Проучване: Мозъкът действа дълго след спирането на сърцето
Дълго откакто сърцето ни е спряло да бие, мозъкът ни може да продължи да си работи.
Проучване разпознава проблясъци на съзнанието след сърдечен арест. Учени по медицина от Нюйоркския университет изследвали хора по време на сърдечен удар.
Данните от наблюдението на мозъка в действително време подкрепили тезата, че неврологичната интензивност може да се резервира след гибелта макар нарушената сърдечна функционалност.
Подпроучване включва наблюдаване на интензивността на електроенцефалограмата и равнищата на О2 в мозъка по време на реанимацията, което дава опция да се надникне в намаляващото схващане на хората на ръба на гибелта.
Сред 567-те пациенти, определени за изследването, единствено 213 възстановяват пулса си. Едва 53 от тях са оживели и са били изписани, а 28 са били счетени за задоволително здрави, с цел да вземат участие в следващи изявленията, в които да си спомнят за прекарванията си по време на умирането.
Ученият Сам Парния, благодарение на приложение, таблет и слушалки, се пробва да открие признаци на схващане при пациенти, подложени на изкуствено дишане, даже в случай че те наподобяват нереагиращи.
Нито един от 28-те пациенти, които се избавили от гибелта и по-късно били интервюирани, обаче, не можел да си спомни изображенията на таблета или звуците от слушалките.
Въпреки това мозъците им са посочили известна степен на интензивност. Оцелелите оповестяват за откъслечни мемоари за реанимацията си.
Умирането към момента е мистерия, само че сходни на пръв взор странни проучвания могат да оказват помощ да се хвърли светлина върху крайния резултат за целия живот на Земята.
Данните от наблюдението на мозъка в действително време в допълнение поддържат хипотезата, че неврологичната интензивност може да се резервира след умирането макар нарушената сърдечна функционалност.
Д-р Парния разяснява резултатите, като уточни, че въпреки преди този момент проучване да се е считало, че мозъкът претърпява трайно увреждане 10 минути след прекъсването на сърдечната активност, изследването потвърждава, че мозъкът може да демонстрира признаци на интензивност доста по-късно.
Проучване разпознава проблясъци на съзнанието след сърдечен арест. Учени по медицина от Нюйоркския университет изследвали хора по време на сърдечен удар.
Данните от наблюдението на мозъка в действително време подкрепили тезата, че неврологичната интензивност може да се резервира след гибелта макар нарушената сърдечна функционалност.
Подпроучване включва наблюдаване на интензивността на електроенцефалограмата и равнищата на О2 в мозъка по време на реанимацията, което дава опция да се надникне в намаляващото схващане на хората на ръба на гибелта.
Сред 567-те пациенти, определени за изследването, единствено 213 възстановяват пулса си. Едва 53 от тях са оживели и са били изписани, а 28 са били счетени за задоволително здрави, с цел да вземат участие в следващи изявленията, в които да си спомнят за прекарванията си по време на умирането.
Ученият Сам Парния, благодарение на приложение, таблет и слушалки, се пробва да открие признаци на схващане при пациенти, подложени на изкуствено дишане, даже в случай че те наподобяват нереагиращи.
Нито един от 28-те пациенти, които се избавили от гибелта и по-късно били интервюирани, обаче, не можел да си спомни изображенията на таблета или звуците от слушалките.
Въпреки това мозъците им са посочили известна степен на интензивност. Оцелелите оповестяват за откъслечни мемоари за реанимацията си.
Умирането към момента е мистерия, само че сходни на пръв взор странни проучвания могат да оказват помощ да се хвърли светлина върху крайния резултат за целия живот на Земята.
Данните от наблюдението на мозъка в действително време в допълнение поддържат хипотезата, че неврологичната интензивност може да се резервира след умирането макар нарушената сърдечна функционалност.
Д-р Парния разяснява резултатите, като уточни, че въпреки преди този момент проучване да се е считало, че мозъкът претърпява трайно увреждане 10 минути след прекъсването на сърдечната активност, изследването потвърждава, че мозъкът може да демонстрира признаци на интензивност доста по-късно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ