Дълга близо 3 000 км, река Дунав е многолика като

Дълга близо 3 000 км, река Дунав е многолика като земите, през които минава. И друга по темперамент като сезоните, които се оглеждат в нея… През есента – спокойна и пълноводна, зиме – ледена и посиняла от мраз, а пролет – разбушувана с посипаните от черешов цвят талази… Най-кротка, та чак мързелива Голямата река е през август, когато жегите пресушат водите й, и, задрямала в най-дълбокото, тя разкрива секрети и митове, крити под вълните й… Някои от епохи.
Макар че тече постепенно и величествено, Дунав копае и разрушава крайбрежията си по-безмилостно и от мощна машина… И вади от земята скъпи свидетелства за отминали времена и хора. Най-много находки от лабиринтите на предишното реката измъква нескрито през лятото… Тогава, просмукани от високите, само че отдръпнали се към този момент води, крайбрежните скатове се раздвижват, големи пластове от тях се откъртват и измежду дървета, пясък и пръст се разкриват каменни блокове на антични замъци, основи на жилища, части керамика и остриета от стрели и мечове… Иманяри и фенове на старини обикалят дълбаните от реката крайбрежия и събират находки…
“От най-дълбока античност хората са издигали селища край Дунав поради опцията да употребяват реката като източник на храна, транспортна връзка и естествена бариера пред неприятели”, изясняват историците. Край Лом са се издигали цяла верига замъци, охранявали Дунавската граница от нашественици – Алмус край Лом, Помодиана край днешното село Станево, Цебрус до Долни Цибър, Реметодия край Орсоя…
Във всяко от селата се носят митове за скъпи съкровища, скрити в руините на античните укрепления. Старите хора в Станево, на двадесетина километра от Лом, и до през днешния ден са уверени, че под местността “Мал тепе”, където се е издигала римската цитадела, има тунел, цялостен с купища скъпоценности. В дъното на галерията свети излята от чисто злато мома, която тъче на златен стан. “Входът към тунела и пътят през него обаче са осеяни с невидими клопки. Никой до момента не ги е разкрил, а в случай че ги е намерил – не се е върнал!”, безапелационни са феновете на легендата. Най-запалените от тях не престават да обикалят и търсят митичния тунел. За смут на археолозите.
“Нелегалните търсачи на съкровища разкопават необмислено, от време на време и с багери античните укрепления в търсене на химери, само че унищожават голямо количество скъпа информация!”, гневи се археологът Валери Стоичков. Сред митове и легенди реката обаче разкрива и действителни и скъпи свидетелства от предишното. Когато Дунав се отдръпне от брега си край село Долни Цибър – сред Лом и Козлодуй, се демонстрират каменни основи на римски мост, описват локални хора. По него императорските легиони минавали оттатък реката, с цел да громят протестите на даките… Заради основното значение на реката и моста в Цебрус е отсядал и император Юстиниян, настояват историци.
Под водите на Дунав се крият и други съкровища – доста по-стари и скъпи и от най-ценните артефакти. Когато водите на реката спаднат внезапно, близо до паметния в предишното плаж “Чайка” край Лом на 745-ти км в реката се демонстрират черни като антрацит пластове. Това са находища от лигнитни въглища, формирани от антични гори, затрупани под тонове наноси. Според специалисти подземен и под реката край Лом се простират над 240 млн. тона лигнитни въглища. Добивът им обаче с известните до през днешния ден технологии би бил доста безценен и към този момент вложител за разработка на рудник няма. Но пресъхне ли Дунав, риболовци и сиромаси влизат в реката и с кирки и лостове къртят буци от твърдото гориво… Изсушени на слънце, късовете кюмур се натрупат за огрев през зимата. А някои завъртат и търговия с тях… Понякога измежду пластовете овъглени дънери в реката изскачат и цели непокътнати стволове, листа на дървета, а случва се, и кости на прастари животни…
В зората на демокрацията полицията иззе от транспортен съд, дебаркирал в Лом, череп на античен звяр, евентуално от фамилията на динозаврите. Според криминалсти находката е открита в огромната река, а моряците считали да я продадат в Западна Европа. Днес черепът на дунавското страшилище се пази в Историческия музей в Лом и малчугани и родители го преглеждат с интерес като оживял епизод от Джурасик парк.
Водите и дълбините на Дунав крият загадки и от по-нови времена. Свие ли се реката в най-дълбокото на леглото си, край рибарското село Долно Линево се демонстрират скелетите на два кораба. Те са останките на баржи на немската войска, потопени в края на Втората международна война, споделя кметът на Линево Росен Йосифов. Подгонени от Червената войска, през есента на 1944 година хитлеристките екипажи сами взривили и пратили на дъното на реката плавателните съдове. Какво тъкмо са превозвали баржите никой не знае… Летните суши тормозят и риболовците. “Рибата не обича ниската вода, която от горната страна на това е и доста топла. Затова рибата се отдръпва и крие към дълбокото, което е по-близо до румънския бряг. В такива месеци риболовът никак не върви!”, оплаква се въдичарят Йонко Йонов. Най-запалените от тях обаче и в най-огнените дни, когато реката е изтъняла като конец, опъват столчета на пясъка и хвърлят куките в придрямалата вода. Все някой и различен уклей или попче ще се закачи, а и край реката човек постоянно и другари ще откри, и забавни истории ще чуе или опише./ в. "Труд "