Магията, която завладява понякога децата, не е в технологиите, мили хора. Тя е в мечтанията на хората от онзи далечен свят, когато те са създавали бъдеще за духа
Дълго време се чудех по какъв начин пред моите възпитаници да стартира описа за светостта на българската писменост, в дните, които желая да посветим дружно на празника 24 май. Как да ги доближа до магията, до разбирането за какво Вазов го назовава " Език заветен на моите предци ".
Тези прелестни деца, растящи с софтуерни джаджи в ръцете им непрекъснато, може би в действителност имат потребност от мигове, които да ги откъснат от виртуалния свят и да ги изпратят на странствуване в предишното, когато някакви напълно неразбираеми за тях индивиди са творили чудеса. Чудеса от обич и отдаденост.
Нарисувах на дъската кръст, триъгълник, кръг, знака " Х " и инсигнията на Христос - хризмата. Попитах ги, какви са тези знаци и къде се употребяват. Мълчание, след това плахи опити да познаят - в математиката? В рисуването? Във физиката?
Дадох им жокер, като прочетох думите, съответстващи на всяка писмен знак в глаголицата.
Мълчание...
Тогава започнах да им описвам за всеки знак поотделно - за кръста като знак на християнството; за триъгълника, чиито страни съединяват Светата Троица - Бог Отец, Бог Син и Светия Дух; за кръга като знак на универсума; за античната българска руна " Х ", чието изображение е открито в рунически надпис над кръста на една рисунка в скалния манастир " Мурфатлар ", намиращ се на тогавашната североизточната граница на Първата българска страна, а самият надпис значи приемането на християнството от българите; и най-после за хризмата, формирана от буквите " Х " и " Р ".
Когато нарисувах на дъската по-голям кръг и сплотих всички знаци в него, им описах по какъв начин Константин-Кирил Философ и брат му Методий са закодирали в глаголицата обръщение към всички нации, които употребяват нашата писменост. Послание на вярата, положителното, духа и словото като свято оръжие за просвещение.
И тогава магията проработи. Заваляха въпроси, започнаха да преглеждат буквите от глаголицата, да търсят в тях знаците, да питат какво значат непознатите за тях антични български думи.
Магията, която превзема от време на време децата, не е в технологиите, благи хора. Тя е в мечтанията на хората от оня отдалечен свят, когато те са създавали бъдеще за духа.
Лидия Делирадева
Тези прелестни деца, растящи с софтуерни джаджи в ръцете им непрекъснато, може би в действителност имат потребност от мигове, които да ги откъснат от виртуалния свят и да ги изпратят на странствуване в предишното, когато някакви напълно неразбираеми за тях индивиди са творили чудеса. Чудеса от обич и отдаденост.
Нарисувах на дъската кръст, триъгълник, кръг, знака " Х " и инсигнията на Христос - хризмата. Попитах ги, какви са тези знаци и къде се употребяват. Мълчание, след това плахи опити да познаят - в математиката? В рисуването? Във физиката?
Дадох им жокер, като прочетох думите, съответстващи на всяка писмен знак в глаголицата.
Мълчание...
Тогава започнах да им описвам за всеки знак поотделно - за кръста като знак на християнството; за триъгълника, чиито страни съединяват Светата Троица - Бог Отец, Бог Син и Светия Дух; за кръга като знак на универсума; за античната българска руна " Х ", чието изображение е открито в рунически надпис над кръста на една рисунка в скалния манастир " Мурфатлар ", намиращ се на тогавашната североизточната граница на Първата българска страна, а самият надпис значи приемането на християнството от българите; и най-после за хризмата, формирана от буквите " Х " и " Р ".
Когато нарисувах на дъската по-голям кръг и сплотих всички знаци в него, им описах по какъв начин Константин-Кирил Философ и брат му Методий са закодирали в глаголицата обръщение към всички нации, които употребяват нашата писменост. Послание на вярата, положителното, духа и словото като свято оръжие за просвещение.
И тогава магията проработи. Заваляха въпроси, започнаха да преглеждат буквите от глаголицата, да търсят в тях знаците, да питат какво значат непознатите за тях антични български думи.
Магията, която превзема от време на време децата, не е в технологиите, благи хора. Тя е в мечтанията на хората от оня отдалечен свят, когато те са създавали бъдеще за духа.
Лидия Делирадева
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ