Дълго време се е смятало, че плацентата - този временен,

Дълго време се е считало, че плацентата - този краткотраен, само че жизненоважен орган, който свързва майката и детето - е стерилна. През каквито и провокации да е минавало тялото на дамата, вярвало се е, че плацентата е предпазена територия, която държи плода в сигурност. Че е стерилна зона - без бактерии, без микроби, без въздействия извън. Но науката рядко остава дълго в плен на митовете.

Здравето ни

Нискостепенното инфектиране - невидимия портал към хроничните болеститеДали не сме алергични към живота си?Перфектна форма или съвършена илюзия?

С помощта на съвременни способи за секвениране и микробиологичен разбор, откривателите откриха нещо революционно: даже в изцяло обикновено протичаща бременност, плацентата съдържа микроорганизми. Малко на брой, само че основни. Това трансформира всичко. Появява се нова догадка, че микробиомът на плацентата по всяка възможност играе роля в развиването на имунната система на плода още преди раждането. Че той е първият " контакт " на бебето с микросвета, в който следва да се роди.

Тези бактерии не са инцидентни. Смята се, че какъвто и да е произхода им, те доближават до матката по комплицирани и към момента неразбираеми механизми. Знае се обаче, че салдото в организма е значим за образуването на " естествен " микробиом на плацентата - нещо като екосистема, която поддържа бременността здрава.

Но какво става, когато този баланс се наруши?

Някои проследени отклонения в микробния състав се оказват свързвани с прибързано раждане, занимателен вътреутробен напредък, гестационен диабет и прееклампсия. Още по-далеч стига концепцията, че положението на микробиома на плацентата може да се употребява като биомаркер, като ранен сигнал за здравословен риск при бебето или майката. Например, при деца, родени след бременност с микробен дисбаланс, се следи по-висок риск от метаболитни болести и алергии.

Тези революционни открития уголемяват ролята на плацентата. Тя към този момент не е единствено транспортна система, а умна граница, жива карта на вътрешната екосистема на майката, списък от сигнали и микроорганизми, които евентуално ще повлияят върху новия живот.

Плацентата ли е първата екосистема на живота?

В човешкото тяло няма различен орган като плацентата. Появява се единствено при потребност, пораства стремително за броени седмици и изчезва безследно откакто е изпълнила задачата си. Тя не принадлежи напълно нито на майката, нито на бебето, а е артикул на взаимоотношението сред двете. Това я прави неповторима не просто анатомично, а биологично, имунологично, а за какво не и метафизичен.

С ролята и на медиатор сред два организма плацентата доставя О2 и хранителни субстанции от майката към плода, води отпадните артикули от бебето назад към тялото на майката, създава хормони, контролира имунни реакции, управлява даже част от метаболизма на дамата. За девет месеца тя основава условия за съществуването на различен човек и по-късно изчезва.

Затова и дълго време медицината разглеждаше плацентата като нещо покрай " стерилна лаборатория ", която е изолирана и по този метод - предпазена. В тази " лаборатория " до скоро се считаше, че не би трябвало да прониква външен организъм или патоген, защото това би означавало заразен риск. При все това някои бременности с микробно наличие не демонстрират отклонения, което е необичайно, само че и доказателство, че нещата не са по този начин елементарни и разумни, както се е мислело. Така се появява новият абсурд: ами в случай че плацентата не би трябвало да е стерилна? Ами в случай че тъкмо микроскопичните жители в нея (разбира се, в премерено количество и състав) приготвят имунната система на плода? Ако това е първият урок по приемливост, който получаваме още преди да се родим? Да, последният въпрос е прекомерно метафизичен..., само че е реалност, че внезапно плацентата към този момент не е само логистичен център, а нещо като информативен портал сред световете на майката, бебето и микроскопичния свят, който също има думата. Вече има солидни доказателства, че измененията в микробния състав на плацентата се отразяват освен на изхода от бременността, само че и на здравето на детето години по-късно.

А от кое място идват тези микроорганизми?

Най-убедителните хипотези сочат три съществени източника: устната празнина, червата и влагалището на бременната. Бактериите от устата могат да доближат до плацентата посредством кръвта, например при възпаления на венците или пародонтит, които постоянно се обострят по време на бременност. Чревните бактерии очевидно се колонизират в плацентата посредством миграция на имунни кафези, които поемат бактерии или техни молекули и ги придвижват през кръвния поток. А бактериите от влагалището безусловно се " изкачват " по родовите пътища, и то най-много в третия триместър.

Тук е мястото да отбележим, че в медицината откритията биха били безсмислени, в случай че познанието за нещо ново не водеше до предварителна защита или решение на проблеми. И в този случай учените се надяват, че задълбоченото схващане на това нежно микробно равновесие може да отвори порти към революционни подходи в профилактиката на най-честите затруднения в бременността, като гестационен диабет, прееклампсия, а за какво не и на някои автоимунни и метаболитни болести на по-късен стадий в живота.

Също по този начин, откритието, че в плацентата участват бактерии даже при изцяло естествена на тип бременност, трансформира метода, по който се разсъждава за инфекцията като цяло. Явно водещо към този момент няма да е наличието или отсъствието на микроорганизми, а за техния състав и баланс. Някои микроби наподобява поддържат имунното равновесие, предизвикват положителното развиване на плацентарната васкуларизация (кръвоносна мрежа), а други, даже в дребни количества, могат да отключат верига от възпалителни реакции с дълготрайни последствия.

От просвета към процедура

От разглеждането на научни публикации по тематиката изключително любопитен е въпросът за " плацентарния автограф ". Това е микробния профил, който би могъл да предскаже риска от прибързано раждане, занимателен вътреутробен напредък, прееклампсия или гестационен диабет. Проучванията в тази посока се уголемяват, тъй като плацентата е налична за разбор след раждането, а това отваря благоприятни условия за ретроспективни проучвания и създаване на прогностични модели. А това значи единствено едно - че знанието за плацентарния микробиом не свършва с раждането. Затова и от ден на ден данни демонстрират, че бактериалната среда в утробата може да програмира бъдещото здраве на детето. Това се назовава " вътреутробно микробиално печатане " (in utero microbial imprinting). Ако салдото е нарушен, (например с преобладаване на избрани грам-отрицателни бактерии, свързани с възпаление), може да се задейства изкуствен имунен отговор, който предопределя податливост към алергии, автоимунни болести, инсулинова устойчивост или даже поведенчески разстройства. Това слага въпроса за пренаталната грижа в напълно нова светлина: отговорността на медицинските екипи скоро няма да се свежда единствено до следене растежа на плода, само че и в грижа за микробния свят, в който той се развива. Здравословната диета на майката, избягването на непотребни антибиотици, поддържането на положително орално здраве и даже равнищата на стрес стартират да се преглеждат не просто като рекомендации от общ темперамент, а като съответни фактори за образуването на бъдещо здраве на микробно и клетъчно равнище.

А дали ще успеем да повлияем съзнателно микробната среда по време на бременност посредством пробиотици, пребиотици или надзор на възпалителните положения в тялото на майката, следва да разберем. Това сигурно ще е новото поле в пренаталната медицина, в което навлизат освен гинеколози и неонатолози, само че и микробиолози, нутриционисти и експерти в региона на автоимунитета, тъй като грижата за тази екосистема може да се окаже най-ранната форма на превантивна медицина.