра, до момента в който античните египтяни, като се изключи фараоните, не надвишавали 160 сантиметра. Не е необичайно, че „ морските нации “ изглеждали на египтяните като великани.
Но едно могъщо племе внезапно се отличавало измежду всички. Цял раздел в разговора „ Критий “ на Платон е отдаден на описанието на въоръжените сили на Атлантида на върха на нейното господство. Само офицерите в сухопътната войска на атлантите били 60 хиляди, а общо тя наброявала 700 хиляди бойци. Военноморските сили на Атлантида били най-големите в света. Те се състоели от 1200 кораба, чиито екипажи наброявали 240 000 души.
В интерес на истината, има огромни възражения по метода на пресмятане – някои откриватели считат, че тълкуването на цифрите на Платон е повишено 10 пъти; което, имайки поради размерите на познатите ни от действителната история тогавашни армии, е много вероятно…
През 1213 година прочие Хр. на 90-годишна възраст умрял могъщият фараон Рамзес II. На трона го наследил също старик по тогавашните ограничения – 60-годишният Мернептах. Всички го считали за слаб и колеблив държател. Въодушевени от този ход на събитията, атлантите създали проект за комбинирана офанзива против Египет откъм морето и сушата за цялостното завземане на страната. Техни съдружници били либийският цар Мерей и „ морските нации “, съсредоточени в Палестина. През пролетта на 5-та година от ръководството на фараона Мернептах, 1186 кораба на Атлантида излезли от базите си на островите Кипър и Родос. Бойните кораби на египетския флот пробвали да предотвратят нахлуването на вражеската армада, само че били бързо разгромени и понесли чудовищни загуби.
Десантът на атлантите в делтата на Нил, покрай пристанищния град Просопис, не срещнал сериозна опозиция. Но незабавно щом се доближили до стените на града, те били посещнати с градушка от стрели на елитни елементи египетски стрелци. По това време, с към момента незадоволително развито защитно въоръжение – брони и ризници, лъковете били страховито оръжие. Докато обърканите атланти се мятали под градушката стрели, внезапно били нападнати от пристигналата египетска войска. Заклещени на тясна линия сред крайбрежието и египетските войски, неспособни да извършат необятна маневра заради смъртоносните облаци стрели, атлантите се отдръпнали към корабите си, като изгубили няколко хиляди убити, ранени и пленени на бойното поле.
След тази борба фараонът Мернептах изпратил армията си на запад към либийците. Кървавата борба на 15 април при крепостта Перите траяла 6 часа. Египтяните умъртвили към 9000 врагове. Също толкоз били пленниците, на 2500 от които били отсечени ръцете като наказване за нападението против Египет. „ Морските нации “, основани в Палестина, сами почнали да се двоумят дали би трябвало да продължат войната след военните неуспехи на атлантите. Победата на Мернептах над атлантите, либийците и „ морските нации “ е възпята в дълги йероглифни надписи в Египет. Главно място в тях е отредено на бога Птах, който се явил в съня на фараона и му връчил меча на успеха.
Но атлантите се завърнали още веднъж след 30 години – още по-многобройни. „ Папирусът на Харис “ споделя за големите облаци от пепел откъм Средиземно море, които покрили цялата нилска котловина. Това се случило по време на коронацията на фараона Рамзес III. След като напуснали средиземноморските острови и крайбрежия, на собствен ред и „ морските нации “ тръгнали на поход около сирийския бряг. Атлантите плавали с корабите си към Египет.
Тази коалиция се различавала от предходната, която воювала с фараона Мернептах. В нея липсвали ахейци и други гръцки племена, които в този момент били съдружници на Египет като елитна сухопътна мощ за ръкопашен пердах.
На 8-та година от възцаряването на Рамзес III той пресрещнал враговете в местността, където се намира днешният град Ел-Аламейн. Битката била ужасна, само че египтяните победили с помощта на решаващите дейности на гръцката пехота. Загинали към 130 хиляди воини от „ морските нации “.
Същата година егиетският флот нанесъл решаващо проваляне на корабите на Атлантида в устието на Нил. Това била една от най-великите победи в историята на войните. След борбата пред фараона довели 20 хиляди пленници-атланти, които били кастрирани.
Рамзес ІІІ с съображение се гордеел със своята велика победа и построил в нейна чест храмовия комплекс в Мединет-Абу. Рисунка там ни демонстрира египетски служител с дъсчица за писане; той брои отрязаните фалоси на атлантите, които образуват куп, по-голям от човешки растеж.
Много епохи по-късно първосвещеникът на храма превел за значим посетител от Гърция – атинския политик Солон, йероглифния писмен отчет по отношение на тази война. С този превод Солон се завърнал в родината си, а историята на египетската война против Атлантида станала налична за философа Платон. От своя страна самият Платон, както показва Плутарх в своите „ Жизнеописания “, „ допълнил “ и в доста връзки „ редактирал “ трактата на Солон. По този метод Мернептах, Рамзес III и Платон поотделно описали другите стадии в една и съща огромна война, всеки от своя позиция.
А разногласията за Атлантида не утихват и до момента.
