Дългът на България за 2021 г. е в размер на

Дългът на България за 2021 година е в размер на 33,277 милиарда лева, или 25,1% от брутния вътрешен артикул (БВП), което слага страната ни измежду минимум задлъжнелите страни в Европейския съюз (ЕС). Това излиза наяве от предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).

По-интересното обаче е това, че тази сума доста надвишава заложеното в държавния бюджет за миналата година. В обнародвания в Държавен вестник, брой 104 от декември 2020 година, Закон за държавния бюджет е записано, че оптималният размер на държавния дълг към края на 2021 година не може да надвишава 31,9 милиарда лева В актуализацията на бюджета от края на лятото на предходната година сумата не е поправена.

На първо четене най-логичният извод е, че ръководещите не са спазили най-важния финансов закон (за което няма никакви наказания по този начин или другояче, бел. авт.), написа Investor.bg. След по-детайлен разбор на таблици и методологии обаче излиза наяве, че статистическата информация за активността на институционален бранш " Държавно ръководство “, в това число за дълга, недостига и остатъка, се изготвя по хармонизирана методология на Европейски Съюз, т.е. на начислена основа. Записаното в Закона за държавния бюджет обаче е на касова основа, или най-малко по този начин се допуска.

От МФ прецизират, че данните на Национален статистически институт се отнасят за дълга на бранш " Държавно ръководство “, като в неговия състав се включват отговорностите на подсектор " Централно ръководство “, подсектор " Местно ръководство “ и подсектор " Социално осигурителни фондове “.

" Информацията се изготвя на база на методологията на Европейски Съюз и в осъществяване на Регламент на Съвета № 479/2009 за използване на Протокола за процедурата при несъразмерен недостиг. Държавният дълг, за който в член 69 от ЗДБРБ за 2021 година е избран оптимален размер от 31,9 милиарда лева, съставлява съществена част от дълга на подсектор " Централно ръководство “, респ. на бранша и в него не попада дългът на локалната власт.  В допълнение, държавно обезпеченият дълг не е включен в тези данни, защото не съставлява обвързване на държавното управление. Или разликите сред данните за дълга на бранш " Държавно ръководство “ и тези за държавния дълг се дължат както на разнообразни методологии на отчитане, по този начин и на разнообразни по обсег дефиниции и съставни съставни елементи “, изясняват от Министерство на финансите.

Бившият финансов министър Петър Чобанов прикани методологията за правенето на статистическите данни за осъществяването на бюджета, както и прогнозите да бъдат уеднаквени с тези на Европейски Съюз и да се употребяват вместо " да записваме цифри в закона за бюджета, които не са съответстващи и на процедура не разкриват нужната информация, а единствено объркват анализирането на данните “.

От данните на Национален статистически институт излиза наяве още, че през 2021 година институционален бранш " Държавно ръководство “ регистрира бюджетен недостиг от 5,433 милиарда лева, или 4,1% от Брутният вътрешен продукт. Дефицитът в подсектор " Централно ръководство “ е в размер на 6,389 милиарда лева, или 4,8% от Брутният вътрешен продукт. Подсектор " Местно ръководство “ е осъществил остатък от 146 млн. лева, а подсектор " Социалноосигурителни фондове “ е осъществил остатък от 810 млн. лв..

В пролетната бюджетна прогноза, подготвена от екипа на министъра на финансите Асен Василев, пък се планува държавният дълг да нарасне с 67% за четири години до 55,7 милиарда лева По-конкретно през интервала 2023-2025 година се планува равнището на дълга на бранш “Държавно ръководство " да продължи да нараства до 44,6 милиарда лева в края на 2023 година, 50,2 милиарда лева в края на 2024 година и 55,7 милиарда лева в края на 2025 година, написа в документа. Съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт се чака да нарасне до 30,4%. Като причина за повишаването се показва финансирането на бюджетни дефицити.