Защо Еверест взема толкова много жертви?
Дългите опашки от хора по маршрутите за нанагорнище на връх Еверест може да са част от аргументите за гибелта на седем алпинисти през предходната седмица, написа уеб сайтът „ Лайв Сайънс “.
Тези тълпи доведоха до смъртоносно запушване. Един от починалите катерачи, 27-годишният Нихал Багван от Индия е чакал в задръстването „ повече от 12 часа и е бил отпаднал “, изяснява Кешав Паудел от компания, която провежда експедиции на Еверест. „ Шерпите са го пренесли в лагер 4, само че той е умрял там “, прибавя Паудел.
Изтощението е риск, с който се сблъсква всеки катерач. Но кое е това, което е обвързвано със засиления трафик на Еверест и което прави по този начин, че някои хора да изгубят живота си?
Трафикът значи, че хората ще би трябвало да прекарват повече време на височини, които натоварват тялото и в случай че би трябвало да слязат на по-ниска височина заради болест, това значи по-дълго очакване за вероятно животоспасяващо лекуване, споделя специалист.
Опасностите на Еверест
Най-високият връх в света – Еверест е ситуиран на 8848 метра над морското ниво. Катерачите обаче може да стартират да изпитват признаците на остра планинска болест на доста по-ниска височина от 2200 метра, изяснява доктор Андрю Лукс, професор в Медицинския университет във Вашингтон.
Острата планинска болест не е съдбовна, само че може да ви накара да се почувствате доста заболели. Тя визира към 77% от алпинистите, които се катерят на височина сред 1850 и 5895 метра. Хората изпитват най-вече главоболие, само че може да усещат и гадене, повръщане, заспалост и замаяност.
Тази болест може да бъде предотвратена, в случай че катерачите постепенно се изкачват след 3000 метра, не подценяват метода, по-който се усещат и вземат ацетазоламид или противовъзпалителния стероиден дексаметазон.
„ Човек с остра планинска болест би трябвало неотложно да спре изкачването си. Ако не настъпи усъвършенстване в признаците до ден-два, време е да слезете от планината “,
споделя Лукс.
По-сериозните остри планински болести включват мозъчен оток и белодробен оток. Тези положения са редки, само че могат да бъдат смъртоносни. Хората с мозъчен оток може да имат нарушен баланс или съгласуваност, да имат промени в психическото си положение или да се почувстват извънредно изтощени. Те даже могат да изпаднат в кома. Алпинисти с мозъчен оток би трябвало да се спуснат допустимо най-скоро и, в случай че е належащо, да им бъде даден спомагателен О2, да вземат лекарството дексаметазон или да бъдат сложени в портативна хипербарична камера.
Междувременно белодробният оток визира до 8% от алпинистите сред на височина сред 2500 и 5500 метра. Ако течността се натрупа в белите дробове, тя може да накара катерача да се движи по-бавно и да развие кашлица, от време на време с розово, пенливо слюнка.
Освен това, измръзването, хипотермията и изтощението също заплашват здравето на катерачите. Да стоят на дълга опашка, с цел да се изкачат и спуснат по планината, не оказва помощ.
Смъртоносен трафик
„ Колкото по-дълго време някой прекарва на височина, на която може да се разболее, толкоз по-голям е рискът, пред който е изправен. Ако пък някой не може да се спусне задоволително бързо на по-малка височина, поради огромната опашка, става още по-трудно да получи нужните грижи “, споделя още професорът.
„ Когато планинарите чакат на опашка, те не ядат, пият или спят “, сподели той. Те също по този начин употребяват скъпи ресурси от О2, в случай че решат да донесат спомагателни резервоари и се излагат на условия за заледяване.
„ Тези хора постоянно, въпреки и не постоянно, са вложили обилни суми пари и време в това начинание, “ сподели Лукс. „ И в един ден, когато метеорологичните условия са другояче положителни, можете да си визиите, какъв брой мъчно би било да убедите някой да се върне, тъй като опашката е дълга “, добави той.
Тези тълпи доведоха до смъртоносно запушване. Един от починалите катерачи, 27-годишният Нихал Багван от Индия е чакал в задръстването „ повече от 12 часа и е бил отпаднал “, изяснява Кешав Паудел от компания, която провежда експедиции на Еверест. „ Шерпите са го пренесли в лагер 4, само че той е умрял там “, прибавя Паудел.
Изтощението е риск, с който се сблъсква всеки катерач. Но кое е това, което е обвързвано със засиления трафик на Еверест и което прави по този начин, че някои хора да изгубят живота си?
Трафикът значи, че хората ще би трябвало да прекарват повече време на височини, които натоварват тялото и в случай че би трябвало да слязат на по-ниска височина заради болест, това значи по-дълго очакване за вероятно животоспасяващо лекуване, споделя специалист.
Опасностите на Еверест
Най-високият връх в света – Еверест е ситуиран на 8848 метра над морското ниво. Катерачите обаче може да стартират да изпитват признаците на остра планинска болест на доста по-ниска височина от 2200 метра, изяснява доктор Андрю Лукс, професор в Медицинския университет във Вашингтон.
Острата планинска болест не е съдбовна, само че може да ви накара да се почувствате доста заболели. Тя визира към 77% от алпинистите, които се катерят на височина сред 1850 и 5895 метра. Хората изпитват най-вече главоболие, само че може да усещат и гадене, повръщане, заспалост и замаяност.
Тази болест може да бъде предотвратена, в случай че катерачите постепенно се изкачват след 3000 метра, не подценяват метода, по-който се усещат и вземат ацетазоламид или противовъзпалителния стероиден дексаметазон.
„ Човек с остра планинска болест би трябвало неотложно да спре изкачването си. Ако не настъпи усъвършенстване в признаците до ден-два, време е да слезете от планината “,
споделя Лукс.
По-сериозните остри планински болести включват мозъчен оток и белодробен оток. Тези положения са редки, само че могат да бъдат смъртоносни. Хората с мозъчен оток може да имат нарушен баланс или съгласуваност, да имат промени в психическото си положение или да се почувстват извънредно изтощени. Те даже могат да изпаднат в кома. Алпинисти с мозъчен оток би трябвало да се спуснат допустимо най-скоро и, в случай че е належащо, да им бъде даден спомагателен О2, да вземат лекарството дексаметазон или да бъдат сложени в портативна хипербарична камера.
Междувременно белодробният оток визира до 8% от алпинистите сред на височина сред 2500 и 5500 метра. Ако течността се натрупа в белите дробове, тя може да накара катерача да се движи по-бавно и да развие кашлица, от време на време с розово, пенливо слюнка.
Освен това, измръзването, хипотермията и изтощението също заплашват здравето на катерачите. Да стоят на дълга опашка, с цел да се изкачат и спуснат по планината, не оказва помощ.
Смъртоносен трафик
„ Колкото по-дълго време някой прекарва на височина, на която може да се разболее, толкоз по-голям е рискът, пред който е изправен. Ако пък някой не може да се спусне задоволително бързо на по-малка височина, поради огромната опашка, става още по-трудно да получи нужните грижи “, споделя още професорът.
„ Когато планинарите чакат на опашка, те не ядат, пият или спят “, сподели той. Те също по този начин употребяват скъпи ресурси от О2, в случай че решат да донесат спомагателни резервоари и се излагат на условия за заледяване.
„ Тези хора постоянно, въпреки и не постоянно, са вложили обилни суми пари и време в това начинание, “ сподели Лукс. „ И в един ден, когато метеорологичните условия са другояче положителни, можете да си визиите, какъв брой мъчно би било да убедите някой да се върне, тъй като опашката е дълга “, добави той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ