Дългосрочният стрес може да доведе до различни здравословни проблеми Средният

Дългосрочният стрес може да докара до разнообразни здравословни проблеми
Средният сърдечен темп варира доста при другите хора. По време на стрес тялото освобождава хормони, които задействат реакцията " бий се или бягай ". В такива моменти пулсът може да се форсира и да надвиши 100 удара в минута. Дългосрочният стрес от своя страна може да докара до разнообразни здравословни проблеми. Сърдечната периодичност, или пулс, е броят удари на сърцето за една минута. В интервали на стрес тя може да се увеличи над здравословните граници, което евентуално способства за избрани затруднения. В идващите редове ще обърнем внимание и на резултатите от напрежението върху здравето, препоръките за справяне с него и по кое време е належащо да се консултирате с доктор.
Какъв е естественият сърдечен темп?
Нормалният пулс в положение на покой, т.е. когато човек е провиснал, е сред 60 и 100 удара в минута. В някои случаи сърдечна периодичност под 60 удара в минута не е проблематична и е постоянно срещана при хора, които спортуват постоянно или одобряват избрани лекарства, като да вземем за пример бета-блокери. По време на стрес обаче пулсът неподвижен може да надвиши 100 удара в минута.
Защо стресът форсира пулса?
Когато човек е подложен на стрес, тялото му освобождава хормоните адреналин и норадреналин. Тези хормони подават сигнал на организма краткотрайно да усили сърдечната периодичност, кръвното налягане и дишането. Физическите промени, настъпващи по време на стрес, са методът на тялото да се приготви за обстановка, която възприема като заплашителна. Една такава смяна, известна като реакцията " бий се или бягай ", оказва помощ на човек да се отбрани по-ефективно от физическа опасност или да избяга на безвредно място. В организма протичат редица биологични процеси, които усъвършенстват реакцията при стресово събитие. Сред тях са ускоряването на пулса и увеличението на притока на кръв към мускулите, с цел да им се обезпечи повече О2 и сила, което усъвършенства физическата им активност.
Какво е чувството при интензивен пулс?
Ускореният сърдечен темп може да провокира палпитации, които се усещат като мощно тупкане, боричкане или вибриране в гърдите, като че ли сърцето " препуска ". Ускореният пулс може да аргументи и други симптоми, в това число:
- Умора. - Замаяност или световъртеж. - Дискомфорт или болежка в гърдите. - Задух. - Припадък. - Гадене.
Стресът може да провокира разнородни признаци, като да вземем за пример:
- Кожни проблеми, като обриви и акне. - Стомашно неразположение. - Главоболие. - Болка. - Загуба на сила. - Трудно заспиване. - Раздразнителност и яд. - Промени в апетита. - Липса на интерес към нормални действия. - Проблеми с паметта. Ефекти от напрежението върху здравето
Продължителният или продължителен стрес може да се отрази отрицателно на здравето. Повишените равнища на хормоните на напрежението, които принуждават тялото да бъде в положение на нараснала подготвеност за дълги интервали, могат да провокират физически реакции, които с времето стават нездравословни. Хроничният стрес може да аргументи:
- Неравномерен сърдечен темп и аритмия. - Възпалителни процеси. - Храносмилателни проблеми. - Повишено кръвно налягане. - Намален приток на кръв към сърцето.
Тези физически реакции могат да усилят риска от инфаркт и инсулт. Стресът също по този начин покачва риска от психологични положения като меланхолия и тревога. Той може да способства и за нездравословни поведенчески привички, които от своя страна да доведат до болести като диабет, затлъстяване, сърдечни заболявания и бодърствуване.

Сред нездравословните привички, които специалистите свързват със напрежението, са:
- Преяждане. - Нездравословно хранене. - Неспазване на предписаните от доктор лекарства. - Тютюнопушене. - Избягване на физическа интензивност. Съвети за ръководство на напрежението и намаление на пулса
Според специалисти, здравословните способи за справяне със напрежението включват:
- Отделяне на време за релаксация: Хората могат да отделят време за обичани занимания и действия за облекчение на напрежението като йога или дихателни извършения. - Здравословно хранене: Консумацията на нетлъсти протеини, плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни, като в същото време се заобикалят солта, захарта и нездравословните мазнини, може да обезпечи сила за справяне със напрежението. - Ограничаване на алкохола: Човек, изпитващ стрес, би трябвало да се опита да заобикаля алкохола или да го употребява умерено. - Избягване на опиати и корист с медикаменти: В интервали на стрес човек би трябвало да е наясно, че е по-склонен към нездравословни привички. - Общуване с хора: Разговорите с другари, семейство или групи за поддръжка по отношение на възприятията и терзанията могат да оказват помощ за справяне със напрежението.
Редовното спиране на потока от отрицателни вести, в това число в обществените мрежи, е значима стъпка за понижаване на напрежението. Освен това качественият сън е от значително значение, като възрастните се нуждаят от най-малко 7 часа на нощ. Физическата интензивност също оказва помощ за облекчение на признаците на напрежение, даже и в дребни количества. Не бива да се подценяват и постоянните медицински прегледи, защото в интервали на стрес хората са склонни да занемаряват както физическото, по този начин и психическото си здраве.
Кога е нужна консултация с доктор?
Препоръчително е да се свържете с доктор, в случай че ускореният пулс в резултат на стрес е съпроводен от някой от следните признаци: Повтарящи се сърцебиения, които се утежняват с времето. Наличие на диагностицирано сърдечно заболяване. Сърдечна периодичност, която не се възстановява до няколко минути след отминаване на стресовата обстановка. Фамилна обремененост със сърдечни проблеми. Припадъци или чувство за примиране. Задух или болка в гърдите. Ако изпитвате стрес постоянно, консултацията с доктор или експерт по психологично здраве може да ви помогне да намерите ефикасни способи за ръководството му и да се справите с възможни затруднения.