Борко Стефанович, сръбски опозиционер: Няма само да вървим и да протестираме срещу Вучич
Дългогодишни политици, лица, познати от медиите, асистенти идват с кафета, виждат се и двама души с терариум с костенурки. В постройката в центъра на Белград, където се обитава опозиционният алианс Съюз за Сърбия, трансформирал се в главен глас на митингите против властта,.
В тази конюнктура дойде и Борко Стефанович - един от водачите на опозицията, ръководител на партията " Левица на Сърбия ". Преди пет месеца силата на демонстрациите се отприщи точно поради него - той бе атакуван по време на протест, дни по-късно в страната имаше и офанзиви против публицисти зарди техни изявления.
" Няма единствено да вървим и да протестираме, " сподели той в диалог с " Дневник ", преди да влезе в залата за срещи и да беседва с останалите водачи от Съюза за Сърбия - разнородна коалиция, събираща социалдемократи, либерали и националисти.
За 12 години участие в Демократическата партия на президента (2004-2012 г.) Борис Тадич той заема разнообразни длъжности - политически шеф във външното министерство шеф на кабинета на първия посланик Вук Йеремич (днес също част от Съюза за Сърбия), специфичен представител в разговора на Белград и Прищина. През 2015 година обаче се отделя от партията поради противоречие с икономическите ѝ политики и по други въпроси.
Г-н Стефанович, Сърбия не бе известна с доста митинги, а вълната, която побоят над вас отприщи, бе толкоз огромна, че анализатори говореха за " Балканска пролет ". Пролетта пристигна, а протестиращите не се усилиха и не реализираха доста. Исканията за оставки и промени не са изпълнени. Какво се обърка?
- Нищо не се е объркало. Броят на хората не понижава, митингите станаха непрекъснати. Имахме демонстрации в 100 града, а в този момент взехме решение да помогнем на уредниците да се концентрират върху Белград.
Естествено, че чакаме властта да отхвърля да взе участие в разговор с нас, само че ще продължим с митингите в друга форма. Не сме наивни. Знаем, че (президентът Александър) Вучич няма изключително предпочитание да каже, че желае да постави завършек на рецесията, траяла към този момент съвсем 5 месеца - доста дълго в действителност. Някои хора са нетърпеливи да видят смяната в Сърбия, други са изтощени да вървят и стачкуват. Сърбия в този момент обаче не е в положение на нормалност и то не поради митингите, а тъй като държавното управление отхвърля главните ни претенции - избори и положителни условия за изборите, независимост на пресата и медиите, изключително на регулатора ни за телевизия и електронни медии. Искаме и да организираме осведомително бюро за обществения публичен оператор. Освен това предложихме в събота екип от медийни специалисти и други фигури от публичните среди - не партийци - да дадат хрумвания кои закони да променим, по какъв начин най-после да имаме почтени избори, каквито нямаше. Нямаме свободни медии, нямаме почтени избори. Това държавно управление се капсулира в корупция и принуждение. По националните телевизионни станции можете да видите единствено нормалното изкривяване.
Затова не просто желаеме платформа за опозициията - рядко можете да видите интелектуалец, специалист или обществена фигура, която да приказва сериозно. Вучич има голямо болшинство в Народното събрание, само че несъмнено това е първото държавно управление, основало " противоположна процедура за блокиране " - ремонти на законопроекти, основани на цялостни глупости. Когато държавното управление предложи 300 такива, пречи на опозицията да приказва. Също по този начин, когато и някой опозиционен народен представител да се качи на подиума и каже " Александър Вучич ", микрофонът се изключва. Не знам страна в Европейски Съюз да има такива практики. Затова бойкотираме Народното събрание - не тъй като сме " за " протеста, само че тъй като го считаме за инструмент.
В България също имаше огромно протестно придвижване през 2013 година С течение на времето участниците в него понижиха, а ръководещите тогава ги жигосаха като " красивите и умните ", с цел да задушат демонстрациите посредством разделяне. Не рискувате ли вие в този момент да създадете разделяне на " хайлайф " и " сандвичари "? (Представители на опозицията се подиграваха на участниците в протест на Вучич на 19 април, че отиват, с цел да " ядат сандвичи ", партията му отговори язвително - бел. ред.)
- Тъкмо това се пробва да направи държавното управление - желае да показа митингите по този начин. Всъщност те са цялостни с сила и се вършат поради народа - не е истина, че са за елита, както споделя Вучич. Не сме хайлайф. Новият хайлайф, основан от Вучич, са " напредняците " (жаргонна дума за членовете на ръководещата Сръбска прогресивна партия, СНС - бел. ред.), които изсмукват кръвта на хората. Стават все по-богати всеки ден, пробват да се обогатят. Всички са членове на СНС. По нашите оценки има 500 милионери във висшите ешелони на СНС и останалата част от членовете или имат работа поради Вучич, или се надяват да я получат. От дребните градове участниците са смели хора от всички групи - безработни, земеделци, пенсионери, студенти, хора, които работят в опазването на здравето или същински пролетариат. Не бих тръгнал в посоката, която Вучич се оптива да покаже. Това е остарял трик. Той желае да види света през розови очила, през своите медии.
А в света на реалостта се вижда друго. Миналата година имахме 65 хиляди бебета в Сърбия за година - най-малкият брой за послените 100 години. По същото време над 60 хиляди напуснаха Сърбия. Млади експерти отиват в Германия или Норвегия. Сигурен съм, че хората напущат и България. Не зная за страната ви, само че емигрантите тук не го вършат единствено тъй като нямат пари - те нямат и вероятност. Вярват, че системата няма да се промени към положително. Затова опитваме да променим системата, а не държавното управление - с цел да не може да остане човек в нея постоянно. Хората да виждат, че някои чиновници не могат да се избират над два пъти, както е в Съединени американски щати. Омръзна ни от хора, които споделят, че остават вечно.
Фотогалерия: Хиляди в Белград желаеха за следващ път оставката на сръбския президент >
На митингите имаше плакати с претенции за промени, само че имаше и такива срещу политиката на Вучич за Косово и опита му да реализира договорка - " Косово е Сърбия " и други лозунги. Сякаш смесвате два въпроса - дефектите в системата и казуса с Косово. Не е ли неточност, която разпилява настояванията ви? Не е ли по-добре да работите за смяна в системата стъпка по скъпка?
- Бихме се радвали системата да се поправи, да. Да има естествени заплати, не 360 евро, да има промени в просветителната система, по-добър достъп до висше обучение, по-добри заплати за докторите, професорите, гимназиалните учители, всички тези цели могат да се изпълнят, както и самостоятелните институции. Сега всички те са в джоба на господин Вучич. Институциите са сплашвани и шантажирани, с цел да не правят работата си. Говорите за плакатите за Косово, само че има и други. Това не е е просто коалиция, не става дума единствено за Съюза за Сърбия, а за настояванията на " 1 от 5 милиона " (така се назовава протестното придвижване - бел. ред.). Хора от разнообразни идеологии се събраха, с цел да трансформират системата, да имат свободни избори и медии. Вярват, че това е верният формат. И числата демонстрира, че сме прави - поддръжката за Вучич пораства в последния месец, а за опозицията обединена - се усилва.
Разбираме, че за някои Косово е на дневен ред, за други - работни места. Не е мъчно да се обединят всички. Направихме го обаче. Някои хора имат вяра, че тези цели са национални.
Не съжалявате за тази коалиция на проевропейски, по-леви и крайнодесни, национални като водача на " Двери " Бошко Обрадович? Вярвате ли, че това е стабилно?
- Да, тъй като опитахме всичко друго. Седем години опитвахме, седем години имаме тази автократична система - в два блока, в три блока, идеологически оцветени, и не стана. Докато сме разграничени и слаби, поддръжката за него пораства. Докато спорим за идеологическите си раздили - аз съм много по социалдемократ от Бошко Обрадович, който е националист и десен - " щурмоваците " на СНС не вършат разлика сред нас. Когато те атакуван с стоманен кол, както направиха с мен, не ги интересува дали съм ляв или десен. И това ни докара до отрезвяващо умозаключение. Когато къщата ти гори, не спориш за цвета на кофата вода, с която ще гасиш пожара- не те интересува дали е зелена или жълта. Важното е да има вода в нея и тя да угаси пожара.
Преди седем години, когато започнахте да пробвате, съвсем всички вие бяхте част от Демократическата партия. Тогава бяхте известни като " проевропейски настроените " политици. Днес Европейският съюз се дистанцира и не демонстрира интерес към митингите ви. Как си го обяснявате?
- Европейски Съюз се интересува от митингите. Имаме доста жива връзка с хората от Европейски Съюз, Съединените щати, само че и Руската федерация. Говорим с всички те знаят какво става. Мога да ви кажа, че има противоречие сред нещата, които чуваме от тях и господин (Йоханес) Хан (еврокомисарят за разширението - бел. ред), Федерика Могерини (върховният представител на Европейски Съюз във външната политика - бел. ред.) и други преставители, които идват в Белград и демонстрират поддръжка за господин Вучич.
Искате да кажете, че европейски представители ви поддържат подмолно?
- Не споделям това. Особено господин Хан не поддържа митингите. Не схваща за какво го вършим, почтено казано, срещнахме се с него. Но за пет месеца контактите и представителството на действителността в Сърбия се усилиха. Разговаряме с тях и знаят за какво го вършим, защо се борим и каква е истинката картина, а не тази на Вучич. Имате и другата страна - когато публични лица дойдат, те имат единствено похвали за Вучич, за по този начин наречените му промени. Това тласка хората повече към евроскептицизъм. Да си споделям - може би не би трябвало да сме там, а това е рисково. Затова считаме, че Европейски Съюз би трябвало да чуе истиснката история и това се случва. Отнася се и за руснаците. Но някои страни нямат връзка с опозицията тук, нямат го в културата си, както Русия. Други приказват с всички, изключително България. Трябва да променим отношението към някои други съседи. Сега имаме най-лошите си връзки от 50 години. Нямам поради България.
Фотогалерия: Протестиращите в Белград проникнаха в постройката на държавната телевизия >
Вучич и министър председателят Бойко Борисов се схващат добре.
- Да. Но с Хърватия и Босна и Херцеговина връзките с най-лошите от войната насам. Същото е с Македония. Единствените изключения са съседите на изток, а и Унгария - Вучич и Орбан желаят да се състезават в стила си. Но всички тези неща са политически, стопански, обществени отклонения в сърцето на Европа.
Може да няма Балканска пролет, (защото сред обособените страни) няма съгласуваност. Но всички хора желаят смяна и разбираме посланията от Подгорица и Тирана, от Баня Лука и други места или София. Разбираме, че елитите ни и олигархията бутат района към тъмни времена на стабилокрация. Ако не стреляте един по различен, може да вършат каквото си желаят. Искаме да променим това.
Какви са идващите стъпки? От вас идват разнопосочни сигнали, да вземем за пример на митингите някои желаят " свободна зона ", в случай че настояванията не се изпълнят. Какво имате поради със " свободна зона "?
- Няма единствено да вървим и да протестираме, ще създадем и нещо друго. Да, да вземем за пример ще установим някаква свободна зона в парка при президентството, тъй че няма да бъде обсада на президентството, а регион, където хората да лагеруват, да приказват с медиите и държат речи, с цел да поддържаме напрежението. Не е задоволително да ходите и да протестирате един път седмично. Разбрахме, че при тези основателни и, бих споделил, разумни и естествени претенции на опозицията, в случай че Вучич продължи да ги подценява, ще намерим метод да му окажем още напън. При това - постоянно без принуждение.
С други думи - ще имате непрекъснато наличие в центъра на Белград?
- Възможно е. Не споделям, че ще се случи, само че може да намерим други способи - да блокираме постройката му, институции или пътища. Но това е последна мярка. Опитваме да избегнем това. Вярваме, че още има място за разсъдък и диалози с държавното управление.
Чуват се разнопосочни сигнали за свободната зона от вашите редици, изглеждате разграничени.
- Разбира се. Това е народна власт. Създаваме нова политическа просвета и не можем да мислим еднообразно. Но вземем ли решение, ще се придържаме към него.
Би Би Си попита пенсионер от Белград, преди митинга на Вучич, дали ще отиде. Отговорът беше: " Един ден е опозицията, различен - властта. Не ме интересува кой се бунтува и за какво. " Опасявате ли се, че в случай че митингът продължи прекомерно дълго без резултат, това единствено ще ускори апатията измежду хората, разочарованието и неангажираността с политиката, които доведоха дотук?
- Не, тъй като всички тези митинги се родиха точно от апатията, репресиите, насилието. Разбира се, че има хора, върху които потисническото отношение оказва голямо въздействие. Това е дълъг развой и е мъчно да се извади нацията от упойката, под която е сложена.
" Дневник " потърси за изявление и водача на националистическото придвижване " Двери " Бошко Обрадович, само че не получи отговор.
В тази конюнктура дойде и Борко Стефанович - един от водачите на опозицията, ръководител на партията " Левица на Сърбия ". Преди пет месеца силата на демонстрациите се отприщи точно поради него - той бе атакуван по време на протест, дни по-късно в страната имаше и офанзиви против публицисти зарди техни изявления.
" Няма единствено да вървим и да протестираме, " сподели той в диалог с " Дневник ", преди да влезе в залата за срещи и да беседва с останалите водачи от Съюза за Сърбия - разнородна коалиция, събираща социалдемократи, либерали и националисти.
За 12 години участие в Демократическата партия на президента (2004-2012 г.) Борис Тадич той заема разнообразни длъжности - политически шеф във външното министерство шеф на кабинета на първия посланик Вук Йеремич (днес също част от Съюза за Сърбия), специфичен представител в разговора на Белград и Прищина. През 2015 година обаче се отделя от партията поради противоречие с икономическите ѝ политики и по други въпроси.
Г-н Стефанович, Сърбия не бе известна с доста митинги, а вълната, която побоят над вас отприщи, бе толкоз огромна, че анализатори говореха за " Балканска пролет ". Пролетта пристигна, а протестиращите не се усилиха и не реализираха доста. Исканията за оставки и промени не са изпълнени. Какво се обърка?
- Нищо не се е объркало. Броят на хората не понижава, митингите станаха непрекъснати. Имахме демонстрации в 100 града, а в този момент взехме решение да помогнем на уредниците да се концентрират върху Белград.
Естествено, че чакаме властта да отхвърля да взе участие в разговор с нас, само че ще продължим с митингите в друга форма. Не сме наивни. Знаем, че (президентът Александър) Вучич няма изключително предпочитание да каже, че желае да постави завършек на рецесията, траяла към този момент съвсем 5 месеца - доста дълго в действителност. Някои хора са нетърпеливи да видят смяната в Сърбия, други са изтощени да вървят и стачкуват. Сърбия в този момент обаче не е в положение на нормалност и то не поради митингите, а тъй като държавното управление отхвърля главните ни претенции - избори и положителни условия за изборите, независимост на пресата и медиите, изключително на регулатора ни за телевизия и електронни медии. Искаме и да организираме осведомително бюро за обществения публичен оператор. Освен това предложихме в събота екип от медийни специалисти и други фигури от публичните среди - не партийци - да дадат хрумвания кои закони да променим, по какъв начин най-после да имаме почтени избори, каквито нямаше. Нямаме свободни медии, нямаме почтени избори. Това държавно управление се капсулира в корупция и принуждение. По националните телевизионни станции можете да видите единствено нормалното изкривяване.
Затова не просто желаеме платформа за опозициията - рядко можете да видите интелектуалец, специалист или обществена фигура, която да приказва сериозно. Вучич има голямо болшинство в Народното събрание, само че несъмнено това е първото държавно управление, основало " противоположна процедура за блокиране " - ремонти на законопроекти, основани на цялостни глупости. Когато държавното управление предложи 300 такива, пречи на опозицията да приказва. Също по този начин, когато и някой опозиционен народен представител да се качи на подиума и каже " Александър Вучич ", микрофонът се изключва. Не знам страна в Европейски Съюз да има такива практики. Затова бойкотираме Народното събрание - не тъй като сме " за " протеста, само че тъй като го считаме за инструмент.
В България също имаше огромно протестно придвижване през 2013 година С течение на времето участниците в него понижиха, а ръководещите тогава ги жигосаха като " красивите и умните ", с цел да задушат демонстрациите посредством разделяне. Не рискувате ли вие в този момент да създадете разделяне на " хайлайф " и " сандвичари "? (Представители на опозицията се подиграваха на участниците в протест на Вучич на 19 април, че отиват, с цел да " ядат сандвичи ", партията му отговори язвително - бел. ред.)
- Тъкмо това се пробва да направи държавното управление - желае да показа митингите по този начин. Всъщност те са цялостни с сила и се вършат поради народа - не е истина, че са за елита, както споделя Вучич. Не сме хайлайф. Новият хайлайф, основан от Вучич, са " напредняците " (жаргонна дума за членовете на ръководещата Сръбска прогресивна партия, СНС - бел. ред.), които изсмукват кръвта на хората. Стават все по-богати всеки ден, пробват да се обогатят. Всички са членове на СНС. По нашите оценки има 500 милионери във висшите ешелони на СНС и останалата част от членовете или имат работа поради Вучич, или се надяват да я получат. От дребните градове участниците са смели хора от всички групи - безработни, земеделци, пенсионери, студенти, хора, които работят в опазването на здравето или същински пролетариат. Не бих тръгнал в посоката, която Вучич се оптива да покаже. Това е остарял трик. Той желае да види света през розови очила, през своите медии.
А в света на реалостта се вижда друго. Миналата година имахме 65 хиляди бебета в Сърбия за година - най-малкият брой за послените 100 години. По същото време над 60 хиляди напуснаха Сърбия. Млади експерти отиват в Германия или Норвегия. Сигурен съм, че хората напущат и България. Не зная за страната ви, само че емигрантите тук не го вършат единствено тъй като нямат пари - те нямат и вероятност. Вярват, че системата няма да се промени към положително. Затова опитваме да променим системата, а не държавното управление - с цел да не може да остане човек в нея постоянно. Хората да виждат, че някои чиновници не могат да се избират над два пъти, както е в Съединени американски щати. Омръзна ни от хора, които споделят, че остават вечно.
Фотогалерия: Хиляди в Белград желаеха за следващ път оставката на сръбския президент >
На митингите имаше плакати с претенции за промени, само че имаше и такива срещу политиката на Вучич за Косово и опита му да реализира договорка - " Косово е Сърбия " и други лозунги. Сякаш смесвате два въпроса - дефектите в системата и казуса с Косово. Не е ли неточност, която разпилява настояванията ви? Не е ли по-добре да работите за смяна в системата стъпка по скъпка?
- Бихме се радвали системата да се поправи, да. Да има естествени заплати, не 360 евро, да има промени в просветителната система, по-добър достъп до висше обучение, по-добри заплати за докторите, професорите, гимназиалните учители, всички тези цели могат да се изпълнят, както и самостоятелните институции. Сега всички те са в джоба на господин Вучич. Институциите са сплашвани и шантажирани, с цел да не правят работата си. Говорите за плакатите за Косово, само че има и други. Това не е е просто коалиция, не става дума единствено за Съюза за Сърбия, а за настояванията на " 1 от 5 милиона " (така се назовава протестното придвижване - бел. ред.). Хора от разнообразни идеологии се събраха, с цел да трансформират системата, да имат свободни избори и медии. Вярват, че това е верният формат. И числата демонстрира, че сме прави - поддръжката за Вучич пораства в последния месец, а за опозицията обединена - се усилва.
Разбираме, че за някои Косово е на дневен ред, за други - работни места. Не е мъчно да се обединят всички. Направихме го обаче. Някои хора имат вяра, че тези цели са национални.
Не съжалявате за тази коалиция на проевропейски, по-леви и крайнодесни, национални като водача на " Двери " Бошко Обрадович? Вярвате ли, че това е стабилно?
- Да, тъй като опитахме всичко друго. Седем години опитвахме, седем години имаме тази автократична система - в два блока, в три блока, идеологически оцветени, и не стана. Докато сме разграничени и слаби, поддръжката за него пораства. Докато спорим за идеологическите си раздили - аз съм много по социалдемократ от Бошко Обрадович, който е националист и десен - " щурмоваците " на СНС не вършат разлика сред нас. Когато те атакуван с стоманен кол, както направиха с мен, не ги интересува дали съм ляв или десен. И това ни докара до отрезвяващо умозаключение. Когато къщата ти гори, не спориш за цвета на кофата вода, с която ще гасиш пожара- не те интересува дали е зелена или жълта. Важното е да има вода в нея и тя да угаси пожара.
Преди седем години, когато започнахте да пробвате, съвсем всички вие бяхте част от Демократическата партия. Тогава бяхте известни като " проевропейски настроените " политици. Днес Европейският съюз се дистанцира и не демонстрира интерес към митингите ви. Как си го обяснявате?
- Европейски Съюз се интересува от митингите. Имаме доста жива връзка с хората от Европейски Съюз, Съединените щати, само че и Руската федерация. Говорим с всички те знаят какво става. Мога да ви кажа, че има противоречие сред нещата, които чуваме от тях и господин (Йоханес) Хан (еврокомисарят за разширението - бел. ред), Федерика Могерини (върховният представител на Европейски Съюз във външната политика - бел. ред.) и други преставители, които идват в Белград и демонстрират поддръжка за господин Вучич.
Искате да кажете, че европейски представители ви поддържат подмолно?
- Не споделям това. Особено господин Хан не поддържа митингите. Не схваща за какво го вършим, почтено казано, срещнахме се с него. Но за пет месеца контактите и представителството на действителността в Сърбия се усилиха. Разговаряме с тях и знаят за какво го вършим, защо се борим и каква е истинката картина, а не тази на Вучич. Имате и другата страна - когато публични лица дойдат, те имат единствено похвали за Вучич, за по този начин наречените му промени. Това тласка хората повече към евроскептицизъм. Да си споделям - може би не би трябвало да сме там, а това е рисково. Затова считаме, че Европейски Съюз би трябвало да чуе истиснката история и това се случва. Отнася се и за руснаците. Но някои страни нямат връзка с опозицията тук, нямат го в културата си, както Русия. Други приказват с всички, изключително България. Трябва да променим отношението към някои други съседи. Сега имаме най-лошите си връзки от 50 години. Нямам поради България.
Фотогалерия: Протестиращите в Белград проникнаха в постройката на държавната телевизия >
Вучич и министър председателят Бойко Борисов се схващат добре.
- Да. Но с Хърватия и Босна и Херцеговина връзките с най-лошите от войната насам. Същото е с Македония. Единствените изключения са съседите на изток, а и Унгария - Вучич и Орбан желаят да се състезават в стила си. Но всички тези неща са политически, стопански, обществени отклонения в сърцето на Европа.
Може да няма Балканска пролет, (защото сред обособените страни) няма съгласуваност. Но всички хора желаят смяна и разбираме посланията от Подгорица и Тирана, от Баня Лука и други места или София. Разбираме, че елитите ни и олигархията бутат района към тъмни времена на стабилокрация. Ако не стреляте един по различен, може да вършат каквото си желаят. Искаме да променим това.
Какви са идващите стъпки? От вас идват разнопосочни сигнали, да вземем за пример на митингите някои желаят " свободна зона ", в случай че настояванията не се изпълнят. Какво имате поради със " свободна зона "?
- Няма единствено да вървим и да протестираме, ще създадем и нещо друго. Да, да вземем за пример ще установим някаква свободна зона в парка при президентството, тъй че няма да бъде обсада на президентството, а регион, където хората да лагеруват, да приказват с медиите и държат речи, с цел да поддържаме напрежението. Не е задоволително да ходите и да протестирате един път седмично. Разбрахме, че при тези основателни и, бих споделил, разумни и естествени претенции на опозицията, в случай че Вучич продължи да ги подценява, ще намерим метод да му окажем още напън. При това - постоянно без принуждение.
С други думи - ще имате непрекъснато наличие в центъра на Белград?
- Възможно е. Не споделям, че ще се случи, само че може да намерим други способи - да блокираме постройката му, институции или пътища. Но това е последна мярка. Опитваме да избегнем това. Вярваме, че още има място за разсъдък и диалози с държавното управление.
Чуват се разнопосочни сигнали за свободната зона от вашите редици, изглеждате разграничени.
- Разбира се. Това е народна власт. Създаваме нова политическа просвета и не можем да мислим еднообразно. Но вземем ли решение, ще се придържаме към него.
Би Би Си попита пенсионер от Белград, преди митинга на Вучич, дали ще отиде. Отговорът беше: " Един ден е опозицията, различен - властта. Не ме интересува кой се бунтува и за какво. " Опасявате ли се, че в случай че митингът продължи прекомерно дълго без резултат, това единствено ще ускори апатията измежду хората, разочарованието и неангажираността с политиката, които доведоха дотук?
- Не, тъй като всички тези митинги се родиха точно от апатията, репресиите, насилието. Разбира се, че има хора, върху които потисническото отношение оказва голямо въздействие. Това е дълъг развой и е мъчно да се извади нацията от упойката, под която е сложена.
" Дневник " потърси за изявление и водача на националистическото придвижване " Двери " Бошко Обрадович, само че не получи отговор.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ