Дългогодишният главен редактор на в. Работническо дело“, ремсист и член

...
Дългогодишният главен редактор на в. Работническо дело“, ремсист и член
Коментари Харесай

Йордан Йотов си отишъл от този свят с чувство за вина към Тодор Живков

Дългогодишният основен редактор на в. „ Работническо дело “, ремсист и член на Политбюро – Йордан Йотов си отишъл от този свят с възприятие за виновност към някогашния Първи – Тодор Живков.

Йотов бил военен приятел на Димитър Станишев Добри Джуров и Тодор Живков от партизанския отряд „ Чавдар “ и един от дейните участници в събитията към 10 ноември 1989 г. 

На 2 октомври се навършват 102 години от рождението на Йордан Йотов и 10 години от кончината му. 
От 7 април 1944 година е партизанин в отряда „ Чавдар “, където е признат и за член на незаконната по това време Българска комунистическа партия.

През 1984 година Тодор Живков го извикал и му предложил да се яви на съвещание на Политбюро, където станало ясно, че имат потребност от попълване на състава. Йотов отвърнал, че не се усеща квалифициран за тази работа, само че откакто всички членове приели концепцията на Живков той да бъде признат в Политбюро, не му оставало нищо друго, с изключение на да се съгласи.

Йотов бе един от най-дейните участници в събитията към 10 ноември 1989 година, довели до свалянето на Тато от власт. Именно той, Джуров и Станишев убедили Тодор Живков да подаде своята оставка.
 
Йотов споделял пред близки, че това било доста фино скроен скрит план от армейския военачалник. 
Джуров поканил в дома си Станишев и Йотов, където ловко ги манипулирал. Втълпил им, че би трябвало да отидат с него при Първия и да му втълпят да подаде оставка в най-кратък период. Твърдял, че са назрели условия за сериозна политическа рецесия, което постанова вземането на незабавни ограничения.

Заблудени, че ще създадат положително на Тодор Живков и Българска комунистическа партия, Станишев и Йотов се съгласили да поговорят с Тато. Те помолили Бай Тошо за среща по време на приема в руското посолство на 7 ноември. Провели диалог с него на идващия ден в 10 ч., който траял два часа. Живков останал сюрпризиран от обстоятелството, че бойните му приятели го навиват да подаде оставката си.

Въпреки, че приел, изразил предпочитание това да се случи по време на пленум на Централен комитет, само че не на планувания за 10 ноември, а на идващия, чиято дата към момента не била избрана. На разлъка генсекът на Българска комунистическа партия заръчал на другарите си да мислят за негов заместител и посочил като примерно име Александър Лилов. 

След въпросната среща Джуров и Станишев се отдръпнали в кабинета на Йотов, където се заели с разискването кой от хората под 60-годишна възраст в Политбюро може да бъде повдигнат за нов общоприет секретар.

Още едно свиждане се организира на 9 ноември към 16.20 ч.. в следобедните часове Йотов бил отвън постройката на Централен комитет и когато се върнал бил осведомен от защитата, че Живков е поръчал незабавно да отиде при него. На него незабавно му станало ясно, че пазарлъкът не е завършил и по тази причина решил авансово да се срещне с Джуров и Станишев.

По-късно по стичане на събитията в кабинета на Живков се събрали Йотов, Джуров и Станишев, когато някогашния първи декларирал изненадващо, че ще си подаде оставката на идното заседание в 17 ч.
Назовал обаче нови две имена за възможни негови заместници – Георги Атанасов и Петър Младенов като наблегнал на първия, тъй като вторият бил „ лековат “. 

До гибелта си през 2012 година, Йотов не спря да повтаря, че е взел участие в преврата против правешкия водач. Видимо отчаян от метода, по който се развили събитията след 10 ноември 1989 година, Йотов твърдял, че тогава е сложено началото на нещастието на българите и на жестоката буржоазна контрареволюция.

И той като Тодор Живков бе следствен при започване на демокрацията и даже бе пъхнат в килия, където изкара половин година. До кончината си, Йотов не можа да елементарни на Добри Джуров, че го е подлъгал да взе участие в заговора против Тато. На финалната права на живота си той към този момент не бил симпатизант на Българска социалистическа партия, не одобрявал партийната политика и не поддържал връзки с управлението й. Таял дълбока засегнатост към тогавашния ръководител Сергей Станишев, който изрично отказвал да се срещне с него.
Източник: Уикенд 

 

Източник: razkritia.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР