Извънредният труд води до стрес, депресия и физическо изтощение
Дългите работни часове покачват риска от инфаркт и инсулт
„ Работих още няколко часа, с цел да приключа плана в точния момент. На идната заран се разсъниха още по-уморен. “ Това чувство е познато на хиляди хора, които постоянно остават след работно време в гонене на периоди и резултати. Но каква е действителната цена на този ексклузивен труд?
Според редица интернационалните проучвания, продължителната работа отвън общоприетото работно време съществено заплашва както физическото, по този начин и психологичното здраве на чиновниците. Данни от дългогодишното проучване Whitehall II, извършено измежду хиляди чиновници във Англия, демонстрират, че хората, които работят по 10 и повече часа дневно, са изложени на 60% по-висок риск от сърдечно-съдови болести, спрямо сътрудници, които съблюдават общоприета дълготрайност на работното време.
Световната здравна организация също разгласява тревожни данни: хората, които работят над 55 часа седмично, са изложени на по-висок риск от инсулт и инфаркт. Учените считат, че това се дължи на нараснали равнища на стрес, дефицит на сън, нарушено хранене и липса на придвижване.
Хроничната отмалялост и безсилие са другите съществени последици от изключителния труд. Служителите, които постоянно остават след работа, се усещат по-малко съсредоточени, по-лесно позволяват неточности и имат потребност от по-дълго време за възобновяване. Данни от Станфордския университет сочат, че продуктивността спада внезапно след 50 работни часа седмично, а при 60 часа успеваемостта е под две трети от естествената.
Извънредният труд оказва мощно отрицателно влияние и върху психологичното здраве. Увеличава се рискът от меланхолия, тревога и възприятие на незадоволеност от работата. Проучванията демонстрират, че младежите и дамите са изключително уязвими към тези резултати. Липсата на баланс сред професионалния и персоналния живот води до нарушени обществени връзки, по-малко време със фамилията и нараснал риск от прочувствено прегаряне.
Особено притеснително е, когато изключителният труд не се заплаща. Това освен слага чиновниците в стопански неизгодна позиция, само че усилва напрежението и чувството за употреба. Според научни изявления, неналичието на отплата е обвързвана с още по-голям риск от сърдечни болести, изключително при хора от по-ниските социално-икономически пластове.
За да се избегнат тези опасности, специалистите предлагат:
Стриктно обмисляне на дилемите в границите на работния ден;
Настояване за заслужено възнаграждение на изключителния труд;
Редовна отмора и възстановяване;
Открит разговор с работодателя по отношение на натоварването и потребността от баланс.
Макар от време на време изключителният труд да наподобява като метод да покажем отдаденост или да реализираме повече, дълготрайните последствия върху здравето и качеството на живот постоянно не си заслужават. Както гласи едно от изследванията: „ Работата изключително не е път към триумфа, а към изтощението. “
„ Работих още няколко часа, с цел да приключа плана в точния момент. На идната заран се разсъниха още по-уморен. “ Това чувство е познато на хиляди хора, които постоянно остават след работно време в гонене на периоди и резултати. Но каква е действителната цена на този ексклузивен труд?
Според редица интернационалните проучвания, продължителната работа отвън общоприетото работно време съществено заплашва както физическото, по този начин и психологичното здраве на чиновниците. Данни от дългогодишното проучване Whitehall II, извършено измежду хиляди чиновници във Англия, демонстрират, че хората, които работят по 10 и повече часа дневно, са изложени на 60% по-висок риск от сърдечно-съдови болести, спрямо сътрудници, които съблюдават общоприета дълготрайност на работното време.
Световната здравна организация също разгласява тревожни данни: хората, които работят над 55 часа седмично, са изложени на по-висок риск от инсулт и инфаркт. Учените считат, че това се дължи на нараснали равнища на стрес, дефицит на сън, нарушено хранене и липса на придвижване.
Хроничната отмалялост и безсилие са другите съществени последици от изключителния труд. Служителите, които постоянно остават след работа, се усещат по-малко съсредоточени, по-лесно позволяват неточности и имат потребност от по-дълго време за възобновяване. Данни от Станфордския университет сочат, че продуктивността спада внезапно след 50 работни часа седмично, а при 60 часа успеваемостта е под две трети от естествената.
Извънредният труд оказва мощно отрицателно влияние и върху психологичното здраве. Увеличава се рискът от меланхолия, тревога и възприятие на незадоволеност от работата. Проучванията демонстрират, че младежите и дамите са изключително уязвими към тези резултати. Липсата на баланс сред професионалния и персоналния живот води до нарушени обществени връзки, по-малко време със фамилията и нараснал риск от прочувствено прегаряне.
Особено притеснително е, когато изключителният труд не се заплаща. Това освен слага чиновниците в стопански неизгодна позиция, само че усилва напрежението и чувството за употреба. Според научни изявления, неналичието на отплата е обвързвана с още по-голям риск от сърдечни болести, изключително при хора от по-ниските социално-икономически пластове.
За да се избегнат тези опасности, специалистите предлагат:
Стриктно обмисляне на дилемите в границите на работния ден;
Настояване за заслужено възнаграждение на изключителния труд;
Редовна отмора и възстановяване;
Открит разговор с работодателя по отношение на натоварването и потребността от баланс.
Макар от време на време изключителният труд да наподобява като метод да покажем отдаденост или да реализираме повече, дълготрайните последствия върху здравето и качеството на живот постоянно не си заслужават. Както гласи едно от изследванията: „ Работата изключително не е път към триумфа, а към изтощението. “
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ