Дълго време учените смятаха, че водата е била изобилна в

Дълго време учените смятаха, че водата е била изобилна в периферията на Слънчевата система още в ранната ѝ история. Според преобладаващата догадка точно комети и метеорити са доставили влага на Земята и вътрешните планети по време на интервала, прочут като Късната тежка бомбардировка – към 4 милиарда години обратно.

Изобилието от лед в обекти като Пояса на Кайпер – район с ледени тела в далечната външна страна на Слънчевата система – дълго време поддържаше тази концепция. Но до неотдавна тя не можеше да бъде доказана посредством директни наблюдения. Едва с развиването на астрономическата техника и опцията да се следят млади извънслънчеви системи, учените получиха нужните принадлежности за инспекция.

Благодарение на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “ (JWST), астрономите към този момент разполагат с съответни данни, потвърждаващи тази доктрина. Според проучване на екип от Университета „ Джонс Хопкинс “ телескопът е разкрил воден лед в диска с парчета към звезда, наречена HD 181327, намираща се на 155 светлинни години от Земята.

Системата е извънредно млада – едвам на 23 милиона години – в съпоставяне със Слънчевата система, чиято възраст е към 4,6 милиарда години. Звездата е заобиколена от протопланетен диск, който към момента не е образувал планети, което я прави извънредно подобаваща за проучване на ранните стадии от образуването на планетни системи.

Чън Сие, основен създател на проучването и теоретичен помощник в университета, декларира в известие на NASA: „ Уеб недвусмислено засече освен воден лед, само че и кристален воден лед – същият вид, какъвто се среща в пръстените на Сатурн и телата в Пояса на Кайпер. Присъствието на лед подкрепя процеса на образуване на планети и може да докара до транспорт на вода към твърди планети в бъдеще. “

Изследователите употребявали спектрографа NIRSpec на телескопа, с цел да проучват химическия състав на диска с парчета. Както се очаквало, най-голямото количество воден лед се намира във външния пръстен – над 20% от неговата маса е лед, смесен с прахуляк (т.нар. „ мръсни снежни топки “), сходно на обектите в Пояса на Кайпер.

Колкото по-близо до звездата се провеждали наблюденията, толкоз по-малко лед се откривал. Само 8% от материала в междинната зона на диска съдържа лед, а в центъра на практика липсва. Причина за това евентуално е ултравиолетовото излъчване на звездата, което провокира изпарение, само че учените не изключват опцията част от водата да е „ заключена “ в скали и планетезимали.

Наличието на воден лед в такива системи е основно за разбирането на планетарната еволюция и удостоверява предварителни наблюдения от телескопа Spitzer от 2008 година Според доктор Кристин Чен, съавтор на проучването и астроном в Space Telescope Science Institute, „ преди Джеймс Уеб нямахме чувствителни принадлежности, с които да създадем сходни наблюдения, макар че теорията съществуваше от десетилетия. “

Данните разкриват и огромна прахова празнота сред звездата и външния диск – структурна специфичност, наподобяваща разпределението на обектите в нашата Слънчева система. Екипът отбелязва, че в системата на HD 181327 към момента се случват конфликти сред ледени тела, при които се отделят фини частици прашен лед, подобаващи за засичане от мощния телескоп.

„ HD 181327 е доста дейна система, “ декларира Чен. „ Тези конфликти не престават, освобождавайки микрочастици, които телескопът улавя с висока точност. “

Получените данни ще подкрепят бъдещи проучвания с телескопа „ Джеймс Уеб “ и други нови обсерватории, като разширят разбирането за процесите, оформили нашата лична планетна система.

Резултатите от проучването са оповестени в списание Nature.