Неочакваният герой на Англия, който я върна към корените ѝ
Дълги години пораства недоволството от отдалечаването и даже скъсването на връзката сред футболните почитатели и играчите мултимилионери със статут на поп звезди. Решението на този наболял проблем може да бъде систематизирано единствено с две думи: Хари Магуайър.
Английският футбол кардинално е искра, само че този народен тим е тим на не-блясък, даже на анти-блясък, въпреки че много от членовете му ще бъдат всмукани назад в балона на Премиър Лийг при завръщането си от Русия. Някои ще имат потребност от приземяване след отличното си показване на Мондиала с речи като да вземем за пример: „ Вече не си на международното състезание, синко. Имаме мач за Купата на лигата и ще играеш в него.”
Този поход към полуфиналите обаче пристигна в точния миг за британския футбол, в който почитателите биват изстисквани за последната си стотинка, играчите са цели търговски марки, а всякакви така наречен суперагенти движат огромните имена по шахматната дъска на клубовете участници в Шампионската лига. Това чувство за футбола като продължение на интернационалната финансова картина, в която болшинството от богатствата се пада на голямо малцинство от популацията, прави опит да изтръгне душата на играта. Феновете бяха превърнати в клиенти, в потребители, а бясната конкуренция по трансферни разходи към този момент е война не сред клубове и градове, а сред цели страни.
А измежду всичко това Хари Магуайър хваща окото, изнасяйки топката от защитната линия за Хъл в Премиър Лийг и изниквайки в наказателното поле като неочакван централен нападател. Грабва вниманието с положителното си отбраняване с мощната си фигура като извадена от архивните фрагменти от 1950-те години. Същински йоркширски момък. Завършен състезател със устрема да изрази себе си с топката в своите крайници. Подаващ умерено през линиите. Може да отиде по-нависоко от Хъл, само че откакто Тотнъм се спогажда за цената му, той избира да иде в Лестър Сити против 17 млн. паунда – може би междинна спирка по пътя към самия връх.
Добрата вест за Англия е, че международното самопризнание пристигна за Магуайър не с екипа на тим от Премиър Лийг, а на националния. Майкъл Оуен беше последният футболист, разписал се за страната на четвъртфинал на международно състезание (през 2002 година), и той също се трансформира в сензация на интернационално равнище през цялото време. Само дето Оуен още от младеж си вярваше доста, до момента в който преди дебюта си в квалификационен мач с Литва централният бранител се нуждаеше от уверения от мениджъра Гарет Саутейт, че принадлежи на това равнище на футбола.
След успеха с 2:0 над Швеция бранителят сподели за нашия вестник: „ Гарет приказва самостоятелно с всеки състезател след всеки мач. Това е необикновено и доста гради самочувствието ни. След моя дебют си поговорихме малко и той оказа помощ да се успокоя, откакто естествено чувстваш стрес в сходни обстановки.”
Не се усеща обаче стрес в градивните му подавания от защитната линия напред – нещо, по което си наподобяват с Джон Стоунс. Умението да започваш офанзиви от личната третина на терена напрегнат и силата му при статичните положения бързо утвърдиха Магуайър като жизненоважен съставен елемент в тактиката на Саутгейт. Мощните му нападения в противниковото наказателно поле и гневните удари с глава нямаше по какъв начин да не завоюват обичта на последователите на Англия, още повече че бранителят произлиза от сърцевината на футбола в страната, а не от заобиколените с високи огради първокласни академии.
Седем години след дебюта си за Шефийлд Юнайтед (да, Шефийлд още веднъж роди състезателен герой) и две след пътуването за Евро 2016 като почитател със свои приятели, Магуайър звучи като комикс воин: „ Както видяхте сами, всичко случило се в Русия значи толкоз доста за всички нас. Ние сме горди да носим националния екип и че стигнахме полуфинал. Но към момента не сме завършили, имаме нов огромен иден мач.”
Първият му гол за Англия успокои тима дотам, че Швеция неистово, само че без триумф се опитваше да промени обичания на Саутгейт вид игра. А силата на Магуайър в нахлуванията в съперниковото наказателно поле няма по какъв начин да не носи паники в лагера на Хърватия преди конфликта в Москва в сряда вечерта. Както самичък признава за статичните положения, „ центриранията на това международно състезание са най-хубавите, които са стигали до мен в цялата ми кариера, а Киърън Трипиър и Ашли Йънг постоянно уцелват отработените на тренировките зони”.
Прякорът Панелоглавеца, прикачен му от Джейми Варди поради голямата му глава, евентуално задълго ще го преследва, защото англичаните обичат да прикриват комплиментите си с привидно афектиран език. Саутгейт го съпоставя с най-хубавите централни бранители на този шампионат, въпреки че хърватите на Лука Модрич ще го слагат на повече тествания от шведите в Самара. Магуайър не крие задоволството си от думите на своя управител, тъй като „ международното състезание е най-големият шампионат от всички във футбола”.
Узряването на човек и на футболно, и на културно равнище е нещо облагородяващо, каквото е и възвърнатата връзка сред тим и последователи. Бранителят си признава, че в сегашния състав играчите са изпълнени със пристрастеност, горделивост и чест да носят емблемата с трите лъва, както и че всички знаят песните и виковете на почитателите и ги извършват дружно с тях.
Хари Магуайър – индивидът от народа. Англия – тимът на народа. Отново! Нещо, за което като се замислите, в действителност не изискваше изключително огромно изпитание.
Пол Хейуърд, „ Дейли Телеграф” Мондиал 2018 1/4 кръг, събота 7 юли
Швеция 0:2краен резулат 
Англия
Английският футбол кардинално е искра, само че този народен тим е тим на не-блясък, даже на анти-блясък, въпреки че много от членовете му ще бъдат всмукани назад в балона на Премиър Лийг при завръщането си от Русия. Някои ще имат потребност от приземяване след отличното си показване на Мондиала с речи като да вземем за пример: „ Вече не си на международното състезание, синко. Имаме мач за Купата на лигата и ще играеш в него.”
Този поход към полуфиналите обаче пристигна в точния миг за британския футбол, в който почитателите биват изстисквани за последната си стотинка, играчите са цели търговски марки, а всякакви така наречен суперагенти движат огромните имена по шахматната дъска на клубовете участници в Шампионската лига. Това чувство за футбола като продължение на интернационалната финансова картина, в която болшинството от богатствата се пада на голямо малцинство от популацията, прави опит да изтръгне душата на играта. Феновете бяха превърнати в клиенти, в потребители, а бясната конкуренция по трансферни разходи към този момент е война не сред клубове и градове, а сред цели страни.
А измежду всичко това Хари Магуайър хваща окото, изнасяйки топката от защитната линия за Хъл в Премиър Лийг и изниквайки в наказателното поле като неочакван централен нападател. Грабва вниманието с положителното си отбраняване с мощната си фигура като извадена от архивните фрагменти от 1950-те години. Същински йоркширски момък. Завършен състезател със устрема да изрази себе си с топката в своите крайници. Подаващ умерено през линиите. Може да отиде по-нависоко от Хъл, само че откакто Тотнъм се спогажда за цената му, той избира да иде в Лестър Сити против 17 млн. паунда – може би междинна спирка по пътя към самия връх.
Добрата вест за Англия е, че международното самопризнание пристигна за Магуайър не с екипа на тим от Премиър Лийг, а на националния. Майкъл Оуен беше последният футболист, разписал се за страната на четвъртфинал на международно състезание (през 2002 година), и той също се трансформира в сензация на интернационално равнище през цялото време. Само дето Оуен още от младеж си вярваше доста, до момента в който преди дебюта си в квалификационен мач с Литва централният бранител се нуждаеше от уверения от мениджъра Гарет Саутейт, че принадлежи на това равнище на футбола.
След успеха с 2:0 над Швеция бранителят сподели за нашия вестник: „ Гарет приказва самостоятелно с всеки състезател след всеки мач. Това е необикновено и доста гради самочувствието ни. След моя дебют си поговорихме малко и той оказа помощ да се успокоя, откакто естествено чувстваш стрес в сходни обстановки.”
Не се усеща обаче стрес в градивните му подавания от защитната линия напред – нещо, по което си наподобяват с Джон Стоунс. Умението да започваш офанзиви от личната третина на терена напрегнат и силата му при статичните положения бързо утвърдиха Магуайър като жизненоважен съставен елемент в тактиката на Саутгейт. Мощните му нападения в противниковото наказателно поле и гневните удари с глава нямаше по какъв начин да не завоюват обичта на последователите на Англия, още повече че бранителят произлиза от сърцевината на футбола в страната, а не от заобиколените с високи огради първокласни академии.
Седем години след дебюта си за Шефийлд Юнайтед (да, Шефийлд още веднъж роди състезателен герой) и две след пътуването за Евро 2016 като почитател със свои приятели, Магуайър звучи като комикс воин: „ Както видяхте сами, всичко случило се в Русия значи толкоз доста за всички нас. Ние сме горди да носим националния екип и че стигнахме полуфинал. Но към момента не сме завършили, имаме нов огромен иден мач.”
Първият му гол за Англия успокои тима дотам, че Швеция неистово, само че без триумф се опитваше да промени обичания на Саутгейт вид игра. А силата на Магуайър в нахлуванията в съперниковото наказателно поле няма по какъв начин да не носи паники в лагера на Хърватия преди конфликта в Москва в сряда вечерта. Както самичък признава за статичните положения, „ центриранията на това международно състезание са най-хубавите, които са стигали до мен в цялата ми кариера, а Киърън Трипиър и Ашли Йънг постоянно уцелват отработените на тренировките зони”.
Прякорът Панелоглавеца, прикачен му от Джейми Варди поради голямата му глава, евентуално задълго ще го преследва, защото англичаните обичат да прикриват комплиментите си с привидно афектиран език. Саутгейт го съпоставя с най-хубавите централни бранители на този шампионат, въпреки че хърватите на Лука Модрич ще го слагат на повече тествания от шведите в Самара. Магуайър не крие задоволството си от думите на своя управител, тъй като „ международното състезание е най-големият шампионат от всички във футбола”.
Узряването на човек и на футболно, и на културно равнище е нещо облагородяващо, каквото е и възвърнатата връзка сред тим и последователи. Бранителят си признава, че в сегашния състав играчите са изпълнени със пристрастеност, горделивост и чест да носят емблемата с трите лъва, както и че всички знаят песните и виковете на почитателите и ги извършват дружно с тях.
Хари Магуайър – индивидът от народа. Англия – тимът на народа. Отново! Нещо, за което като се замислите, в действителност не изискваше изключително огромно изпитание.
Пол Хейуърд, „ Дейли Телеграф” Мондиал 2018 1/4 кръг, събота 7 юли
Швеция 0:2краен резулат Англия Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ