Никой не иска психично болните си роднини
Дълга зима като че ли се е настанила в Държавната психиатрична болница „ Св. Иван Рилски ”. Студено е освен тъй като температурите в пространствата са доста ниски, само че и тъй като настанените хора там ги побиват тръпки – от самотност. Страдат освен тъй като носят бремето на болесттите си, само че и тъй като никой не ги желае. За това е тъжният и тежък роман на бТВ.
„ Аз съм болен от параноидна шизофрения. Роднините не ме одобряват. Страх ги е да не направя някоя пакост ”, признава един от пациентите.
Всеки ден повече от 30 години доктор Цветеслава Гълъбова вижда в очите на пациентите си безнадежност. Но самата тя вяра има, тъй като да лекува освен телата, само че и душите им, е детската ѝ фантазия. Хора като нея в България съвсем няма, а специалността ѝ през днешния ден е застрашена от изгубване.
„ Никога не съм мислила, че ще е елементарно. От 10 години, откогато съм шеф, съм се посветила на това да се преборя за тази идея ”, безапелационна е тя.
През годините сме разказвали доста истории, свързани с живота на това лечебно заведение. Повечето от тях обаче са тъжни и са свързани с произшествия, установи репортерът на малкия екран Радиана Божикова.
„ Тази болница като местонахождение не е където би трябвало. За нас най-близката многопрофилна болница е Пета градска, което е на към 20-ина километра. Ако пристигна „ Бърза помощ ” до 1 час, се радваме. Екип на „ Бърза помощ ”, на който ние плащаме по 1 лев на час ”, сподели шефът на държавната психиатрична болница.
Между най-близката спирка на градския превоз и входа на психиатричната клиника „ Св. Иван Рилски ” хората, които отиват на посещаване, би трябвало да изминат близо километър по път, изпълнен с дупки.
„ Откакто се счупи колата на татко ми през октомври, не са идвали ”, признава един от пациентите.
Друг проблем е огромният брой настанени заболели хора със съществени обществени усложнения.
„ Нито общността ги желае, нито обществените заведения имат задоволително места. Не се разкриват предпазени жилища, не се разкриват дневни центрове, въобще не се работи по този въпрос ”, акцентира доктор Гълъбова.
„ Аз съм доста от от дълго време, тъй като останах на улицата, майка ми умря и има втори мъж и той ме изгони и водих дело за жилището, обаче го изгубих и останах на улицата ”, споделя различен от пациентите.
„ В момента имаме 11 пациенти, настанени по член 89, писмен знак б от Наказателния кодекс, т.е направили тежки противоправни действия, които на процедура са неизписваеми до живот ”, изясни доктор Цветеслава Гълъбова.
„ Те нямат нито защита, нито им се отпускат пари за защита и ние на процедура няма по какъв начин да отделим пациентите, за които им е ни е известно или в хода на лекуване са показали рисково държание, от другите пациенти ”, означи тя.
По думите ѝ работещите в лечебното заведение от време на време рискуват живота и здравето си. Това е една от аргументите личният състав в болничното заведение да има 5 незапълнени работни места. Освен риска, на който са подложени, за младите експерти психиатричната болница не е обект внимание за реализация заради ниските заплати.
„ Най-често дежурният личен състав на 30 пациенти е една сестра и двама санитари – това е в най-хубавия случай ”, акцентира шефът на болничното заведение.
„ През зимата в пространствата не е топло, прозорците просто не се затварят. Ние доста от тях ги ковем през зимата ”, добавя тя.
Въпреки че през 2017г. е изработен главен ремонт на всички пространства, към момента има стаи, които са със остаряла дограма, която е на повече от 30 години. В стаите при естествени 20 градуса температурата сега е 16.
„ Вече ще станат две години, от както изпратихме в Министерството на здравеопазването апликационна форма за възстановяване на енергийната успеваемост на постройките, само че отговорът е „ Не ”, означи доктор Гълъбова.
„ Това, което липсва, е лечението в общността. Ние тук каквото можем вършим, само че това не свършва единствено с епизода на боледуване, това би трябвало да продължи и на открито ”, безапелационна е тя.
Въпросите за какво, по кое време и кой остават. Остават и фантазиите за естествен живот на пациентите. До огромна степен реализирането им обаче е в ръцете на виновните институции.
Снимка: wikimapia.org
„ Аз съм болен от параноидна шизофрения. Роднините не ме одобряват. Страх ги е да не направя някоя пакост ”, признава един от пациентите.
Всеки ден повече от 30 години доктор Цветеслава Гълъбова вижда в очите на пациентите си безнадежност. Но самата тя вяра има, тъй като да лекува освен телата, само че и душите им, е детската ѝ фантазия. Хора като нея в България съвсем няма, а специалността ѝ през днешния ден е застрашена от изгубване.
„ Никога не съм мислила, че ще е елементарно. От 10 години, откогато съм шеф, съм се посветила на това да се преборя за тази идея ”, безапелационна е тя.
През годините сме разказвали доста истории, свързани с живота на това лечебно заведение. Повечето от тях обаче са тъжни и са свързани с произшествия, установи репортерът на малкия екран Радиана Божикова.
„ Тази болница като местонахождение не е където би трябвало. За нас най-близката многопрофилна болница е Пета градска, което е на към 20-ина километра. Ако пристигна „ Бърза помощ ” до 1 час, се радваме. Екип на „ Бърза помощ ”, на който ние плащаме по 1 лев на час ”, сподели шефът на държавната психиатрична болница.
Между най-близката спирка на градския превоз и входа на психиатричната клиника „ Св. Иван Рилски ” хората, които отиват на посещаване, би трябвало да изминат близо километър по път, изпълнен с дупки.
„ Откакто се счупи колата на татко ми през октомври, не са идвали ”, признава един от пациентите.
Друг проблем е огромният брой настанени заболели хора със съществени обществени усложнения.
„ Нито общността ги желае, нито обществените заведения имат задоволително места. Не се разкриват предпазени жилища, не се разкриват дневни центрове, въобще не се работи по този въпрос ”, акцентира доктор Гълъбова.
„ Аз съм доста от от дълго време, тъй като останах на улицата, майка ми умря и има втори мъж и той ме изгони и водих дело за жилището, обаче го изгубих и останах на улицата ”, споделя различен от пациентите.
„ В момента имаме 11 пациенти, настанени по член 89, писмен знак б от Наказателния кодекс, т.е направили тежки противоправни действия, които на процедура са неизписваеми до живот ”, изясни доктор Цветеслава Гълъбова.
„ Те нямат нито защита, нито им се отпускат пари за защита и ние на процедура няма по какъв начин да отделим пациентите, за които им е ни е известно или в хода на лекуване са показали рисково държание, от другите пациенти ”, означи тя.
По думите ѝ работещите в лечебното заведение от време на време рискуват живота и здравето си. Това е една от аргументите личният състав в болничното заведение да има 5 незапълнени работни места. Освен риска, на който са подложени, за младите експерти психиатричната болница не е обект внимание за реализация заради ниските заплати.
„ Най-често дежурният личен състав на 30 пациенти е една сестра и двама санитари – това е в най-хубавия случай ”, акцентира шефът на болничното заведение.
„ През зимата в пространствата не е топло, прозорците просто не се затварят. Ние доста от тях ги ковем през зимата ”, добавя тя.
Въпреки че през 2017г. е изработен главен ремонт на всички пространства, към момента има стаи, които са със остаряла дограма, която е на повече от 30 години. В стаите при естествени 20 градуса температурата сега е 16.
„ Вече ще станат две години, от както изпратихме в Министерството на здравеопазването апликационна форма за възстановяване на енергийната успеваемост на постройките, само че отговорът е „ Не ”, означи доктор Гълъбова.
„ Това, което липсва, е лечението в общността. Ние тук каквото можем вършим, само че това не свършва единствено с епизода на боледуване, това би трябвало да продължи и на открито ”, безапелационна е тя.
Въпросите за какво, по кое време и кой остават. Остават и фантазиите за естествен живот на пациентите. До огромна степен реализирането им обаче е в ръцете на виновните институции.
Снимка: wikimapia.org
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ