С такъв капитан една година плаване нищо не е
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
16.06. – 02.07.1987 година, преход Сингапур – Суец
Малакският проток, който свързва Тихия и Индийския океан, е извънредно натоварено и рисково за прекосяване трасе. Нощем сред крайбрежията на Малайзия и Индонезия шетат бързоходни пиратски лодки, закачат абордажна кука, по въжето се катерят подготвени на всичко мъже. Плячкосват и убиват, даже отвличат кораби, има произшествия и с български екипажи. На комерсиалните кораби няма огнестрелно оръжие, в основата на самозащитата е да бъде избегната изненадата. След напускането на порт Сингапур проливът се минава с противопиратска вахта.
Всички порти на надстройката са задраени и вързани от вътрешната страна, моряк охранява единствения вход откъм кърмата. Парлангото е включено, вахтените са с радиостанции за връзка с мостика. Излизам от вахта 20 – 24 часа и мъчно се удържам да не заспя, до момента в който вървя по канижела към каютата си. Обръщам ключа от вътрешната страна.
При навлизането в Индийския океан си напявам моряшка песничка: „ Малайските пирати така ли обедняха, / че до мен опряха. / Малайски пирати, ръката ми се клати. “ При 5 бала насрещна вълна на бака не може да се стои – бият мокри камшици. По-добре, в салета сервират чорба, само че в случай че вълната е по борда, пазенето на равновесие наподобява на упражнение върху гимнастическа греда.
Тръгна приказка, че товарът тайландски ориз се пренасочва от Сирия за Дубай. Пак арабска страна, само че в Персийския залив. Вече имам сбирка от несбъднати пристанища по света, тъй че не си намотавам на пръста тази вест. С закачлив звук капитанът ме попита усещам ли се към този момент жител на света? Не. И след Белгия, Холандия, Гърция, Куба, Панама, Перу, Тайван, Тайланд, Сингапур изобщо не си го фантазирам. Един взор, едно допиране не стигат, с цел да го познаваш като морето, само че е насочна точка към неговото осмисляне. Саргасово море ще позная по изобилието от присъщи водорасли, Северно море – по късата вълна и цвета, издаващ плитчина, а Черно море – по инстинкт. През мусона Индийският океан е оловен и сив. Колкото по-ярко е слънцето, толкоз по-дълбока е синевата на морето. Но в този момент на вълни прииждат дъждовни облаци, хоризонтът доближава на една ръка разстояние, дъждът като че ли не пада, а наподобява на патрони, изстреляни от подводница. Времето продължава да подвига, скоростта пада. И това доживях, на „ Пловдив “ и „ Ботев “ тичах като шантав да видя морето-пейзаж от всевъзможни гледни точки, а в този момент разлюляното и разпенено от вятъра море схващам като загуба на скорост. Разбира се, че разновидността Дубай отпадна, още преди да нагазим в периферията на Арабско море.
Дълъг е пътят през Индийски океан след Малакския проток до Червено море, дните стартират да си наподобяват като дъждовните капки. Монотонност. Която Мишо с забавна хрумка даже ритуализира. Питам го общоприетото:
- Как си Градско?
- Половин спатия, Градско.
Така се поздравявахме по време на преход и в никакъв случай в пристанище. При екипаж от 39 души напълно оредяха контактите ми отвън екипа на машинното поделение, само че въпреки всичко попадах на откровения. Най-едрогабаритният палубен моряк Петьо ми показа: Какъв СПИН, нас към този момент трипер не ни лови, свикнахме като хлебарките с ДДТ. Чистак сме, щом от Банкок се измъкнахме без повреди. Хапни си, пийни си… си, на следващия ден ще падне нещо на главата ти и си до такава степен. Освен жена ти, левакът ще наследи и всичко, което си надонесъл, няма да е признателен, ами ще се подиграва…
Поне за хлебарките Петьо беше прав. Тропикът ги задейства – пъплят по леглото ми, на дивана, в чекмеджета, на пода, в мивката – отърване няма. По-лошо е, че температурата в машинното поделение подвигна 48 градуса. И когато се постанова да работиш сред два турбокомпресора на елементите при воня, децибели, горещина и горещи железа, за нула време си на границата с топлинния удар. В такива дни поемам по 6 литра вода, колкото при естествени условия би ми стигнала най-малко за седмица. Добре, че имам наличия от сингапурски портокали. Само ароматът го бива, пакост ги като картофи, с цел да се добера до малко сок. Преди да стигнем до Червено море виждам, че фланелката ми, която в началото беше тъмносиня, след пране избива на бледорозово. Игра на цветовете.
Макар и рядко, случва се към среднощ да се позаседя на мостика във вахтата на третия асистент Владик. Случи се да се разминем с колосален пътник. Ярко осветлен и бързоходен като метеор. Сиянието му взе очите ми и Млечният път се загуби на небосвода. Един плаващ Сингапур, който бърза към … Сингапур. Загуби се на хоризонта и Млечният път още веднъж опна снагата си.
Оказа се, че транспортен съд „ Алеко Константинов “, разтоварил тайландски ориз в Сирия, в този момент е арестуван на рейда Тартус без документи. Ние плаваме към същото пристанище със същия товар. Проблемът е, че чувалите се оказали с 200 грама по-леки, което прави общо 600 тона по-малко. И в този момент пострадалият капитан предизвестява радиограмно нашия да внимава. Но той нищо не може да направи, отговорността е на товародателя и на чартьора. Има моряшки бит в БМФ първият транспортен съд от дадена серия да даде името и. Затова „ Алеко Константинов “ води серията „ Бай Ганьо “, а „ Любен Каравелов “ е от „ Воеводите “, защото първи от групата кораби е „ Капитан Петко воевода “. Ето, че има случаи, когато мускали и хайдути не оказват помощ, казусът се взема решение от експерти по морско право.
Профилактика по товарните кранове ме изкара на палубна работа. Добре се усещам като катерица нависоко, на вятър и солена влага. Барото и старши помощникът персонално ревизират хамбарите. Стоката е наред, най-малко на външен тип. На траверс с остров Сокотра вълната падна – не повече от 3 бала. Голямо богатство е да не клати.
Аденският залив последователно се стесни до Протока на сълзите / Баб ел Мандеб /, около географската забележителност домакинска команда напомни и календарна отметка – Ден на транспортния служащ. По този мотив подариха на капитана торта с форма на транспортен съд. Разбира се, имаше за всички. Номер 1 в екипажния лист ме помоли особено за него да напиша текст, който обяснява позицията на журналиста в обществото. Приех, като си разреших да се пошегувам, че в случай че той бе пристигнал при мен в редакцията, нямаше да му желая документ за капитанска дееспособност. С наслаждение и лекост нахвърлях 3 машинописни страници под заглавие „ Гърне на стобор “, отпечатани в един образец. Мисля, че това „ гърне “ сготви другарството ни, отсрочено за след приключването на автобуса.
Никой нищо не знае какво следва след Сирия, само че в този момент, с всяка миля, която съкратява дистанцията до България, избиват комплексите на тези, на които не им се прибира. Не са малко. Тангото, машинният боцман, аха-аха налита на свада, в случай че загатна, че вместо да висим по рейдове, по-добре би било, ако… Човекът има обществена стратегия. Иначе всеобщо е мнението, че сме случили на капитан и помполит (вуйчо). Видели и патили настояват, че като по предписание единият от двамата е урод, в случай че са с идентични психически портрети, плаването става каторга. Ние сме с шанс, нито капитанът, нито вуйчо мачкат някого с наличието си. С подобен тандем, без значение от региона на корабоплаване, една година ни е малко.
Котва рейда Суец. Първи влизам в салета и сварвам арабин, който граби от заредените маси, изнизва се без „ Селям “ и отнася в шепи нещо като пирамида. Египет.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
16.06. – 02.07.1987 година, преход Сингапур – Суец
Малакският проток, който свързва Тихия и Индийския океан, е извънредно натоварено и рисково за прекосяване трасе. Нощем сред крайбрежията на Малайзия и Индонезия шетат бързоходни пиратски лодки, закачат абордажна кука, по въжето се катерят подготвени на всичко мъже. Плячкосват и убиват, даже отвличат кораби, има произшествия и с български екипажи. На комерсиалните кораби няма огнестрелно оръжие, в основата на самозащитата е да бъде избегната изненадата. След напускането на порт Сингапур проливът се минава с противопиратска вахта.
Всички порти на надстройката са задраени и вързани от вътрешната страна, моряк охранява единствения вход откъм кърмата. Парлангото е включено, вахтените са с радиостанции за връзка с мостика. Излизам от вахта 20 – 24 часа и мъчно се удържам да не заспя, до момента в който вървя по канижела към каютата си. Обръщам ключа от вътрешната страна.
При навлизането в Индийския океан си напявам моряшка песничка: „ Малайските пирати така ли обедняха, / че до мен опряха. / Малайски пирати, ръката ми се клати. “ При 5 бала насрещна вълна на бака не може да се стои – бият мокри камшици. По-добре, в салета сервират чорба, само че в случай че вълната е по борда, пазенето на равновесие наподобява на упражнение върху гимнастическа греда.
Тръгна приказка, че товарът тайландски ориз се пренасочва от Сирия за Дубай. Пак арабска страна, само че в Персийския залив. Вече имам сбирка от несбъднати пристанища по света, тъй че не си намотавам на пръста тази вест. С закачлив звук капитанът ме попита усещам ли се към този момент жител на света? Не. И след Белгия, Холандия, Гърция, Куба, Панама, Перу, Тайван, Тайланд, Сингапур изобщо не си го фантазирам. Един взор, едно допиране не стигат, с цел да го познаваш като морето, само че е насочна точка към неговото осмисляне. Саргасово море ще позная по изобилието от присъщи водорасли, Северно море – по късата вълна и цвета, издаващ плитчина, а Черно море – по инстинкт. През мусона Индийският океан е оловен и сив. Колкото по-ярко е слънцето, толкоз по-дълбока е синевата на морето. Но в този момент на вълни прииждат дъждовни облаци, хоризонтът доближава на една ръка разстояние, дъждът като че ли не пада, а наподобява на патрони, изстреляни от подводница. Времето продължава да подвига, скоростта пада. И това доживях, на „ Пловдив “ и „ Ботев “ тичах като шантав да видя морето-пейзаж от всевъзможни гледни точки, а в този момент разлюляното и разпенено от вятъра море схващам като загуба на скорост. Разбира се, че разновидността Дубай отпадна, още преди да нагазим в периферията на Арабско море.
Дълъг е пътят през Индийски океан след Малакския проток до Червено море, дните стартират да си наподобяват като дъждовните капки. Монотонност. Която Мишо с забавна хрумка даже ритуализира. Питам го общоприетото:
- Как си Градско?
- Половин спатия, Градско.
Така се поздравявахме по време на преход и в никакъв случай в пристанище. При екипаж от 39 души напълно оредяха контактите ми отвън екипа на машинното поделение, само че въпреки всичко попадах на откровения. Най-едрогабаритният палубен моряк Петьо ми показа: Какъв СПИН, нас към този момент трипер не ни лови, свикнахме като хлебарките с ДДТ. Чистак сме, щом от Банкок се измъкнахме без повреди. Хапни си, пийни си… си, на следващия ден ще падне нещо на главата ти и си до такава степен. Освен жена ти, левакът ще наследи и всичко, което си надонесъл, няма да е признателен, ами ще се подиграва…
Поне за хлебарките Петьо беше прав. Тропикът ги задейства – пъплят по леглото ми, на дивана, в чекмеджета, на пода, в мивката – отърване няма. По-лошо е, че температурата в машинното поделение подвигна 48 градуса. И когато се постанова да работиш сред два турбокомпресора на елементите при воня, децибели, горещина и горещи железа, за нула време си на границата с топлинния удар. В такива дни поемам по 6 литра вода, колкото при естествени условия би ми стигнала най-малко за седмица. Добре, че имам наличия от сингапурски портокали. Само ароматът го бива, пакост ги като картофи, с цел да се добера до малко сок. Преди да стигнем до Червено море виждам, че фланелката ми, която в началото беше тъмносиня, след пране избива на бледорозово. Игра на цветовете.
Макар и рядко, случва се към среднощ да се позаседя на мостика във вахтата на третия асистент Владик. Случи се да се разминем с колосален пътник. Ярко осветлен и бързоходен като метеор. Сиянието му взе очите ми и Млечният път се загуби на небосвода. Един плаващ Сингапур, който бърза към … Сингапур. Загуби се на хоризонта и Млечният път още веднъж опна снагата си.
Оказа се, че транспортен съд „ Алеко Константинов “, разтоварил тайландски ориз в Сирия, в този момент е арестуван на рейда Тартус без документи. Ние плаваме към същото пристанище със същия товар. Проблемът е, че чувалите се оказали с 200 грама по-леки, което прави общо 600 тона по-малко. И в този момент пострадалият капитан предизвестява радиограмно нашия да внимава. Но той нищо не може да направи, отговорността е на товародателя и на чартьора. Има моряшки бит в БМФ първият транспортен съд от дадена серия да даде името и. Затова „ Алеко Константинов “ води серията „ Бай Ганьо “, а „ Любен Каравелов “ е от „ Воеводите “, защото първи от групата кораби е „ Капитан Петко воевода “. Ето, че има случаи, когато мускали и хайдути не оказват помощ, казусът се взема решение от експерти по морско право.
Профилактика по товарните кранове ме изкара на палубна работа. Добре се усещам като катерица нависоко, на вятър и солена влага. Барото и старши помощникът персонално ревизират хамбарите. Стоката е наред, най-малко на външен тип. На траверс с остров Сокотра вълната падна – не повече от 3 бала. Голямо богатство е да не клати.
Аденският залив последователно се стесни до Протока на сълзите / Баб ел Мандеб /, около географската забележителност домакинска команда напомни и календарна отметка – Ден на транспортния служащ. По този мотив подариха на капитана торта с форма на транспортен съд. Разбира се, имаше за всички. Номер 1 в екипажния лист ме помоли особено за него да напиша текст, който обяснява позицията на журналиста в обществото. Приех, като си разреших да се пошегувам, че в случай че той бе пристигнал при мен в редакцията, нямаше да му желая документ за капитанска дееспособност. С наслаждение и лекост нахвърлях 3 машинописни страници под заглавие „ Гърне на стобор “, отпечатани в един образец. Мисля, че това „ гърне “ сготви другарството ни, отсрочено за след приключването на автобуса.
Никой нищо не знае какво следва след Сирия, само че в този момент, с всяка миля, която съкратява дистанцията до България, избиват комплексите на тези, на които не им се прибира. Не са малко. Тангото, машинният боцман, аха-аха налита на свада, в случай че загатна, че вместо да висим по рейдове, по-добре би било, ако… Човекът има обществена стратегия. Иначе всеобщо е мнението, че сме случили на капитан и помполит (вуйчо). Видели и патили настояват, че като по предписание единият от двамата е урод, в случай че са с идентични психически портрети, плаването става каторга. Ние сме с шанс, нито капитанът, нито вуйчо мачкат някого с наличието си. С подобен тандем, без значение от региона на корабоплаване, една година ни е малко.
Котва рейда Суец. Първи влизам в салета и сварвам арабин, който граби от заредените маси, изнизва се без „ Селям “ и отнася в шепи нещо като пирамида. Египет.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ