Известни личности, които може би никога не са съществували
Дълго време се смяташе, че Омир е професионален повествовател, създател на епични поеми. Включително емблематични творби на европейската литература: „ Одисея “ и „ Илиада “.
Но когато откривателите почнали да проучват от близко живота и творчеството на хипотетичния Омир, зародили доста въпроси. Учените освен се усъмнили, че той е създател на приписваните му творби, само че и не могли еднопосочно да решат дали подобен човек е съществувал.
Омир и неговият лидер. William-Adolphe Bouguereau, 1874 / Public Domain
Невъзможно е да се дефинира ясно къде и по кое време е живял Омир. В едни източници се сочат XIII-XII в. пр.н.е., в други - IX-VIII в. Тоест разликата е повече от 500 години. А най-известните му творби - " Одисея " и " Илиада ", са записани след гибелта му. В същото време най-вероятно те не са имали съответен създател, а се предавали от уста на уста и всеки повествовател внасял нещо свое в текста.
И по този начин зародил „ Омировият въпрос “, който учените към момента не могат да разгадаят. Значителна част от изследователите се съмняват, че Омир в миналото е съществувал.
Ликург
От антични времена се счита, че държавните и публични основи на Спарта са положени от нейния именит държател Ликург. Твърди се, че политическото устройство е негово дело и той е съставил устно провъзгласената „ спартанска конституция “. Според Плутарх Ликург е донесъл и поемите на Омир в Спарта.
Ликург от Спарта. Merry-Joseph Blondel / Public Domain
Действително не е несъмнено дали е съществувало лицето Ликург, допустимо е „ Ликургос “ да е епитет на бог Аполон, тъй като той също бил толкоз уважаван в Спарта, както и че една по-късна легенда трансформира този аспект на бога в умен човешки законодател. Като алегоричен създател на спартанската страна той бил считан за основател на доста от нейните обществени и политически институциии.
Времето на Ликург е обещано от античните и модерни престижи като Х–IX в. пр.н.е. Някои учени считат, че най-правдоподобната дата е посочена от Тукидид, който споделя, че по негово време спартанската конституция е на повече от четиристотин години; това би означавало дата за Ликург, или най-малко за промените, които са му приписани през последната четвърт на IX в. пр.н.е.
Впрочем има и противоположна позиция. Някои историци считат, че Ликург е действителен човек, избавил Спарта в сложен за нея миг. През VII век пр.н.е. илотите - подвластното население на антична Спарта - въстанали. Може би точно Ликург е потушил протеста и се решил на съществени политически трансформации, които отбелязали името му в историята.
Крал Артур
Разбира се, водачът на обществото на рицарите на Кръглата маса, женен за Гуиневир и извадил меча Екскалибур от камъка, се счита за именита фигура. Но може би един от водачите или военачалниците на келтите е станал исторически първообраз на митичния крал.
Кога е роден Христос, действителен ли е крал Артур? Неразгаданите исторически мистерии
Реалността на някои от събитията, свързани с крал Артур, е отвън подозрение измежду историците. Известно е, че келтите, живели през VI век от н.е. на Британския остров, се борели против нашествието на немските племена на саксонците и удържали няколко победи. Включително борбата при Бадон - това е единствено един от триумфите, които се приписват на Артур.
Битката при Бадон. George Wooliscroft Rhead and Louis Rhead / Public Domain
Няма обаче други потвърждения за съществуването на крал Артур. Документи от VI век, в това число тези, които разказват борбата при Бадон, не загатват героя. Първите сведения за борбата сред краля и саксонците са открити в „ Анали на Камбрия “ и „ История на британците “, формирани минимум 300 години след самите събития. Но доверието към тези източници не е огромно - не е ясно от кое място създателите са взели информацията.
Като персонаж Артур станал известен чак през XII век, когато Джефри от Монмут написал „ Историята на английските крале “. Затова отъждествяването на крал Артур с съответен човек към момента не е допустимо.
Рагнар Лодброк
Смята се, че именитият Рагнар, по название Кожените гащи (Лодброк) е живял през IX век. Викингът изършил нападения в Британия и Париж, получил земя във Францияя, само че бил малтретиран и хвърлен в яма с отровни змии от краля на Нортумбрия Ела II.
За първи път Рагнар се загатва в саги, които се появяват единствено два века след хипотетичното му време на битие, а самите източници си опонират. И по този начин, съгласно другите записи, Рагнар съумял да води война с Карл Велики, с внука му Карл Плешиви и с крал Ела II. Между първото и последното събитие би трябвало да са минали към 50 години.
Самите саги, които описват за подвизите на Рагнар, са цялостни с митове и фантастични детайлности. Викингът се борел с великански змии, правел заклинания и носел вълшебен амулети.
Рагнар Лодброк. Hugo Hamilton, 1830 / Public Domain
Разбира се, избрани събития, свързани с Рагнар, в действителност са се случили. Например викингите в действителност получили земя от краля на Франция през 841 година и нападнали Париж през 845-а. Но историците считат, че тези акции са били водени от разнообразни хора. Така че най-вероятно Рагнар е сборен облик, на който се приписват делата на разнообразни хора.
Но някои от хипотетичните синове на Рагнар - Ивар Безкостни, Уба, Халфдан се смятат за същински исторически персони. Тяхното битие се удостоверява от голям брой източници. Според англосаксонските летописи това трио е отпред на скандинавската инвазия в Източна Англия през 865 година Но историците не могат еднопосочно да кажат дали са били деца на Лотброк, или не. Проблемът е същият - не е ясно дали може да се има вяра на сагите.
Робин Худ
Според легендата Робин Худ е човек с висок генезис, живял със своите съратници в покрайнините на Шерууд. Той ухажвал красивата лейди Мариан, виртуозно стрелял с лък, ограбвал богатите и раздавал на бедните. Благородният бандит даже има повдигнат монумент в Нотингам.
Но средновековните балади описват напълно друга история. В тях на практика не се загатва Шеруудската гора. Няма и флирт с благородни дами - Робин в ранните балади е йомен, малък земевладелец.
Легендите от XIV-XV век са цялостни с кървави детайлности. Например Робин Худ ранява шерифа със стрела, прерязва му гърлото и продължава да намушква тялото му с нож. Убит бил освен монахът, който отивал да съобщи Робин на краля, само че и неговият почтен прислужник.
Робин Худ и Гай от Гизбърн, дърворезба. Thomas Bewick, 1832 / Public Domain
Именно сходни мрачни истории станали известни през XIV–XV век. С времето името Робин Худ става нарицателно и името почнали да употребяват всевъзможни британски нарушители. Историкът и архивист Джоузеф Хънтър е разкрил доста сходни образци в британската история. Регистрите на Йоркшир от 1226 година загатват " беглеца " Робин Худ, чиято благосъстоятелност трябвало да бъде отчуждена. Източник от 1262 година оповестява за Уилям Робеход, „ член на тайфа разбойници “ в Бъркшир. А документ от 1354 година – за Робин Худ, който е в пандиза и чака правосъден развой.
Малко евентуално е измежду тези хора и други негодници да се е промъкнал благородният бандит от Шеруудската гора. А Робин Худ, какъвто си го показва актуалният човек, не е съществувал даже в средновековните истории.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Но когато откривателите почнали да проучват от близко живота и творчеството на хипотетичния Омир, зародили доста въпроси. Учените освен се усъмнили, че той е създател на приписваните му творби, само че и не могли еднопосочно да решат дали подобен човек е съществувал.
Омир и неговият лидер. William-Adolphe Bouguereau, 1874 / Public Domain
Невъзможно е да се дефинира ясно къде и по кое време е живял Омир. В едни източници се сочат XIII-XII в. пр.н.е., в други - IX-VIII в. Тоест разликата е повече от 500 години. А най-известните му творби - " Одисея " и " Илиада ", са записани след гибелта му. В същото време най-вероятно те не са имали съответен създател, а се предавали от уста на уста и всеки повествовател внасял нещо свое в текста.
И по този начин зародил „ Омировият въпрос “, който учените към момента не могат да разгадаят. Значителна част от изследователите се съмняват, че Омир в миналото е съществувал.
Ликург
От антични времена се счита, че държавните и публични основи на Спарта са положени от нейния именит държател Ликург. Твърди се, че политическото устройство е негово дело и той е съставил устно провъзгласената „ спартанска конституция “. Според Плутарх Ликург е донесъл и поемите на Омир в Спарта.
Ликург от Спарта. Merry-Joseph Blondel / Public Domain
Действително не е несъмнено дали е съществувало лицето Ликург, допустимо е „ Ликургос “ да е епитет на бог Аполон, тъй като той също бил толкоз уважаван в Спарта, както и че една по-късна легенда трансформира този аспект на бога в умен човешки законодател. Като алегоричен създател на спартанската страна той бил считан за основател на доста от нейните обществени и политически институциии.
Времето на Ликург е обещано от античните и модерни престижи като Х–IX в. пр.н.е. Някои учени считат, че най-правдоподобната дата е посочена от Тукидид, който споделя, че по негово време спартанската конституция е на повече от четиристотин години; това би означавало дата за Ликург, или най-малко за промените, които са му приписани през последната четвърт на IX в. пр.н.е.
Впрочем има и противоположна позиция. Някои историци считат, че Ликург е действителен човек, избавил Спарта в сложен за нея миг. През VII век пр.н.е. илотите - подвластното население на антична Спарта - въстанали. Може би точно Ликург е потушил протеста и се решил на съществени политически трансформации, които отбелязали името му в историята.
Крал Артур
Разбира се, водачът на обществото на рицарите на Кръглата маса, женен за Гуиневир и извадил меча Екскалибур от камъка, се счита за именита фигура. Но може би един от водачите или военачалниците на келтите е станал исторически първообраз на митичния крал.
Кога е роден Христос, действителен ли е крал Артур? Неразгаданите исторически мистерии
Реалността на някои от събитията, свързани с крал Артур, е отвън подозрение измежду историците. Известно е, че келтите, живели през VI век от н.е. на Британския остров, се борели против нашествието на немските племена на саксонците и удържали няколко победи. Включително борбата при Бадон - това е единствено един от триумфите, които се приписват на Артур.
Битката при Бадон. George Wooliscroft Rhead and Louis Rhead / Public Domain
Няма обаче други потвърждения за съществуването на крал Артур. Документи от VI век, в това число тези, които разказват борбата при Бадон, не загатват героя. Първите сведения за борбата сред краля и саксонците са открити в „ Анали на Камбрия “ и „ История на британците “, формирани минимум 300 години след самите събития. Но доверието към тези източници не е огромно - не е ясно от кое място създателите са взели информацията.
Като персонаж Артур станал известен чак през XII век, когато Джефри от Монмут написал „ Историята на английските крале “. Затова отъждествяването на крал Артур с съответен човек към момента не е допустимо.
Рагнар Лодброк
Смята се, че именитият Рагнар, по название Кожените гащи (Лодброк) е живял през IX век. Викингът изършил нападения в Британия и Париж, получил земя във Францияя, само че бил малтретиран и хвърлен в яма с отровни змии от краля на Нортумбрия Ела II.
За първи път Рагнар се загатва в саги, които се появяват единствено два века след хипотетичното му време на битие, а самите източници си опонират. И по този начин, съгласно другите записи, Рагнар съумял да води война с Карл Велики, с внука му Карл Плешиви и с крал Ела II. Между първото и последното събитие би трябвало да са минали към 50 години.
Самите саги, които описват за подвизите на Рагнар, са цялостни с митове и фантастични детайлности. Викингът се борел с великански змии, правел заклинания и носел вълшебен амулети.
Рагнар Лодброк. Hugo Hamilton, 1830 / Public Domain
Разбира се, избрани събития, свързани с Рагнар, в действителност са се случили. Например викингите в действителност получили земя от краля на Франция през 841 година и нападнали Париж през 845-а. Но историците считат, че тези акции са били водени от разнообразни хора. Така че най-вероятно Рагнар е сборен облик, на който се приписват делата на разнообразни хора.
Но някои от хипотетичните синове на Рагнар - Ивар Безкостни, Уба, Халфдан се смятат за същински исторически персони. Тяхното битие се удостоверява от голям брой източници. Според англосаксонските летописи това трио е отпред на скандинавската инвазия в Източна Англия през 865 година Но историците не могат еднопосочно да кажат дали са били деца на Лотброк, или не. Проблемът е същият - не е ясно дали може да се има вяра на сагите.
Робин Худ
Според легендата Робин Худ е човек с висок генезис, живял със своите съратници в покрайнините на Шерууд. Той ухажвал красивата лейди Мариан, виртуозно стрелял с лък, ограбвал богатите и раздавал на бедните. Благородният бандит даже има повдигнат монумент в Нотингам.
Но средновековните балади описват напълно друга история. В тях на практика не се загатва Шеруудската гора. Няма и флирт с благородни дами - Робин в ранните балади е йомен, малък земевладелец.
Легендите от XIV-XV век са цялостни с кървави детайлности. Например Робин Худ ранява шерифа със стрела, прерязва му гърлото и продължава да намушква тялото му с нож. Убит бил освен монахът, който отивал да съобщи Робин на краля, само че и неговият почтен прислужник.
Робин Худ и Гай от Гизбърн, дърворезба. Thomas Bewick, 1832 / Public Domain
Именно сходни мрачни истории станали известни през XIV–XV век. С времето името Робин Худ става нарицателно и името почнали да употребяват всевъзможни британски нарушители. Историкът и архивист Джоузеф Хънтър е разкрил доста сходни образци в британската история. Регистрите на Йоркшир от 1226 година загатват " беглеца " Робин Худ, чиято благосъстоятелност трябвало да бъде отчуждена. Източник от 1262 година оповестява за Уилям Робеход, „ член на тайфа разбойници “ в Бъркшир. А документ от 1354 година – за Робин Худ, който е в пандиза и чака правосъден развой.
Малко евентуално е измежду тези хора и други негодници да се е промъкнал благородният бандит от Шеруудската гора. А Робин Худ, какъвто си го показва актуалният човек, не е съществувал даже в средновековните истории.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ