Тази нежна жена всъщност е най-безстрашният агент на царската Тайна полиция
Дълги години Зинаида Жученко съумява да резервира работата си в загадка, като прониква в самото сърце на съветските революционни кръгове.
Най-добрите детективи вършат чудеса от смелост, с цел да я разкрият, само че тя постоянно съумява да избегне отмъщението и да изчезне.
Зинаида Жученко (по татко Гернгрос) е легенда в кръговете на тайната полиция на Руската империя през XIX век. Тя стартира кариерата си като непретенциозен домакински преподавател и се трансформира в един от най-прословутите врагове на подземния съветски революционен свят. Тя прави доноси за хора, които я считат за собствен другар, само че в съзнанието ѝ делата ѝ са за добра идея – спасяването на Русия от терористичните набези, които революционерите се пробват да извършат. Историята ѝ, обаче, не приключва толкоз добре.
Среща в Берлин
Портрет на ЖученкоСвободни източници
„Скъпи мой приятелю! Боя се единствено от едно: сярна киселина! Започвам да си мисля, че няма да ме убият. Все отново е много мъчно. Сигурни са, че съм заобиколена от ята от служители на реда. И би било тъпо да се жертва един от положителните поради един подбудител. Според мен те мислят по този начин. Може би ще прибегнат до сярна киселина“, написа тайният сътрудник на царската полиция, когато прикритието ѝ е разрушено, в писмо до някогашния си началник Михаил декор Котен през август 1909 година.
Няколко дни преди този момент писмо Жученко, който е на дейна работа от 1894 година, е изобличена от „Шерлок Холмс“ на съветската гражданска война – емигрантът-журналист Владимир Бурцев. Безмилостният Бурцев прави засада на Жученко в дома ѝ в Берлин, където живее със сина си-тийнейджър и с другар. Доказателствата са неоспорими. Насочен е от настоящия държавен консултант Сергей Коваленски, който оглавява целия съветски отдел за политически следствия. След като подава небрежно оставка от поста си на шеф на полицията, кариерата му пропада и явно се счита за подценен, което евентуално го кара да извърши изменничество, а след това и самоубийство. Показанията му са подкрепени от различен разколник, Леонид Меншиков.
Бурцев, който е умел ловджия на царски сътрудници, чака от срещата нормалните сълзи, опозиция, истерически молби и изказвания за непорочност. Но се сблъсква с нещо изцяло друго.
Владимир БурцевКарл Була
„Нанесохте удар на най-светите ми хрумвания, тези, които са ме водили през целия ми живот… Вие сте необикновен вид – мисля за Вас и толкоз мощно искам да Ви схвана по-добре“, написа Жученко след съдбоносната среща. В лицето ѝ – жена със непоколебим външен тип, която наподобява по-скоро на преподавател, остарелият вълк-единак вижда еднакъв съперник – нещо, което не му се е случвало до момента. Нещо повече, даже чиновниците в проверяващия отдел се питат дали въобще в миналото са имали удоволствието да работят с толкоз надарен сътрудник под прикритие – човек, който не работи за пари или от боязън или предпочитание да навреди на някогашните им кохорти. Жученко е неповторима.
След като приключва института „Смолни“ през 1893 година, 22-годишната Зинаида Гернгрос преподава на децата на служители на реда. Благодарение на това съумява да завърже другарство с хора от министерството на вътрешните работи, в това число с именития следовател Сергей Зубатов. След като става негово протеже, тя се внедрява в загадка група, ръководена от студент на име Иван Распутин, която възнамерява да убие царя по време на церемонията по короноването му. В резултат на това проектите на групата са осуетени. След като е задържана през 1896 година дружно със злощастните цареубийци, Зинаида, която към този момент е сътрудник под прикритие, прекарва една година в пандиза, преди да бъде пратена в Кавказ. Именно там, съгласно самата нея, тя прави най-голямата неточност в кариерата си – омъжва се. Съпругът ѝ се оказва принудител и тя бяга в Германия с дребния си наследник Николай.
През 1905 година я канят да се върне на работа. Първата Руска гражданска война е в разгара си и борбената Жученко скача напряко в огъня, на барикадите, без да мисли за своята сигурност.
Плъх в революционния под земята свят
Там Жученко е не просто сътрудник на тайната полиция, само че и другар и доверено лице на шефовете си. Началниците на московските служби за сигурност Евгений Климович и Михаил декор Котен се вслушват в препоръките ѝ, почитат я като човек и постоянно я канят на посетители в домовете си. Тя се отплаща с неуморна работа: с изключение на всичко останало, са осуетени два опита за нападение на високопоставени чиновници. В началото на 1906 година членове на социално-революционната партия вземат решение да си уредят сметките с губернатора на Минск Павел Курлов, който принудително разпръсква антиправителствена проява в Минск през октомври 1905 година – случай, станал прочут като „стрелбата на Курлов“. Те хвърлят експлозив по Курлов, който го удря в главата, само че не се взривява. Това е по този начин, тъй като Жученко, натоварена със задачата да достави бомбата в Минск, първо я носи на Фон Котен, който вади детонатора.
Павел Курлов (1860-1923)Свободни източници
Година по-късно, през февруари 1907 година, революционерът-фанатик Фрума Фрумкина взема решение да простреля кмета на Москва Анатолий Рейнбот и споделя на съпартийците си, че ще се самоубие, в случай че се опитат да ѝ попречат. Зинаида схваща, че Фрумкина не може да бъде спряна и я приготвя за задачата, като зашива специфичен джоб за револвер; по-късно оказва помощ за задържането на Фрумкина на входа на Болшой спектакъл, където би трябвало да се случи нападението.
По подигравка на ориста, от хората, избавени от Зинаида, има какво да се желае в честен проект: Курлов се слави като подкупен умопобъркан и клеветник, а Рейнбот, малко преди опита за покушението му, е упрекнат в кражба от хазната и други корупционни практики.
Въпреки рицарската си честност към държавното управление и типа ѝ на учителка, Зинаида въобще не е нормално момиче: има табиет да използва морфин, податливост към любовни случки с революционери с необикновен афинитет към по-грубите и с подготвеност споделя с другарите си в полицията това, което любовниците ѝ споделят по време на горещите им срещи.
Самите революционери са уверени в надеждността на Жученко. Така че, в случай че не се беше случило измяната на нейните някогашни сътрудници Коваленски и Меншиков, блестящата ѝ кариера най-вероятно щеше да продължи. Бурцев, който изпипва всеки дребен подробност, дава обещание на Жученко да пощади живота ѝ в подмяна на информация, само че тя освен отхвърля да съобщи някогашните си шефове, само че и влиза в развълнуван спор с обвинителя си. Тази дейна преписка сред двамата непримирими съперници продължава няколко години. Целта на Чуженко е да унищожи стереотипното мнение на революционерите и на цялата съпротива, че тайните сътрудници са саботьори и корумпирани хора.
Свободни източници
„Мисията ми се трансформира в история…“
Може би заради идеологическата позиция на Жученко, на която революционерите се възхищават, някогашният скришен сътрудник съумява да се избави от кървава принуда. Тя живее безшумно и самотно в Берлин с задоволително огромна пенсия от съветското държавно управление. Това продължава до началото на Първата международна война. Полицията в Берлин, която в един миг поддържа топли връзки с царската полиция, получава информация за ролята на Жученко и със започването на войната я арестуват като евентуален разузнавач и водят 16-годишния ѝ наследник. Зинаида прекарва идващите 3 години в женски пандиза, преди да ѝ трансферират в концентрационния лагер в Хавелберг.
При освобождението ѝ я чакат нови провокации: връзките със сина ѝ Николай са се влошили след пандиза – той не споделя идеалите на майка си още като млад. Среща се с Бурцев в дома му и той не пропуща опцията да позлорадства. Сега, Николай взема решение да замине при татко си в Туркестан, регион в Централна Азия. Не е известно дали съумява да стигне до крайната си дестинация – в Русия към този момент бушува гражданска война.
След като схваща за преврата в Петроград, Зубатов, по този начин обичан от Зинаида Фьодоровна, се самоубива с револвер. Няколко дни по-късно ядосана навалица в Хелзингфорс (днешен Хелзинки) на процедура раздира Фон Котен. Дори чувството на Бурцев за успех след успеха на другарите му революционери, обаче, не трае дълго. Болшевиките се смиляват и го пращат в крепостта „Петър и Павел“ (Санкт Петербург), където върви понякога при ръководството на Николай II. Докато е там, негови съседи са високопоставени полицейски чиновници, доста от които скоро са екзекутирани.
Сергей Василиевич ЗубатовСвободни източници
Бурцев съумява да се освободи и да замине за Париж, където Жученко още веднъж стартира да му написа с вярата да ѝ помогне да откри сина си. Според информацията, с която разполага тя по това време, той взе участие в Руската революция. Тъй като не получава и дума от Николай, Зинаида счита, че е мъртъв. „С една дума, тежко е… Но персоналната горест е напълно погълната от тъгата за Русия“, написа тя.
През 1924 година Бурцев получава последното писмо от своя „сериозен враг“. Жученко написа, че синът ѝ се е прибрал жив и здрав, а тя самата продължава да живее в Лиеж, Белгия, където продава билети за танцови забави. „Междувременно, личната ми дребна задача се трансформира в история, оправдана от нея и… отношението ми към похвалите – без значение дали те идват от врага или от приятелския лагер – е изцяло умерено и обективно. Всъщност, ние, руснаците в този момент можем единствено да копнеем по невъзвратимото, мъртво минало… Настоящето за нас двамата, въпреки и доста прелестно, е помрачено от тази тъга“.
От този миг нататък ориста на Жученко е незнайна. Не се знае и по кое време и къде е умряла – тя просто изчезва.
Бурцев умира в окупирания Париж на 21 август 1942 година. Според създателят на записките на дъщерята на Александър Куприн „Бурцев, до последните си дни, продължава да работи в опустелия, уплашен град, в паника, кавги и опити да потвърди на хората, че Русия ще победи…“.
създател: АННА ЛАВРЬОНОВА
източник: bg.rbth.com
Най-добрите детективи вършат чудеса от смелост, с цел да я разкрият, само че тя постоянно съумява да избегне отмъщението и да изчезне.
Зинаида Жученко (по татко Гернгрос) е легенда в кръговете на тайната полиция на Руската империя през XIX век. Тя стартира кариерата си като непретенциозен домакински преподавател и се трансформира в един от най-прословутите врагове на подземния съветски революционен свят. Тя прави доноси за хора, които я считат за собствен другар, само че в съзнанието ѝ делата ѝ са за добра идея – спасяването на Русия от терористичните набези, които революционерите се пробват да извършат. Историята ѝ, обаче, не приключва толкоз добре.
Среща в Берлин
Портрет на ЖученкоСвободни източници
„Скъпи мой приятелю! Боя се единствено от едно: сярна киселина! Започвам да си мисля, че няма да ме убият. Все отново е много мъчно. Сигурни са, че съм заобиколена от ята от служители на реда. И би било тъпо да се жертва един от положителните поради един подбудител. Според мен те мислят по този начин. Може би ще прибегнат до сярна киселина“, написа тайният сътрудник на царската полиция, когато прикритието ѝ е разрушено, в писмо до някогашния си началник Михаил декор Котен през август 1909 година.
Няколко дни преди този момент писмо Жученко, който е на дейна работа от 1894 година, е изобличена от „Шерлок Холмс“ на съветската гражданска война – емигрантът-журналист Владимир Бурцев. Безмилостният Бурцев прави засада на Жученко в дома ѝ в Берлин, където живее със сина си-тийнейджър и с другар. Доказателствата са неоспорими. Насочен е от настоящия държавен консултант Сергей Коваленски, който оглавява целия съветски отдел за политически следствия. След като подава небрежно оставка от поста си на шеф на полицията, кариерата му пропада и явно се счита за подценен, което евентуално го кара да извърши изменничество, а след това и самоубийство. Показанията му са подкрепени от различен разколник, Леонид Меншиков.
Бурцев, който е умел ловджия на царски сътрудници, чака от срещата нормалните сълзи, опозиция, истерически молби и изказвания за непорочност. Но се сблъсква с нещо изцяло друго.
Владимир БурцевКарл Була
„Нанесохте удар на най-светите ми хрумвания, тези, които са ме водили през целия ми живот… Вие сте необикновен вид – мисля за Вас и толкоз мощно искам да Ви схвана по-добре“, написа Жученко след съдбоносната среща. В лицето ѝ – жена със непоколебим външен тип, която наподобява по-скоро на преподавател, остарелият вълк-единак вижда еднакъв съперник – нещо, което не му се е случвало до момента. Нещо повече, даже чиновниците в проверяващия отдел се питат дали въобще в миналото са имали удоволствието да работят с толкоз надарен сътрудник под прикритие – човек, който не работи за пари или от боязън или предпочитание да навреди на някогашните им кохорти. Жученко е неповторима.
След като приключва института „Смолни“ през 1893 година, 22-годишната Зинаида Гернгрос преподава на децата на служители на реда. Благодарение на това съумява да завърже другарство с хора от министерството на вътрешните работи, в това число с именития следовател Сергей Зубатов. След като става негово протеже, тя се внедрява в загадка група, ръководена от студент на име Иван Распутин, която възнамерява да убие царя по време на церемонията по короноването му. В резултат на това проектите на групата са осуетени. След като е задържана през 1896 година дружно със злощастните цареубийци, Зинаида, която към този момент е сътрудник под прикритие, прекарва една година в пандиза, преди да бъде пратена в Кавказ. Именно там, съгласно самата нея, тя прави най-голямата неточност в кариерата си – омъжва се. Съпругът ѝ се оказва принудител и тя бяга в Германия с дребния си наследник Николай.
През 1905 година я канят да се върне на работа. Първата Руска гражданска война е в разгара си и борбената Жученко скача напряко в огъня, на барикадите, без да мисли за своята сигурност.
Плъх в революционния под земята свят
Там Жученко е не просто сътрудник на тайната полиция, само че и другар и доверено лице на шефовете си. Началниците на московските служби за сигурност Евгений Климович и Михаил декор Котен се вслушват в препоръките ѝ, почитат я като човек и постоянно я канят на посетители в домовете си. Тя се отплаща с неуморна работа: с изключение на всичко останало, са осуетени два опита за нападение на високопоставени чиновници. В началото на 1906 година членове на социално-революционната партия вземат решение да си уредят сметките с губернатора на Минск Павел Курлов, който принудително разпръсква антиправителствена проява в Минск през октомври 1905 година – случай, станал прочут като „стрелбата на Курлов“. Те хвърлят експлозив по Курлов, който го удря в главата, само че не се взривява. Това е по този начин, тъй като Жученко, натоварена със задачата да достави бомбата в Минск, първо я носи на Фон Котен, който вади детонатора.
Павел Курлов (1860-1923)Свободни източници
Година по-късно, през февруари 1907 година, революционерът-фанатик Фрума Фрумкина взема решение да простреля кмета на Москва Анатолий Рейнбот и споделя на съпартийците си, че ще се самоубие, в случай че се опитат да ѝ попречат. Зинаида схваща, че Фрумкина не може да бъде спряна и я приготвя за задачата, като зашива специфичен джоб за револвер; по-късно оказва помощ за задържането на Фрумкина на входа на Болшой спектакъл, където би трябвало да се случи нападението.
По подигравка на ориста, от хората, избавени от Зинаида, има какво да се желае в честен проект: Курлов се слави като подкупен умопобъркан и клеветник, а Рейнбот, малко преди опита за покушението му, е упрекнат в кражба от хазната и други корупционни практики.
Въпреки рицарската си честност към държавното управление и типа ѝ на учителка, Зинаида въобще не е нормално момиче: има табиет да използва морфин, податливост към любовни случки с революционери с необикновен афинитет към по-грубите и с подготвеност споделя с другарите си в полицията това, което любовниците ѝ споделят по време на горещите им срещи.
Самите революционери са уверени в надеждността на Жученко. Така че, в случай че не се беше случило измяната на нейните някогашни сътрудници Коваленски и Меншиков, блестящата ѝ кариера най-вероятно щеше да продължи. Бурцев, който изпипва всеки дребен подробност, дава обещание на Жученко да пощади живота ѝ в подмяна на информация, само че тя освен отхвърля да съобщи някогашните си шефове, само че и влиза в развълнуван спор с обвинителя си. Тази дейна преписка сред двамата непримирими съперници продължава няколко години. Целта на Чуженко е да унищожи стереотипното мнение на революционерите и на цялата съпротива, че тайните сътрудници са саботьори и корумпирани хора.
Свободни източници „Мисията ми се трансформира в история…“
Може би заради идеологическата позиция на Жученко, на която революционерите се възхищават, някогашният скришен сътрудник съумява да се избави от кървава принуда. Тя живее безшумно и самотно в Берлин с задоволително огромна пенсия от съветското държавно управление. Това продължава до началото на Първата международна война. Полицията в Берлин, която в един миг поддържа топли връзки с царската полиция, получава информация за ролята на Жученко и със започването на войната я арестуват като евентуален разузнавач и водят 16-годишния ѝ наследник. Зинаида прекарва идващите 3 години в женски пандиза, преди да ѝ трансферират в концентрационния лагер в Хавелберг.
При освобождението ѝ я чакат нови провокации: връзките със сина ѝ Николай са се влошили след пандиза – той не споделя идеалите на майка си още като млад. Среща се с Бурцев в дома му и той не пропуща опцията да позлорадства. Сега, Николай взема решение да замине при татко си в Туркестан, регион в Централна Азия. Не е известно дали съумява да стигне до крайната си дестинация – в Русия към този момент бушува гражданска война.
След като схваща за преврата в Петроград, Зубатов, по този начин обичан от Зинаида Фьодоровна, се самоубива с револвер. Няколко дни по-късно ядосана навалица в Хелзингфорс (днешен Хелзинки) на процедура раздира Фон Котен. Дори чувството на Бурцев за успех след успеха на другарите му революционери, обаче, не трае дълго. Болшевиките се смиляват и го пращат в крепостта „Петър и Павел“ (Санкт Петербург), където върви понякога при ръководството на Николай II. Докато е там, негови съседи са високопоставени полицейски чиновници, доста от които скоро са екзекутирани.
Сергей Василиевич ЗубатовСвободни източници
Бурцев съумява да се освободи и да замине за Париж, където Жученко още веднъж стартира да му написа с вярата да ѝ помогне да откри сина си. Според информацията, с която разполага тя по това време, той взе участие в Руската революция. Тъй като не получава и дума от Николай, Зинаида счита, че е мъртъв. „С една дума, тежко е… Но персоналната горест е напълно погълната от тъгата за Русия“, написа тя.
През 1924 година Бурцев получава последното писмо от своя „сериозен враг“. Жученко написа, че синът ѝ се е прибрал жив и здрав, а тя самата продължава да живее в Лиеж, Белгия, където продава билети за танцови забави. „Междувременно, личната ми дребна задача се трансформира в история, оправдана от нея и… отношението ми към похвалите – без значение дали те идват от врага или от приятелския лагер – е изцяло умерено и обективно. Всъщност, ние, руснаците в този момент можем единствено да копнеем по невъзвратимото, мъртво минало… Настоящето за нас двамата, въпреки и доста прелестно, е помрачено от тази тъга“.
От този миг нататък ориста на Жученко е незнайна. Не се знае и по кое време и къде е умряла – тя просто изчезва.
Бурцев умира в окупирания Париж на 21 август 1942 година. Според създателят на записките на дъщерята на Александър Куприн „Бурцев, до последните си дни, продължава да работи в опустелия, уплашен град, в паника, кавги и опити да потвърди на хората, че Русия ще победи…“.
създател: АННА ЛАВРЬОНОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ