Правителството спъва втория лифт на Банско в интерес на чужди държави и конкуренти
Дългогодишният безпорядък в развиването на българския туризъм е довел до разумното: цялостна рецесия в публичното мнение за бранша. Това демонстрира национално-представително проучване на Европейския институт за тактики и разбори, осъществено от организация Маркет Линкс.
Държавата централизира – хората желаят радикална децентрализация
Въпреки че през последните години тече поредна концентрация на решенията, взимани за туризма, публичното мнение е изрично на противоположния полюс – 67.6% от хората желаят локалните хора (51.3%) и локалната община (16.3%) да имат правото да вземат решение по какъв начин да бъде развиван туризма на съответното място. Други 17.4% виждат тази роля като присъща за Министерство на туризма, като забавен факт е, че даже самото министерство се преглежда като странично за централния орган – Министерски съвет. Едва 2.7% желаят точно държавното управление да бъде мотор на развиването на туризма по места.
Тези упования и настройки на хората са в осезателен дисонанс с практиката за централизирани решения на оптимално високо равнище в изпълнителната власт. Фактът, че оценката за министерство на туризма като решителен фактор е 6.5 пъти по-висока, в сравнение с оценката за българското държавно управление като цяло е съображение за спомагателен изчерпателен разбор. Очевидно макар крайните пълномощия, които има Министерски съвет и властовите принадлежности, с които разполага държавното управление хората не желаят решенията да се взимат на толкоз високо равнище. Има колизия сред действително (подобни решения могат да бъдат взети и осъществени от правителството) и мечтано, упованията и оценката на българските жители е решаващата дума да е на локалните хора и на локалната власт. В тази връзка интервюираните български жители са по-склонни да възприемат министерство на туризма като по-близко до проблемите на локалните хора и на региона, в сравнение с Правителството или Европейска комисия.
Вероятно като изненади за политическата класа може да се разтълкуват и фактът, че най-висока поддръжка за децентрализация и овластяване на локалните хора показват младите българи до 35 година, а най-високата поддръжка за еко-организациите против вложителите идва от най-богатите българи.
Войната против Банско – възприемана като акция на съперници
Разразяващите се в продължение на десетилетие разногласия за втори кабинков въжен превоз в Банско изрично не се възприема от множеството хора като война единствено сред еколози и вложители. Макар 46.8% от обществото да са показали екологичните организации като главен фактор, имащ интерес да не се осъществя втори въжен превоз, съвсем толкоз са и хората, които считат, че задграничните съперници на българския туризъм имат същия интерес, който е еднопосочен с интереса на еколозите. Далеч по-изненадващо е и консолидиращото се мнение измежду 26.3%, че държавната администрация и държавните институции също работят против реализацията на план за втори въжен превоз над Банско. На противоположния полюс е усещането за интереса на локалните хора – 9 от всеки 10 респондента в изследването считат, че локалните имат интерес концепцията да се трансформира в действителност. Тоест и по тази линия се установи отчетливо разделяне сред ползите на хората от място и на външните фактори – измежду които попадат както еко-организациите и централната администрация, по този начин и съперниците ни в интернационалния зимен туризъм.
Курортът Банско се разпознава като най-популярния планински курорт в България от 65% от интервюираните, следван от Боровец с 19% и Пампорово с 15%. Вероятно би трябвало да разсъни терзание фактът, че едвам 0.4% разпознават Витоша като най-популярна туристическа дестинация – явно е, че западащото положение на инфраструктурата в планината нанася необратими вреди върху публичното мнение.
Зимният туризъм е с
най-хубаво качество, за морския би трябвало да се ползват предпочитано грижи за развиване
Най-високата оценка за качество на туристически артикул се дава на зимния, ски и планински туризъм – 7.6 по десетобална канара. Младите българи сред 18 и 34 година дават най-консолидираната поддръжка за този тип туризъм. На второ място е морският туризъм – 6.4. Много компактно се доближава спа, балнео и уелнес туризмът – 6.2. След това е културно-историческият туризъм – 5.4, селският и еко туризъм – 5.1, вино и гурме туризъм – 4.5, конгресен туризъм – 3.7. Ниската оценка за конгресния туризъм би трябвало да послужи като предизвестие за готовността на страната за идното европейско председателство.
Според обществото, в България би трябвало да се развиват предпочитано морския туризъм (73.6%) и планинския (64.7%). Зад тях остават спа туризма с 52.4%, културно-историческият с 48.5% и селският туризъм с 38.4%.
Европейски институт за тактики и разбори (EISA) е основан 2016 година при визитата на Н. Пр. Барон Бернар Сноа и д‘Опюр ръководител на Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество (E.L.E.C.) и взаимен тинк-танк за разбори по основни проблеми на страните от Балканите, Източния блок и Европейски Съюз. Институтът е основан от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество (E.L.E.C.) и Българската Академия на Науките (БАН).
Държавата централизира – хората желаят радикална децентрализация
Въпреки че през последните години тече поредна концентрация на решенията, взимани за туризма, публичното мнение е изрично на противоположния полюс – 67.6% от хората желаят локалните хора (51.3%) и локалната община (16.3%) да имат правото да вземат решение по какъв начин да бъде развиван туризма на съответното място. Други 17.4% виждат тази роля като присъща за Министерство на туризма, като забавен факт е, че даже самото министерство се преглежда като странично за централния орган – Министерски съвет. Едва 2.7% желаят точно държавното управление да бъде мотор на развиването на туризма по места.
Тези упования и настройки на хората са в осезателен дисонанс с практиката за централизирани решения на оптимално високо равнище в изпълнителната власт. Фактът, че оценката за министерство на туризма като решителен фактор е 6.5 пъти по-висока, в сравнение с оценката за българското държавно управление като цяло е съображение за спомагателен изчерпателен разбор. Очевидно макар крайните пълномощия, които има Министерски съвет и властовите принадлежности, с които разполага държавното управление хората не желаят решенията да се взимат на толкоз високо равнище. Има колизия сред действително (подобни решения могат да бъдат взети и осъществени от правителството) и мечтано, упованията и оценката на българските жители е решаващата дума да е на локалните хора и на локалната власт. В тази връзка интервюираните български жители са по-склонни да възприемат министерство на туризма като по-близко до проблемите на локалните хора и на региона, в сравнение с Правителството или Европейска комисия.
Вероятно като изненади за политическата класа може да се разтълкуват и фактът, че най-висока поддръжка за децентрализация и овластяване на локалните хора показват младите българи до 35 година, а най-високата поддръжка за еко-организациите против вложителите идва от най-богатите българи.
Войната против Банско – възприемана като акция на съперници
Разразяващите се в продължение на десетилетие разногласия за втори кабинков въжен превоз в Банско изрично не се възприема от множеството хора като война единствено сред еколози и вложители. Макар 46.8% от обществото да са показали екологичните организации като главен фактор, имащ интерес да не се осъществя втори въжен превоз, съвсем толкоз са и хората, които считат, че задграничните съперници на българския туризъм имат същия интерес, който е еднопосочен с интереса на еколозите. Далеч по-изненадващо е и консолидиращото се мнение измежду 26.3%, че държавната администрация и държавните институции също работят против реализацията на план за втори въжен превоз над Банско. На противоположния полюс е усещането за интереса на локалните хора – 9 от всеки 10 респондента в изследването считат, че локалните имат интерес концепцията да се трансформира в действителност. Тоест и по тази линия се установи отчетливо разделяне сред ползите на хората от място и на външните фактори – измежду които попадат както еко-организациите и централната администрация, по този начин и съперниците ни в интернационалния зимен туризъм.
Курортът Банско се разпознава като най-популярния планински курорт в България от 65% от интервюираните, следван от Боровец с 19% и Пампорово с 15%. Вероятно би трябвало да разсъни терзание фактът, че едвам 0.4% разпознават Витоша като най-популярна туристическа дестинация – явно е, че западащото положение на инфраструктурата в планината нанася необратими вреди върху публичното мнение.
Зимният туризъм е с
най-хубаво качество, за морския би трябвало да се ползват предпочитано грижи за развиване
Най-високата оценка за качество на туристически артикул се дава на зимния, ски и планински туризъм – 7.6 по десетобална канара. Младите българи сред 18 и 34 година дават най-консолидираната поддръжка за този тип туризъм. На второ място е морският туризъм – 6.4. Много компактно се доближава спа, балнео и уелнес туризмът – 6.2. След това е културно-историческият туризъм – 5.4, селският и еко туризъм – 5.1, вино и гурме туризъм – 4.5, конгресен туризъм – 3.7. Ниската оценка за конгресния туризъм би трябвало да послужи като предизвестие за готовността на страната за идното европейско председателство.
Според обществото, в България би трябвало да се развиват предпочитано морския туризъм (73.6%) и планинския (64.7%). Зад тях остават спа туризма с 52.4%, културно-историческият с 48.5% и селският туризъм с 38.4%.
Европейски институт за тактики и разбори (EISA) е основан 2016 година при визитата на Н. Пр. Барон Бернар Сноа и д‘Опюр ръководител на Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество (E.L.E.C.) и взаимен тинк-танк за разбори по основни проблеми на страните от Балканите, Източния блок и Европейски Съюз. Институтът е основан от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество (E.L.E.C.) и Българската Академия на Науките (БАН).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ