Защо Арсенал и Манчестър Сити връщат дългите пасове в Премиър лийг
Дълго време „ ритането на топката напред “ се свързваше с тимове от долните дивизии. Но последните попълнения – като Нони Мадуеке и Виктор Йокереш в Арсенал, както и дуото на Манчестър СитиДжанлуиджи Донарума и Ерлинг Холанд – подсказват за по-директен метод и при двата тима. Освен далечните осъществявания на вратарски удари, двата тима целеустремено се пробват да минават бързо към противниковата половина – посредством пасове по земя или дрибъл.
ПриСтрастните прогнози на Футболинките за дербито сред Арсенал и Сити
Умир Ирфан на уеб страницата на BBC проучва новия пряк жанр на Сити и Арсенал – по какъв начин употребяват дълги вратарски удари и бързи пасове.
Футболът в Премиър лийг се трансформира този сезон
Стилът на Пеп Гуардиола, въпреки и непрекъснато еволюиращ, продължава да въздейства на доста тимове. Испанецът стартира с фокус върху къси пасове и интензивно включване на вратаря, с цел да се понижи рискът от загуба на топката и да се редуцира пространството, което играчите би трябвало да покриват при връщане на владението. Това дълго време беше модел за подражателство и процентът на дългите пасове от вратарите спадна от 2018/19 до този сезон.
Защо тимовете стопираха да градят играта откъм гърба?
Арсенал и Сити в следващия мач с доста упования този уикенд
Заради високата преса. С възходящата физика и тактическа подготовка, натискът върху притежателя на топката стана по-ефективен. Така насилственото изритване напред стана мечтан резултат – усилва вероятността за неточности покрай гола и лишава съперника от преимуществото на проведената офанзива. Но през днешния ден рисковете при изнасяне откъм гърба към този момент постоянно надвишават изгодите.
Според Opta, седемте тима в Премър лийг с максимален % къси пасове предишния сезон са позволили над 30 неточности, довели до удари по вратата, до момента в който измежду осемте най-директни единствено Ипсуич е направил толкоз.
Защо Арсенал рита дълго напред от вратарски удар?
Давид Рая е основен в новата скица на Арсенал. Миналият сезон 42.1% от пасовете му бяха дълги. Често задачата беше дясното крило, където Кай Хавертц се изместваше, с цел да завоюва дуела. Това минимизира риска против високия пресинг на противника и употребява мощните страни на тима – височината и уменията на Хавертц и точния шут на Рая.
Насочването към фланговете понижава риска, в случай че първият двубой бъде изгубен – в най-лошия случай топката излиза в тъч, а Арсенал може да натисне при самото мятане.
Дългите вратарски удари на Ман Сити
Сити също от ден на ден употребява дълги удари, само че по-скоро за офанзива, в сравнение с за територия. Примерът против Тотнъм демонстрира по какъв начин с примамване на играчи към топката и уединяване на Холанд начело се освобождава пространство. Така се заобикаля рискът от изнасяне през претъпканата среда, а Омар Мармуш е позициониран за „ втората топка “.
Как Гуардиола залага повече на контраатаки
През последните сезони и двата тима преобладаваха посредством притежание. Но прибавянето на бързи преходи в офанзивата, когато отбраната на противника е дезорганизирана, ги прави по-непредвидими.
„ Бързите офанзиви са оръжие, което желаеме да използваме този сезон. Искам да нападаме по-бързо, когато съперникът е с висок пресинг и сме го преодолели “, сподели Гуардиола след успеха над Уулвс.
Как директният метод прави Арсенал рисков
Мадуеке и Гьокереш са идеални за огромни дистанции, а пасовете на Субименди и Йодегор демонстрират, че Артета целеустремено употребява тези качества. Директната игра може да води до повече загуби на топката, само че основава безпорядък, в който бранителите на Арсенал един на един и халфовете получават пространства, каквито няма против дълбоки блокове.
В първия кръг Арсенал беше вторият най-директен тим след Кристъл Палас. Срещу Ливърпул обаче се игра по-дефанзивно, с цел да се забави темпото и да се избегне техният контраатакуващ потенциал. Това демонстрира, че директната игра е инструмент, употребен съгласно съответния противник.
Какво значи това за сезона?
Арсенал и Манчестър Сити обичайно преобладават с притежание, само че мощната конкуренция изисква нови тактически решения. Повишеното въздействие на високата преса и дълбоките блокове в Премиър лийг прави по-директния метод скъп – той може да трансформира равенства в победи.
Приоритизирането на по-сигурна игра към личната врата (например посредством вратар като Донарума) и по-малко рисковото създаване откъм гърба демонстрира, че топ треньорите трансформират гледната си точка за риска във футбола.
Умир Ирфан на уеб страницата на BBC проучва новия пряк жанр на Сити и Арсенал – по какъв начин употребяват дълги вратарски удари и бързи пасове.
Футболът в Премиър лийг се трансформира този сезон
Стилът на Пеп Гуардиола, въпреки и непрекъснато еволюиращ, продължава да въздейства на доста тимове. Испанецът стартира с фокус върху къси пасове и интензивно включване на вратаря, с цел да се понижи рискът от загуба на топката и да се редуцира пространството, което играчите би трябвало да покриват при връщане на владението. Това дълго време беше модел за подражателство и процентът на дългите пасове от вратарите спадна от 2018/19 до този сезон.
Защо тимовете стопираха да градят играта откъм гърба?
Заради високата преса. С възходящата физика и тактическа подготовка, натискът върху притежателя на топката стана по-ефективен. Така насилственото изритване напред стана мечтан резултат – усилва вероятността за неточности покрай гола и лишава съперника от преимуществото на проведената офанзива. Но през днешния ден рисковете при изнасяне откъм гърба към този момент постоянно надвишават изгодите.
Според Opta, седемте тима в Премър лийг с максимален % къси пасове предишния сезон са позволили над 30 неточности, довели до удари по вратата, до момента в който измежду осемте най-директни единствено Ипсуич е направил толкоз.
Защо Арсенал рита дълго напред от вратарски удар?
Давид Рая е основен в новата скица на Арсенал. Миналият сезон 42.1% от пасовете му бяха дълги. Често задачата беше дясното крило, където Кай Хавертц се изместваше, с цел да завоюва дуела. Това минимизира риска против високия пресинг на противника и употребява мощните страни на тима – височината и уменията на Хавертц и точния шут на Рая.
Насочването към фланговете понижава риска, в случай че първият двубой бъде изгубен – в най-лошия случай топката излиза в тъч, а Арсенал може да натисне при самото мятане.
Дългите вратарски удари на Ман Сити
Сити също от ден на ден употребява дълги удари, само че по-скоро за офанзива, в сравнение с за територия. Примерът против Тотнъм демонстрира по какъв начин с примамване на играчи към топката и уединяване на Холанд начело се освобождава пространство. Така се заобикаля рискът от изнасяне през претъпканата среда, а Омар Мармуш е позициониран за „ втората топка “.
Как Гуардиола залага повече на контраатаки
През последните сезони и двата тима преобладаваха посредством притежание. Но прибавянето на бързи преходи в офанзивата, когато отбраната на противника е дезорганизирана, ги прави по-непредвидими.
„ Бързите офанзиви са оръжие, което желаеме да използваме този сезон. Искам да нападаме по-бързо, когато съперникът е с висок пресинг и сме го преодолели “, сподели Гуардиола след успеха над Уулвс.
Как директният метод прави Арсенал рисков
Мадуеке и Гьокереш са идеални за огромни дистанции, а пасовете на Субименди и Йодегор демонстрират, че Артета целеустремено употребява тези качества. Директната игра може да води до повече загуби на топката, само че основава безпорядък, в който бранителите на Арсенал един на един и халфовете получават пространства, каквито няма против дълбоки блокове.
В първия кръг Арсенал беше вторият най-директен тим след Кристъл Палас. Срещу Ливърпул обаче се игра по-дефанзивно, с цел да се забави темпото и да се избегне техният контраатакуващ потенциал. Това демонстрира, че директната игра е инструмент, употребен съгласно съответния противник.
Какво значи това за сезона?
Арсенал и Манчестър Сити обичайно преобладават с притежание, само че мощната конкуренция изисква нови тактически решения. Повишеното въздействие на високата преса и дълбоките блокове в Премиър лийг прави по-директния метод скъп – той може да трансформира равенства в победи.
Приоритизирането на по-сигурна игра към личната врата (например посредством вратар като Донарума) и по-малко рисковото създаване откъм гърба демонстрира, че топ треньорите трансформират гледната си точка за риска във футбола.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




