След нощта в Мюнхен се роди нов отбор-мечта
Дългото очакване на Пари Сен Жермен за трофея от Шампионската лига завърши по извънреден метод в събота вечер в Мюнхен.
Шампионът и притежател на Купата на Франция оформи исторически требъл след 5:0 над Интер и стана едвам вторият френски тим, покорил най-престижния клубен шампионат в Европа, след Марсилия преди повече от 30 години.
Тимът на Луис Енрике доминираше във всеки аспект от мача против безпомощния отбор на " нерадзурите " и справедливо постави европейската корона. Ето няколко акцента след паметния за парижани дуел в баварската столица:
ПСЖ обичайно започваше мощно в елиминациите на шампионата, а финалът в Мюнхен не направи изключение.
Още в първите минути стана ясно, че парижани са изцяло съсредоточени и решени да подложат противника на напън, до момента в който играчите на Интер изглеждаха стъписани и безидейни.
Френският гранд наложи волята си с дълготрайно притежаване на топката, като непрекъснато сменяше темпото и чакаше момента, в който да включи " турбото " след дълга замяна на пасове.
Смазващото предимство от първите секунди даде резултат и след елегантна отборна композиция, стартирана от Витиня, Ашраф Хакими откри резултата още в 12-ата минута, а ПСЖ се отдръпна на отмора с два гола задатък и една ръка върху " ушатата ".
Преди финала френските медии обсъждаха обстойно и нашироко дали на десния фланг да стартира Дезире Дуе или Брадли Баркола. Луис Енрике заложи на възпитаника на академията на Рен, и не сгреши.
Първо - Дуе асистира на Хакими за откриващото попадение, откакто резервира хладнокръвие и подаде вместо да стреля. Осем минути по-късно самият той осъществя за 2:0 след контраофанзива, приключена с удар, който рикошира в бранител на Интер и изненада вратаря Ян Зомер.
С това Дуе стана десетият французин, отбелязал във край на Шампионската лига, и най-младият в историята, който по едно и също време е осъществил и асистирал в най-големия мач на клубно равнище.
Изумителният младок вкара и втори гол, след което бе заменен, с цел да обере аплодисментите на публиката. Вероятно овациите за него няма да стихнат в идващите 10-15 години, а Дуе дава поръчка, че може да доминира във футбола по образеца на Лео Меси и Кристиано Роналдо.
Ето още малко за него - той стана едвам третият младеж, отбелязал гол във край на UEFA Champions League след Патрик Клуйверт за Аякс през 1995-а и Карлос Алберто за Порто девет години по-късно. Нападателят е и първият състезател, взел присъединяване в три гола на край със своите две попадения и асистенцията към Хакими.
А на 19 години и 362 дни - Дуе стана най-младият състезател, отбелязал два гола в клубен еврофинал, изпреварвайки Еузебио, който е на 20 години и 97 дни, когато прави същото за Бенфика против Реал Мадрид през 1962-ра.
ПСЖ прегази Интер във всяка зона на терена, а всеки един състезател на Луис Енрике подчини самостоятелната си класа на общото богатство. Всички в съблекалнята са големи звезди, само че испанецът очевидно им е предал по най-точния метод остарялата футболна максима, че никой не е по-голям от клуба.
Индивидуалните оценки са непотребни. Всеки го видя с очите си - футболна машина, която освен гази, само че и радва окото.
Дори запасите на парижани се включиха уместно в спектакъла. 18-годишният гений от академията Сени Маюулу оформи крайния резултат с впечатляващ удар в горния ъгъл.
Но това бе единствено още един щрих от най-голямата победа във край на UШампионската лига и, евентуално, най-неравностойния съдбоносен за трофея конфликт в историята на конкуренцията.
Шампионът и притежател на Купата на Франция оформи исторически требъл след 5:0 над Интер и стана едвам вторият френски тим, покорил най-престижния клубен шампионат в Европа, след Марсилия преди повече от 30 години.
Тимът на Луис Енрике доминираше във всеки аспект от мача против безпомощния отбор на " нерадзурите " и справедливо постави европейската корона. Ето няколко акцента след паметния за парижани дуел в баварската столица:
ПСЖ обичайно започваше мощно в елиминациите на шампионата, а финалът в Мюнхен не направи изключение.
Още в първите минути стана ясно, че парижани са изцяло съсредоточени и решени да подложат противника на напън, до момента в който играчите на Интер изглеждаха стъписани и безидейни.
Френският гранд наложи волята си с дълготрайно притежаване на топката, като непрекъснато сменяше темпото и чакаше момента, в който да включи " турбото " след дълга замяна на пасове.
Смазващото предимство от първите секунди даде резултат и след елегантна отборна композиция, стартирана от Витиня, Ашраф Хакими откри резултата още в 12-ата минута, а ПСЖ се отдръпна на отмора с два гола задатък и една ръка върху " ушатата ".
Преди финала френските медии обсъждаха обстойно и нашироко дали на десния фланг да стартира Дезире Дуе или Брадли Баркола. Луис Енрике заложи на възпитаника на академията на Рен, и не сгреши.
Първо - Дуе асистира на Хакими за откриващото попадение, откакто резервира хладнокръвие и подаде вместо да стреля. Осем минути по-късно самият той осъществя за 2:0 след контраофанзива, приключена с удар, който рикошира в бранител на Интер и изненада вратаря Ян Зомер.
С това Дуе стана десетият французин, отбелязал във край на Шампионската лига, и най-младият в историята, който по едно и също време е осъществил и асистирал в най-големия мач на клубно равнище.
Изумителният младок вкара и втори гол, след което бе заменен, с цел да обере аплодисментите на публиката. Вероятно овациите за него няма да стихнат в идващите 10-15 години, а Дуе дава поръчка, че може да доминира във футбола по образеца на Лео Меси и Кристиано Роналдо.
Ето още малко за него - той стана едвам третият младеж, отбелязал гол във край на UEFA Champions League след Патрик Клуйверт за Аякс през 1995-а и Карлос Алберто за Порто девет години по-късно. Нападателят е и първият състезател, взел присъединяване в три гола на край със своите две попадения и асистенцията към Хакими.
А на 19 години и 362 дни - Дуе стана най-младият състезател, отбелязал два гола в клубен еврофинал, изпреварвайки Еузебио, който е на 20 години и 97 дни, когато прави същото за Бенфика против Реал Мадрид през 1962-ра.
ПСЖ прегази Интер във всяка зона на терена, а всеки един състезател на Луис Енрике подчини самостоятелната си класа на общото богатство. Всички в съблекалнята са големи звезди, само че испанецът очевидно им е предал по най-точния метод остарялата футболна максима, че никой не е по-голям от клуба.
Индивидуалните оценки са непотребни. Всеки го видя с очите си - футболна машина, която освен гази, само че и радва окото.
Дори запасите на парижани се включиха уместно в спектакъла. 18-годишният гений от академията Сени Маюулу оформи крайния резултат с впечатляващ удар в горния ъгъл.
Но това бе единствено още един щрих от най-голямата победа във край на UШампионската лига и, евентуално, най-неравностойния съдбоносен за трофея конфликт в историята на конкуренцията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ