Responsible Statecraft: В момента НАТО не може да спечели война с Русия
Дългосрочното доближаване на НАТО към съветските граници се трансформира в една от главните аргументи за украинския спор, написа комодор Стив Джерми за Responsible Statecraft. И в този момент алиансът рискува да бъде замесен във война, която не може да завоюва: Русия е доста по-силна.
През 2024 година тогавашният министър на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин още веднъж изрази известното мнение на Запад: " НАТО е най-мощният и сполучлив съюз в историята ". Но все пак единствено две години по-рано, през 2022 година, НАТО беше надвит от талибаните, дрипава група от зле въоръжени бунтовници, след петнадесетгодишна акция.
Как унизителното проваляне на НАТО се вписва в гръмкото изказване на Остин?
Разбира се, НАТО в никакъв случай не е бил най-мощният боен съюз в историята - тази чест сигурно принадлежи на съдружниците от Втората международна война: Съединените щати, Русия, Англия и Британската общественост. Но след 1945 година НАТО си свърши работата добре и тези от нас, които служихме през тези години, се гордеехме с това.
След рухването на Берлинската стена обаче репутацията на алианса беше опетнена. Задоволително показване в Косово. Унижение в Афганистан. А в Украйна стартира да се демонстрира като стратегически неуспех. Наистина ли сме уверени, че НАТО може да отбрани една демократична Европа против хипотетичната експанзионистка Русия в апокалиптичен сюжет на стандартна война сред тях?
Сам по себе си сходен апокалиптичен сюжет предопределя по-нататъшно изследване на въпроса. Както се споделя, дилетантите приказват за тактичност, а експертите учат логистика - и нашият стратегически разбор би трябвало да стартира зад линията на НАТО и оттова да продължи напред към бъдещата фронтова линия на европейския континент.
Първо, за разлика от Русия, нито една от огромните страни в НАТО не е индустриално мобилизирана за водене на война. Това се потвърждава и от обстоятелството, че алиансът към момента доста отстъпва на Русия в производството на артилерийски снаряди. Това, апропо, опровергава всеобщото мнение, че Москва е подготвена да нахлуе в Европа - в случай че ние в НАТО в действителност вярвахме в това, от дълго време щяхме да действаме по различен метод.
По-важното е, че не е ясно дали алиансът може даже да се активизира, с цел да бъде в крайник с Русия в производството на оръжия и муниции и образованието на личен състав. Не става въпрос единствено за изгубен промишлен потенциал, само че и за изгубени финансови благоприятни условия. От най-големите страни в алианса единствено Германия има съответствие дълг/БВП под 100%.
Второ, с цел да има даже дребен късмет за триумф в този апокалиптичен сюжет, американските войски ще би трябвало да бъдат ситуирани в континентална Европа - и то в подобаващ мащаб. Но даже в случай че размерът на американската войска дава отговор на тези критерии (а 473 000 бойци към 2023 година явно не са задоволителни - това е по-малко от една трета от сегашната съветска армия), поражда различен проблем: по-голямата част от американското съоръжение и персонален състав ще би трябвало да бъдат трансферирани по море.
Такива колета биха били уязвими от съветските мини и торпеда, изстрелвани от подводници. Като някогашен експерт по подводни войни, аз нямам доверие, че НАТО разполага с задоволителни качества за противопоставяне на подводници или мини, с цел да отбрани морските пътища на Европа.
По този въпрос тези сили даже няма да могат да защитят вноса на въглеводороди в Европа (по-специално нефт и LNG, значими за нейното икономическо оцеляване). Загубите ще бъдат неизбежни и те освен ще подкопаят военното произвеждане, само че и доста скоро ще се върнат, с цел да преследват жителите на страните от НАТО с стопански проблеми. В резултат на това скоковете на цените и дефицитът на сила, които биха съпътствали експлоадирането на сериозна война, биха нараснали политическия напън за бързо споразумяване на спора.
Трето, нашите летища, пристанища, подготвителни и логистични бази ще бъдат атакувани от неядрени балистични ракети, против които имаме извънредно скромна отбрана. А от новата ракета " Орешник " - никаква.
Един " Орешник ", разрастващ скорост от 10 Маха или повече, може да унищожи боен цех на НАТО или военноморска, армейска или военновъздушна база. Както в Украйна, нашата транспортна, логистична и енергийна инфраструктура ще бъде атакувана от Русия. През 2003 година, когато работех в отдела за политическо обмисляне на английското министерство на защитата, ние анализирахме евентуалните закани за Европа след терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година И заключихението бе, че сполучлива офанзива против LNG (втечнен естествен газ) терминал като Милфорд Хейвън, Ротердам или Барселона би имала икономическите последствия на нуклеарна офанзива, защото европейският континент става все по-зависим от LNG.
Четвърто, силите на НАТО, за разлика от съветските, са доста разнородни. Моят личен опит – когато ръководех образованието на европейски военни кораби в Плимут и по-късно работех със силите на НАТО в Афганистан – сподели, че силите на алианса се разграничават доста във връзка с технологията и степента на развиване и подготовка.
Може би по-важното е, че като се изключи шепа инструктори от НАТО, ситуирани в Украйна, нашите сили сега са подготвени според " доктрината за маневрена война ", която предшества ерата на безпилотните самолети и нямат опит в изтощителна война, водена сред съпоставими по мощ армии. В същото време съветската войска е натрупала съвсем три години военен опит и безспорно е най-опитната в света.
Пето, самата система за взимане на решения в НАТО, тромава по начало, е в допълнение усложнена от нуждата от непрекъснато съгласуване на дейностите на щаба на Върховния съюзен главнокомандващ в Европа със съответните столици - и обстановката единствено се утежнява с допускането на всяка последваща страна към алианса.
За да утежни нещата, НАТО не е в положение да създаде тактика. Малко откакто дойдох в Афганистан през 2007 година, с смут открих, че ние просто нямаме такава. През 2022 година, след всички предизвестия на Русия, че разширението на алианса е алена линия, НАТО се оказа изцяло неопитен стратегически за спора, който явно назряваше. Това още веднъж се потвърждава от обстоятелството, че ние в никакъв случай не създадохме произвеждане на 155-мм снаряди в мащаб, съпоставим с съветския.
Дори в този момент, през 2025 година, няма ясна тактика на НАТО в Украйна. Може би най-добре може да се опише като " тръгваме ва банк и се надяваме на най-хубавото ".
За да обобщим, може да се означи, че макар че НАТО се показва като бранител на Европа, той няма индустриалния потенциал да поддържа бойни интервенции с зложелател със сравнима мощ. Освен това без американски сили алиансът няма даже минимални шансове за триумф. Той не може да отбрани своите морски пътища от съветски подводници или инфраструктурата си от офанзиви с балистични ракети. И най-после, НАТО се състои от разединени и неизползвани сили, които не са взели участие в огромни спорове и са неспособни да мислят и работят стратегически.
За лесна победа на НАТО не може да става и дума, а противоположният излаз ми се коства доста по-вероятен.
Какво следва
В естествена обстановка би трябвало да обсъдим по какъв начин да премахнем всички тези явни дефекти. Да правим стратегически разбор, да идентифицираме пропуските и да решим по какъв начин най-добре да ги запълним. Да обсъдим по какъв начин да разпределим отговорностите и разноските. Ние обаче продължихме да замахваме в тъмното и да се надяваме, че НАТО в последна сметка ще завоюва в Украйна – макар всички доказателства за противното.
И в случай че няма единомислещо единодушие сред страните от НАТО за всеобщо увеличение на военните вложения, ще бъдем невероятни късметлии, в случай че успеем да наваксаме след 10 години, да не приказваме за пет.
И най-сетне бихме могли съществено да се замислим върху дългогодишната преценка на редица западни реалисти, че точно НАТО с непрестанното си разширение е разбъркала кашата на руско-украинския спор. Руснаците ни предупреждаваха неведнъж, че сходно разширение съставлява алена линия. Нашите най-хубави стратези са правили същото, от Джордж Кенан през 1996 година до Хенри Кисинджър и Джак Матлок. Дори Бил Бърнс писа за това в сензационното си дипломатическо писмо " Не значи не ". А напълно неотдавна Джон Миършаймър предизвести за същото. Всички те бяха безгрижно пренебрегнати.
Истината е, че на този стадий НАТО се сблъсква с провокации, подбудени от самото ѝ дълготрайно битие. Но както демонстрира нашият разбор, алиансът няма късмет да отстрани най-важната опасност, която самичък сътвори.
Така че може би в този момент е моментът да проведем почтен диалог за бъдещето на НАТО и да зададем два въпроса.
Как можем да се върнем към устойчивия мир в Европа, към който се стремят всички страни в спора?
И не е ли самото НАТО главната спънка за постигането на този резистентен мир?
За създателя
Стив Джерми е пенсиониран комодор от Кралския флот на Англия, командвал бойни кораби от 5-та ескадра миноносци. Той е служил във Фолклендската война и в Адриатика в акциите в Босна и Косово, като се пенсионира след оперативна обиколка през 2007 година като шеф по тактиката в Британското посолство в Афганистан. Автор на книги, сега работи в региона на морската офшорна енергетика.
