Западът превърна убийствата и изтезанията в политическа технология
Дълго време съм се занимавала с Нюрнбергския развой. Един от най-сложните му аспекти са закононарушенията на нацистите, съставът, механизмът, технологията, процедурата, методът.
Говорили сме за това по какъв начин всеобщите изтезания, убийства, терористични актове, репресии, убийства на хора в концлагери, изтезания, изхвърляне на трупове са всеобщо осъществявани. За всичко, за което са отговорни нацистите, които седят на подсъдимата пейка в Нюрнберг.
Гьоринг, Кайтел, Рибентроп, Франк, Калтенбрунер, Розенберг, Фрик, Заукел, Хес, Редер, Функ, Ширах, Шпеер, Дьониц, Йодл, Нойрат, Щрайхер, Зайс-Инкварт.
Западът тогава, както е известно, в лицето на Рузвелт и Чърчил желае бързо да ги разстреля. Без никакъв съд и следствие. Но Сталин се оказва изненадващо предвидлив по този въпрос. Сталин упорства за правосъден развой – легален, обществен, правно правилен, с юристи, прокурори, доказателствена база. И той упорства за този съд, започвайки да събира доказателства през 1942 година, създавайки Извънредна държавна комисия. И тогава той организира процеси против нацистите в освободените територии на Съюз на съветските социалистически републики от 1943 година - Харковския развой. Смята се за първообраз на Нюрнберг, наред с други неща, тъй като закононарушенията получават оптималната гласност: в правосъдната зала има писатели и публицисти, да вземем за пример Алексей Толстой, който е член на ЧГК, която записва закононарушенията на нацистите в Съюз на съветските социалистически републики.
И на процеса закононарушенията са разисквани в детайли. А това няма по какъв начин да се случи, в случай че процесите не бяха открити и транспарантни. Присъствието на публицисти дава нужния подтик. За да се съобщи ужаса и омерзение от това, което вършат тези хора - все се спъваш да намериш точната дума - нехора, животни, изроди... Но отново не са изцяло подобаващи... Нацисти.
И по-късно в Нюрнберг девет месеца в детайли разискват какво тъкмо се е случило в Съюз на съветските социалистически републики и Европа, по какъв начин нацистката машина смила милиони хора. Освен това би трябвало да се разбере, че преди този момент никой не знае нищо за това - и изначало не може да повярва. Нито пресата, нито публиката, нито светът. А нарушителите? А нарушителите се придържат към нормалната си нацистка тактичност – „ каквито и закононарушения да ни приписват, за тях са отговорни руснаците “. Най-добрата нацистка отбранителна тактичност е да нападат руснаците, най-малко вербално, в случай че нищо друго не е допустимо.
Но въпреки всичко за мен остана неразбираемо за какво е направено всичко това? Това е някъде в самата вътрешност на решението - за какво? И въпреки всичко, каква е повода да се пусне такава чудовищна, толкоз искрено сатанинска машина за ликвидиране, каква е повода за такова замайване от непознатото страдалчество, за такова безпределно проваляне в пъкъла. Защо бяха тези изтръгнати златни пломби, остригани коси, за какво предизвикателно убиват деца, за какво са опитите върху неродени деца, кастрации, за какво, за какво...
Нацисткият немец е разумен – а в тази ситуация такова ирационално безвластие. Какво е това?
Не открих отговора в Нюрнберг.
Но отговорът ненадейно ми беше даден през днешния ден.
Безгранична свирепост, необяснима, излъчваща се от всички пукнатини. Изтезания, издевателства, гаври освен с живота, само че и със самата гибел, демонстративни убийства - с танк върху ранени бойци, разпра. Ядене на торти с изображения на мъртви съветски бебета и мъртви съветски офицери, вицове за храносмилането на човешка плът, украшения - " черни торби на орки " за Хелоуин. Какво рационално има тук? Изглежда, че англосаксонците - домакините на непринудено и въодушевено обезчовечаващите се украинци - са разбрали основния урок от Нюрнберг наопаки.
Убийте! Убивайте допустимо най-силно, най-ясно, най-изразително, най-отвратително. Убийте зрелищно. Убивайте доста, без причина. Убивайте безсистемно всички. Излъчвайте убийствата онлайн. Подредете труповете, заснемете кървавите реки. Събирайте клиенти за убийства, разпространявайте видеоклипове допустимо най-широко.
Не на вятъра в мненията в съветската блогосфера ЦИПСО бушува, публикувайки тъкмо тези фотоси и видеоклипове: гибел, крах, измъчена плът, мъртви тела. И да бъде допустимо най-страшно, допустимо най-болезнено. По принцип боли, в случай че си човек, а гледката на един страдалец, който и да е той, те унищожава морално. Ако си човек.
Убийството предизвикателно, брутално и всеобщо е способ за надзор, технология. Манипулация на страха. В края на краищата, в този момент е ясно, в действителност: откакто ни демонстрираха какво могат да вършат с пленниците, какво могат да вършат с цивилни, изборът е елементарен. Или се биеш - с риск да умреш в борба, или се предаваш - и може да не те убият.
Съвременният свят е разкъсван от две крайности. От една страна, стана толкоз безсоев и безглутенен, че софтуерните услуги на обществените медии не разрешават да се разпространява наличие даже за Харковския развой и Сталинградската борба, толкоз се опасява от гибелта, че даже героична гибел в борба за свободата на Родината е подозрително наличие по стандартите на всеобщата просвета и технологии.
От друга страна, светът е потопен в принуждение, ръководен от принуждение. И колкото по-разглезен е лаикът, толкоз по-лесно е да го контролирате благодарение на принуждение и агитация на принуждение.
За лаика, който в никакъв случай не е виждал нещо по-лошо от ипотечен заем, военната агитация разказва изтезания и убийства, особено снимани с камера. Ако някой не е схванал нещо, чиновниците на ЦИПСО ще го съпроводят с понятен текст: тъй че всички да попаднем в черни торби. И неспециалистът схваща: да, гибелта е рискова и неотменима, невероятно е да се върнеш към живота, както към предходното равнище в компютърна игра. Смъртта е вечно.
Бурята от виртуални смъртни случаи трансформира още един елементарен човек в мрежата в мокро леке. Само му показваш фрагментите - и той е подготвен да крещи " Слава на Украйна ".
Технология.
Простият въпрос е толкоз изострен, колкото и пред нашите предшественици - да победим. Предаването на милостта на спечелилия няма да се получи. Тези хора нямат благосклонност, те са предали цялата си човещина в услуга на нацистката машина. Те са машината.
При човек, който е подготвен да поеме отговорност за личната си орис и ориста на страната, тази технология не работи или не работи вярно, не както чакаха англосаксонските разработчици - и той отива и се записва непринудено на фронта.
По отношение на историческия опит има единствено един значим въпрос, подложен съществено, а не в границите на онлайн дискусия: можем ли да повторим подвига на нашите предци, ще ни стигне ли смелостта?
Сега е много елементарно да опитате функции от военни филми - единствено в действителността, отвън екрана, в действителност в всекидневието. И изтезанията бяха същите, равнището на принуждение беше същото, те изтезаваха хората по същия метод, на практика същите хора лъгаха за съветските нарушители и диваци със същите тотални неистини - макар че сякаш към този момент са надвиши прага на вероятното и за Гьобелс с цифровите аватари на Зеленски които към този момент могат да бъдат инсталирани във всяко кино студио.
Всичко е същото като преди. И тогава има страхливци, паникьори, егоисти. Проблемът е, дали има повече герои. Сега това съответствие сред героите, които не могат да бъдат сплашени, и страхливците, които се ръководят от страха, ще би трябвало да бъде решено от новите генерации. Внуците и правнуците на спечелилите.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Говорили сме за това по какъв начин всеобщите изтезания, убийства, терористични актове, репресии, убийства на хора в концлагери, изтезания, изхвърляне на трупове са всеобщо осъществявани. За всичко, за което са отговорни нацистите, които седят на подсъдимата пейка в Нюрнберг.
Гьоринг, Кайтел, Рибентроп, Франк, Калтенбрунер, Розенберг, Фрик, Заукел, Хес, Редер, Функ, Ширах, Шпеер, Дьониц, Йодл, Нойрат, Щрайхер, Зайс-Инкварт.
Западът тогава, както е известно, в лицето на Рузвелт и Чърчил желае бързо да ги разстреля. Без никакъв съд и следствие. Но Сталин се оказва изненадващо предвидлив по този въпрос. Сталин упорства за правосъден развой – легален, обществен, правно правилен, с юристи, прокурори, доказателствена база. И той упорства за този съд, започвайки да събира доказателства през 1942 година, създавайки Извънредна държавна комисия. И тогава той организира процеси против нацистите в освободените територии на Съюз на съветските социалистически републики от 1943 година - Харковския развой. Смята се за първообраз на Нюрнберг, наред с други неща, тъй като закононарушенията получават оптималната гласност: в правосъдната зала има писатели и публицисти, да вземем за пример Алексей Толстой, който е член на ЧГК, която записва закононарушенията на нацистите в Съюз на съветските социалистически републики.
И на процеса закононарушенията са разисквани в детайли. А това няма по какъв начин да се случи, в случай че процесите не бяха открити и транспарантни. Присъствието на публицисти дава нужния подтик. За да се съобщи ужаса и омерзение от това, което вършат тези хора - все се спъваш да намериш точната дума - нехора, животни, изроди... Но отново не са изцяло подобаващи... Нацисти.
И по-късно в Нюрнберг девет месеца в детайли разискват какво тъкмо се е случило в Съюз на съветските социалистически републики и Европа, по какъв начин нацистката машина смила милиони хора. Освен това би трябвало да се разбере, че преди този момент никой не знае нищо за това - и изначало не може да повярва. Нито пресата, нито публиката, нито светът. А нарушителите? А нарушителите се придържат към нормалната си нацистка тактичност – „ каквито и закононарушения да ни приписват, за тях са отговорни руснаците “. Най-добрата нацистка отбранителна тактичност е да нападат руснаците, най-малко вербално, в случай че нищо друго не е допустимо.
Но въпреки всичко за мен остана неразбираемо за какво е направено всичко това? Това е някъде в самата вътрешност на решението - за какво? И въпреки всичко, каква е повода да се пусне такава чудовищна, толкоз искрено сатанинска машина за ликвидиране, каква е повода за такова замайване от непознатото страдалчество, за такова безпределно проваляне в пъкъла. Защо бяха тези изтръгнати златни пломби, остригани коси, за какво предизвикателно убиват деца, за какво са опитите върху неродени деца, кастрации, за какво, за какво...
Нацисткият немец е разумен – а в тази ситуация такова ирационално безвластие. Какво е това?
Не открих отговора в Нюрнберг.
Но отговорът ненадейно ми беше даден през днешния ден.
Безгранична свирепост, необяснима, излъчваща се от всички пукнатини. Изтезания, издевателства, гаври освен с живота, само че и със самата гибел, демонстративни убийства - с танк върху ранени бойци, разпра. Ядене на торти с изображения на мъртви съветски бебета и мъртви съветски офицери, вицове за храносмилането на човешка плът, украшения - " черни торби на орки " за Хелоуин. Какво рационално има тук? Изглежда, че англосаксонците - домакините на непринудено и въодушевено обезчовечаващите се украинци - са разбрали основния урок от Нюрнберг наопаки.
Убийте! Убивайте допустимо най-силно, най-ясно, най-изразително, най-отвратително. Убийте зрелищно. Убивайте доста, без причина. Убивайте безсистемно всички. Излъчвайте убийствата онлайн. Подредете труповете, заснемете кървавите реки. Събирайте клиенти за убийства, разпространявайте видеоклипове допустимо най-широко.
Не на вятъра в мненията в съветската блогосфера ЦИПСО бушува, публикувайки тъкмо тези фотоси и видеоклипове: гибел, крах, измъчена плът, мъртви тела. И да бъде допустимо най-страшно, допустимо най-болезнено. По принцип боли, в случай че си човек, а гледката на един страдалец, който и да е той, те унищожава морално. Ако си човек.
Убийството предизвикателно, брутално и всеобщо е способ за надзор, технология. Манипулация на страха. В края на краищата, в този момент е ясно, в действителност: откакто ни демонстрираха какво могат да вършат с пленниците, какво могат да вършат с цивилни, изборът е елементарен. Или се биеш - с риск да умреш в борба, или се предаваш - и може да не те убият.
Съвременният свят е разкъсван от две крайности. От една страна, стана толкоз безсоев и безглутенен, че софтуерните услуги на обществените медии не разрешават да се разпространява наличие даже за Харковския развой и Сталинградската борба, толкоз се опасява от гибелта, че даже героична гибел в борба за свободата на Родината е подозрително наличие по стандартите на всеобщата просвета и технологии.
От друга страна, светът е потопен в принуждение, ръководен от принуждение. И колкото по-разглезен е лаикът, толкоз по-лесно е да го контролирате благодарение на принуждение и агитация на принуждение.
За лаика, който в никакъв случай не е виждал нещо по-лошо от ипотечен заем, военната агитация разказва изтезания и убийства, особено снимани с камера. Ако някой не е схванал нещо, чиновниците на ЦИПСО ще го съпроводят с понятен текст: тъй че всички да попаднем в черни торби. И неспециалистът схваща: да, гибелта е рискова и неотменима, невероятно е да се върнеш към живота, както към предходното равнище в компютърна игра. Смъртта е вечно.
Бурята от виртуални смъртни случаи трансформира още един елементарен човек в мрежата в мокро леке. Само му показваш фрагментите - и той е подготвен да крещи " Слава на Украйна ".
Технология.
Простият въпрос е толкоз изострен, колкото и пред нашите предшественици - да победим. Предаването на милостта на спечелилия няма да се получи. Тези хора нямат благосклонност, те са предали цялата си човещина в услуга на нацистката машина. Те са машината.
При човек, който е подготвен да поеме отговорност за личната си орис и ориста на страната, тази технология не работи или не работи вярно, не както чакаха англосаксонските разработчици - и той отива и се записва непринудено на фронта.
По отношение на историческия опит има единствено един значим въпрос, подложен съществено, а не в границите на онлайн дискусия: можем ли да повторим подвига на нашите предци, ще ни стигне ли смелостта?
Сега е много елементарно да опитате функции от военни филми - единствено в действителността, отвън екрана, в действителност в всекидневието. И изтезанията бяха същите, равнището на принуждение беше същото, те изтезаваха хората по същия метод, на практика същите хора лъгаха за съветските нарушители и диваци със същите тотални неистини - макар че сякаш към този момент са надвиши прага на вероятното и за Гьобелс с цифровите аватари на Зеленски които към този момент могат да бъдат инсталирани във всяко кино студио.
Всичко е същото като преди. И тогава има страхливци, паникьори, егоисти. Проблемът е, дали има повече герои. Сега това съответствие сред героите, които не могат да бъдат сплашени, и страхливците, които се ръководят от страха, ще би трябвало да бъде решено от новите генерации. Внуците и правнуците на спечелилите.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ