Далеч обаче преди да изгради империя от деним за милиони

Далеч обаче преди да построи империя от деним за милиони долари, тя не може да се оплаче от неналичието на пари. Както и от хубост, гений, популярност, пътешествия, любовни романси, разрушени бракове и кавги, тъй като от всички тях тя има допълнително, в сравнение с нормално човешко създание може да преживее в границите на един живот.

А нейният таман завърши. На 17-ти юни на 95-годишна възраст известната дизайнерка, публицист, актриса и наследница на една от най-старите нюйоркски семейства Глория Вандербилт издъхва в манхатанския си дом, заобиколена от фамилията и приятелите си.

Тази невероятна персона с алабастрова кожа, гарвановочерни коси и стройна фигура стартира живота си на този свят като единственото дете на железопътния магнат и фамозен плейбой Реджиналд Вандербилт и вятърничавата му втора жена. И въпреки фактът, че произлиза от фамилия от сой и с доста пари, да й носи доста привилегии в бъдеще, в случай че можеше, Глория надали би избрала тъкмо тези родители и тъкмо това време, с цел да се роди.

Алкохолизираният татко умира, още когато Глория е бебе, като й оставя 2,5 млн. $ (равняващи се през днешния ден на 37 милиона) в попечителски фонд, които обаче няма право да пипа, до момента в който не навърши пълноправие. Майката обаче няма проблеми с достъпа до своята годишна лихва от 50 хиляди и употребява парите, с цел да купонясва из цяла Европа години наред. За Глория се грижат бавачката и лелята.

Когато обаче по едно време майката се сеща, че някъде в Америка има щерка и взема решение да си я прибере, лелята споделя “Да, но няма да стане! ”. Двете стартират гневна правосъдна борба за настойничество над детето, която е отразена обстойно и нашироко в пресата. В последна сметка лелята печели делото, откакто излага на показ срамни моменти от разгулния живот на майката, а юристът й манипулира детето да излъже съдията, че я ненавижда и не желае да я вижда. Глория заживява в лукс в имението на лелята в Лонг Айлънд и макар, че нищо не й липсва, след цялата тази правосъдна и медийна дандания душeвността й е разтърсена вечно. Тя пораства като извънредно затворено и вглъбено в себе си дете, а несигурността й се ускорява от обстоятелството, че заеква и се намира за непривлекателна.

Когато е на 17, на Глория й писва животът на птиче в златна клетка, напуща дома на вуйна си и отпътува за Бевърли Хилс. А там намира не кого да е, а… мама. Двете внезапно стават първи приятелки и почват да вървят дружно по купони. Майката вкарва нежната тийнейджърка в най-висшите от висши всемирски среди и Глория сякаш се поотваря. Всъщност отваря се толкоз доста, че надали не още първият мъж, който стартира да я ухажва, става неин брачен партньор. Човекът се споделя Паскуале ди Чико, кино сътрудник, и както може да се допусна по сицилианската му фамилия, доста “свой човек ” на мафиотския необут Лъки Лучано.

Брак номер едно просъществува едвам четири години и през 1945 година Глория е едвам на 21 и към този момент прясно разведена. Статутът й на такава обаче не се резервира задълго, тъй като скоро след развода се хвърля в обятията на застаряващия диригент от полски генезис Леополд Стоковски. Въпреки че е на 63, когато се дами за Глория, Стоковски се оказва задоволително потентен, с цел да й направи две деца – Леополд и Кристофър.

Заради ролята си на майка, световна персона и брачна половинка на надут диригент със забележителна известност в артистичните среди, на младата Глория й се постанова да се кротне и да заживее “живот за образец ”. Въпреки че се движи в сянката на брачна половинка си, тя непрекъснато захваща разнообразни неща, с цел да занимава мозъка и ръцете си. Рисува нереални картини, опитва се като модел и даже пописва лирика и прозаичност. Писателските й опити обаче напълно не се оказват дилетантски и през 1955 година разгласява книга с любовна лирика и играе в няколко телевизионни постановки. Същата година се развежда със Стоковски.
Съпрузи номер 3 и 4 са надлежно Сидни Лумет (8 години сватбен живот) и писателя Уаят Купър, от който ражда другите си двама синове. Купър в действителност е рекордьор измежду съпрузите с цели 15 години сватбен живот. И несъмнено са щели да бъдат повече, в случай че гибелта не разделя двамата съпрузи през 1978 година, когато писателят умира по време на сърдечна интервенция.

В средата на 70-те джинсите към момента се вършат извънредно с мъжка кройка. Предприемчивият американски производители от индийски генезис Мохан Мурджани надушва накъде духа вятъра, а точно че от ден на ден дами желаят да наподобяват секси в джинси и предлага на Глория да създаде своя линия за дамски модели, на чийто заден джоб да има лого с нейната фамилия. Към този миг много отегчената, Вандербилт прегръща концепцията и става освен основен дизайнер, само че и рекламно лице на марката. Така тя поставя началото на нов маркетингов тренд, бидейки първата американка, употребяваща известното си име върху дизайнерски облекла. Когато Глория прави промоционални турнета из магазините в страната, на всички места я посрещат като холивудска звезда.

Много скоро откакто навлиза в бизнеса, марката Вандербилт стартира да прави оборот от 100 милиона годишно. Асортиментът последователно се обогатява с други фешън продукти като поли, пуловери, якета, а също и спално долни дрехи и парфюми. След десетилетия, през които е живяла от наследени пари, Глория най-сетне печели свои лични. And it feels go-o-o-d!

В изявление от 1985 година тя споделя: “Не че се отхвърлям от наследството си, обаче в този момент за първи път в живота ми парите наподобяват действителни. Нали знаете, като в онази ария на Били Холидей: “И мама има, и баща има, обаче Бог да благослови детето, което печели за себе си. ”

В края на 80-те конкуренцията от страна на други дизайнерски лейбъли става доста мощна и приходите от бизнеса на Вандербилт стартират да понижават. Известно време Глория нехае и си фантазира, че нещата от единствено себе си ще си дойдат отново на мястото. Продължава да харчи неконтролируемо, с цел да поддържа първокласния живот, на който е привикнала. Взаимоотношенията й с сякаш доверените й юрист и психиатър се утежняват.

През 1993 година тя стартира дело против тях за финансова машинация, печели го и съдът й присъжда обезщетение в размер на 1,5 милиона. Парите обаче по този начин и не й биват изплатени. Две години по-късно самата тя става подсъдима по дело за неплатени налози в размер на 2, 7 милиона $. Налага й се да продаде къщата в Ийст Сайд и тази в Саутхемптън, с цел да се издължи на управляващите. Таблоидите гръмват със заглавия, че в миналото свръхбогатата наследница в този момент е разорена и бедна като църковна мишка.

Въпреки че отхвърля да е по този начин, обстоятелствата приказват сами за себе си. Глория се мести да живее в дребен апартамент в Манхатън, който както тя самата се показва, “не дава отговор напълно на естетическите ми критерии ”. Но след това бърза да добави: “За сметка на това обаче са ми останали още гений и сила в обилие ”. Е да, едно зло не води безусловно до друго зло, и принудена от събитията да заживее по друг метод, тя се концентрира въхру писането. Изведнъж писателската й кариера внезапно потегля нагоре.

Десет години откакто губи единствения брачен партньор, за който твърди, че е обичала мощно, Глория получава нов удар от ориста. 23-годишният й наследник Картър се самоубива, скачайки от 14-ия етаж на фамилния апартамент в Ийст Сайд.

През идващите години Глория написа няколко мемоарни книги, в които излива душата си освен във връзка с трагичния случай с Картър. В “Имало едно време ” (1985) споделя за изгубената връзка с майка си и макар случилото се в предишното, тя приказва с доста деликатност и обич за нея.

“Лицето й бе по-прекрасно от цвете, което с всяко свое венчелистче ме привличаше към себе си. О, по какъв начин единствено копнеех да се слея с нея! ”
В записките си от 2004 година, които излизат със заглавието “Някога това ми изглеждаше значимо ”, тя написа за многочислените си любовни връзки, измежду които са такива холивудски митове като Франк Синатра и Марлон Брандо. Точно с този текст Глория дръзва да бръкне надълбоко в подсъзнанието си и да се опита да изясни нестихващото си увлечение към секса и романтиката. Изненадващо, следите по пясъка на отминалото време още веднъж водят назад към една избрана персона.

“Най-голямата обич в живота ми беше и си остава моята майка, ” написа тя. “Мъжете просто се явяват заместители на единствената ми обичана ”.

Синът й Андерсън Купър, който е известен ефирен водещ, оповестява новината за гибелта й в ефир. Във видеото, което CNN излъчва в нейна памет, той споделя:

“Тя беше мощна персона. Никога не издигна бариера сред себе си и света, с цел да си спести разочарованията. Искаше да претърпява всичко – и насладите, и болките. Беше невероятна жена, която умря по този начин, както и живя – по своите лични правила. Знам, че до последно се надяваше да й остане още малко време, няколко седмици най-малко или даже дни – едвам прочете още някоя и друга книга, да нарисува някоя картина, да помечтае още малко. Но въпреки всичко беше подготвена. И когато си отиде, беше заобиколена от хубост и от обич. Когато се сбогувах с нея, тя ми сподели, че ме обича. Отвърнах й, че го знам. И го знам от момента, в който се родих. А това е най-големият подарък, който една майка може да даде на сина си.

”