На кърмата стана не пристанищна, а корабна кръчма
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
16.05. – 20.05.1987 година, преход Каошунг (Тайван) - Банкок (Тайланд)
Вир-вода се прибирам в каютата си след вахта. Макар под баласт, заради липса на товар в хамбарите корабът маларично се тресе. Ние пък сме раздрусани от предстоящата среща с Банкок. Най-западната точка на Тихия океан. Географският факт не интересува никого. Плътската столица на света, идеално място за секс уикенди – това е преобладаващата тематика. Старши помощникът, ценител на района, обра точките със сентенцията: „ Ако искаш да прекараш една хубава нощ в Сингапур, иди в Банкок. “ И предизвестява, че корабът ще бъде атакуван от невъоръжени амазонки – съпротивата е безсмислена. Каква опозиция, никой от екипажа няма желание да брани крепостта.
Но вторият монтьор слиза на вахта 04,00 – 08,00 часа отекъл от недоспиване и вместо „ Добро утро “ въздъхва: „ Все по-трудно става “. Шумно е като в тъкачен завод, горещо – като в стъкларски цех. С утрото по десния ръб се появява група приказни острови. Виетнамски. На кърмата поемаме реанимиращи глътки въздух, а на хоризонта облаците наподобяват на експлоадиране във форма на атомна гъба. Под нея снове рибарска флотилия.
А това към този момент е тайландска земя. Истинско островно величие. Сега си давам сметка какъв брой доста природата е ощетила нашето Черноморие. Котва на рейда Банкок. Чакаме прилив, с цел да стартира маневра по река Менам-Чао Прая.
21.05. – 31.05.1987 година, Банкок – на бочки в река Менам-Чао Прая
Градът е на към 30 километра от устието на реката. Щъкат риболовен лодки, скоростни глисери и тромави шлепове, а край крайбрежията се редят риболовен кейове, хранилища, заводи, наколни жилища. Модерна християнска черква, вид Хималаи, покрай която е не по-малко впечатляващ будистки храм. Разкошни вили. Млади мъже в синьо-жълти спортни екипи със акомпанимент на духова музика организират утринна ведрина. Приятна панорама. Това са ученици на Морската академия, постройка с съвременен архитектурен контур. Дали не би могло да се приказва за азиатски барок?
Заставаме на бочки измежду реката, без директна връзка с бряг. Съобщение по парлангото – всички в контролния салон. В митническа декларация с многочислени графи съм оповестил какъв брой ризи и обувки имам, само че нямам перука и чадър в каютата си. Туристическа страна, а такова заничане в персонални движимости. Сега контролата желае да се подпиша, че съм дошъл. Едва-що съм се прибрал в каютата си и на вратата се чука. Двама служители на реда. На инцидентен избор неколцина от екипажа са нарочени за обиск. Гардеробче, чекмеджета, работни облекла, цигари, кибрит. Пишещата машина не им направи усещане, само че бяха учудени от наличните каси с минерална вода, моментният ми ресурс бе над 40 литра. Толкоз.
Екип от петима служители на реда остава непрекъснато на борда. Да пазят нас от нас или от тях? Инспекцията на хамбарите приключи със забележката, че има неосушени сантини, което значи, че корабът не е подготвен да приема чувалите с ориз. Което не се оказа спънка да нахлуят пристанищните девойки. Каките. Помръкнах, въпреки че не съм имал кой знае какви упования. Разбира се, че на ръждивите кораби ще идват девойки от наколните бидонвили. Огрухана стока, предопределена за инцидентен транспортен съд и инцидентни връзки. Да прибера някоя в каютата си, това би било огорчение за няколкото хубави дами, които са ми разрешавали да ги прегръщам.
Не съм чувал за друго пристанище с сходни порядки. Срещу тях не би могъл да направи нищо даже капитан-пуритан. Това е своебразна и неписана синдикална комбина сред защита, докери и проститутки. Без третото от звената следва стачка на другите две. Единственото, което бе във властта на капитана, е да прибере всички фотоапарати в помещение с щемпел на вратата. Защото последвалият купон-маратон не носи на илюстрация.
На кърмата се получи атмосфера на пристанищна механа с напитки и локални мезета. Клиенти бяха най-вече „ новобрачни “ двойки, които не се криеха единствено по каютите и не пестяха обществени милувки. Там, където има независимост на нравите, постоянно участва и недостъпна весталка. Най-младото и в действителност хубаво момиче, което върти „ заведението “, готви, шета освен за екипажа, само че и за докерите. Не подвива крайник от рано заран до късна доба, единствено след обяда дремва за към час върху варели с масло с постелка от една черга. Към среднощ се прибира с лодка, която сутринта я връща на борда. Мама ранг не я върти в оборота, макар многочислените поръчки, пък и момичето не обръща никакво внимание на мъркащите към нея котараци. Доларови ухажьори.
В Тайван изискванията просто постановяваха екипажно непорочие. Проститутка на кораба – парадокс. В секс заведенията започваш на маса играта, почерпваш с пиво, само че след това мама ранг споделя, че това е бар-дама и в случай че искаш секс, би трябвало да избереш друга. Питие и за нея, а продължението във вана за двама коства още 100 $. Приключението си разреши единствено един от електрогрупата.
Каютите на основна палуба, населявани от „ арабския квартал “, постановяваха използването на обща баня, което неизбежно предизвикваше засечки. Пример: Тя – с хавлия на кръста, наша невзискателност – гол. Връцна се като невестулка и чака с тил към вратата. Excuse. Please.
Но къндишън-компресорът счупи бутало и банкокската горещина усили потреблението на бира. Никоя от гостенките към този момент не задава въпроса: “Вие комунисти ли сте? “ Положителен отговор предизвикваше гнусливо сбръчкване на нос. Обаче репортерските ми ползи са много по-широки. Известно ми е, че Тайланд не се е родил подобен, развратили са го Съединени американски щати, откакто изгубиха Куба и започнаха да компенсират тук своите бойци за присъединяване им във Виетнамската война. Подминавам и развитата мъжка проституция, която излиза отвън обсега на личното ми понятийно мислене. Интересува ме моментната фотография на кораба.
Спазвам професионалната нравственос – мама ранг Уипа Утанауин е предизвестена, че съм кадрови публицист, дошъл в Банкок с транспортен съд. Неин екипажен „ брачен партньор “ е старши помощникът и тя приема диалога. На кърмата, несъмнено. На знае по какъв начин се споделя президента на Съединени американски щати и гледа на всичко откъм простосърдечната страна. Ходила е на учебно заведение 8 години, само че колежите са скъпи за нея. Известно време е работила с текстилна фабрика. Мюсюлманка. Сега е на 25 години, а към този момент 3 години е мама ранг (ниво „ чорбаджия “ в гилдията). Разведена, с 4-годишно дете. Родителите и не работят – тя ги устоя, само че не живее при тях. Има своя къща, в която е приютила 5 момичета от вътрешността на страната. Купила ги е 12-13-годишни от бедните им родители. На кораба води по-голям контингент. Ако някоя някой ден се ожени – завършек на занаята. И тя, и девойките живеят ден за ден, от ангажимент до ангажимент. Тарифата е в нейна изгода – 5 $, 3 за труженичките на античния поминък, 2 за защитата. На въпроса ми не я ли тормози разразилата се международна зараза от СПИН, отговори с безгрижна усмивка: „ Какво е някакъв си СПИН пред работата в оризището? “ Обеща да ми покаже къщата си, само че след скоротечния „ бракоразвод “ ме не помни. Вероятно съм й приличал на добродетелния господин Зола, който с бележник в ръка събира по всякакви бардаци материал за „ Нана “.
А на кърмата, вместо „ Наздраве “, господства преводът на езика тай. „ Чайо “.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
16.05. – 20.05.1987 година, преход Каошунг (Тайван) - Банкок (Тайланд)
Вир-вода се прибирам в каютата си след вахта. Макар под баласт, заради липса на товар в хамбарите корабът маларично се тресе. Ние пък сме раздрусани от предстоящата среща с Банкок. Най-западната точка на Тихия океан. Географският факт не интересува никого. Плътската столица на света, идеално място за секс уикенди – това е преобладаващата тематика. Старши помощникът, ценител на района, обра точките със сентенцията: „ Ако искаш да прекараш една хубава нощ в Сингапур, иди в Банкок. “ И предизвестява, че корабът ще бъде атакуван от невъоръжени амазонки – съпротивата е безсмислена. Каква опозиция, никой от екипажа няма желание да брани крепостта.
Но вторият монтьор слиза на вахта 04,00 – 08,00 часа отекъл от недоспиване и вместо „ Добро утро “ въздъхва: „ Все по-трудно става “. Шумно е като в тъкачен завод, горещо – като в стъкларски цех. С утрото по десния ръб се появява група приказни острови. Виетнамски. На кърмата поемаме реанимиращи глътки въздух, а на хоризонта облаците наподобяват на експлоадиране във форма на атомна гъба. Под нея снове рибарска флотилия.
А това към този момент е тайландска земя. Истинско островно величие. Сега си давам сметка какъв брой доста природата е ощетила нашето Черноморие. Котва на рейда Банкок. Чакаме прилив, с цел да стартира маневра по река Менам-Чао Прая.
21.05. – 31.05.1987 година, Банкок – на бочки в река Менам-Чао Прая
Градът е на към 30 километра от устието на реката. Щъкат риболовен лодки, скоростни глисери и тромави шлепове, а край крайбрежията се редят риболовен кейове, хранилища, заводи, наколни жилища. Модерна християнска черква, вид Хималаи, покрай която е не по-малко впечатляващ будистки храм. Разкошни вили. Млади мъже в синьо-жълти спортни екипи със акомпанимент на духова музика организират утринна ведрина. Приятна панорама. Това са ученици на Морската академия, постройка с съвременен архитектурен контур. Дали не би могло да се приказва за азиатски барок?
Заставаме на бочки измежду реката, без директна връзка с бряг. Съобщение по парлангото – всички в контролния салон. В митническа декларация с многочислени графи съм оповестил какъв брой ризи и обувки имам, само че нямам перука и чадър в каютата си. Туристическа страна, а такова заничане в персонални движимости. Сега контролата желае да се подпиша, че съм дошъл. Едва-що съм се прибрал в каютата си и на вратата се чука. Двама служители на реда. На инцидентен избор неколцина от екипажа са нарочени за обиск. Гардеробче, чекмеджета, работни облекла, цигари, кибрит. Пишещата машина не им направи усещане, само че бяха учудени от наличните каси с минерална вода, моментният ми ресурс бе над 40 литра. Толкоз.
Екип от петима служители на реда остава непрекъснато на борда. Да пазят нас от нас или от тях? Инспекцията на хамбарите приключи със забележката, че има неосушени сантини, което значи, че корабът не е подготвен да приема чувалите с ориз. Което не се оказа спънка да нахлуят пристанищните девойки. Каките. Помръкнах, въпреки че не съм имал кой знае какви упования. Разбира се, че на ръждивите кораби ще идват девойки от наколните бидонвили. Огрухана стока, предопределена за инцидентен транспортен съд и инцидентни връзки. Да прибера някоя в каютата си, това би било огорчение за няколкото хубави дами, които са ми разрешавали да ги прегръщам.
Не съм чувал за друго пристанище с сходни порядки. Срещу тях не би могъл да направи нищо даже капитан-пуритан. Това е своебразна и неписана синдикална комбина сред защита, докери и проститутки. Без третото от звената следва стачка на другите две. Единственото, което бе във властта на капитана, е да прибере всички фотоапарати в помещение с щемпел на вратата. Защото последвалият купон-маратон не носи на илюстрация.
На кърмата се получи атмосфера на пристанищна механа с напитки и локални мезета. Клиенти бяха най-вече „ новобрачни “ двойки, които не се криеха единствено по каютите и не пестяха обществени милувки. Там, където има независимост на нравите, постоянно участва и недостъпна весталка. Най-младото и в действителност хубаво момиче, което върти „ заведението “, готви, шета освен за екипажа, само че и за докерите. Не подвива крайник от рано заран до късна доба, единствено след обяда дремва за към час върху варели с масло с постелка от една черга. Към среднощ се прибира с лодка, която сутринта я връща на борда. Мама ранг не я върти в оборота, макар многочислените поръчки, пък и момичето не обръща никакво внимание на мъркащите към нея котараци. Доларови ухажьори.
В Тайван изискванията просто постановяваха екипажно непорочие. Проститутка на кораба – парадокс. В секс заведенията започваш на маса играта, почерпваш с пиво, само че след това мама ранг споделя, че това е бар-дама и в случай че искаш секс, би трябвало да избереш друга. Питие и за нея, а продължението във вана за двама коства още 100 $. Приключението си разреши единствено един от електрогрупата.
Каютите на основна палуба, населявани от „ арабския квартал “, постановяваха използването на обща баня, което неизбежно предизвикваше засечки. Пример: Тя – с хавлия на кръста, наша невзискателност – гол. Връцна се като невестулка и чака с тил към вратата. Excuse. Please.
Но къндишън-компресорът счупи бутало и банкокската горещина усили потреблението на бира. Никоя от гостенките към този момент не задава въпроса: “Вие комунисти ли сте? “ Положителен отговор предизвикваше гнусливо сбръчкване на нос. Обаче репортерските ми ползи са много по-широки. Известно ми е, че Тайланд не се е родил подобен, развратили са го Съединени американски щати, откакто изгубиха Куба и започнаха да компенсират тук своите бойци за присъединяване им във Виетнамската война. Подминавам и развитата мъжка проституция, която излиза отвън обсега на личното ми понятийно мислене. Интересува ме моментната фотография на кораба.
Спазвам професионалната нравственос – мама ранг Уипа Утанауин е предизвестена, че съм кадрови публицист, дошъл в Банкок с транспортен съд. Неин екипажен „ брачен партньор “ е старши помощникът и тя приема диалога. На кърмата, несъмнено. На знае по какъв начин се споделя президента на Съединени американски щати и гледа на всичко откъм простосърдечната страна. Ходила е на учебно заведение 8 години, само че колежите са скъпи за нея. Известно време е работила с текстилна фабрика. Мюсюлманка. Сега е на 25 години, а към този момент 3 години е мама ранг (ниво „ чорбаджия “ в гилдията). Разведена, с 4-годишно дете. Родителите и не работят – тя ги устоя, само че не живее при тях. Има своя къща, в която е приютила 5 момичета от вътрешността на страната. Купила ги е 12-13-годишни от бедните им родители. На кораба води по-голям контингент. Ако някоя някой ден се ожени – завършек на занаята. И тя, и девойките живеят ден за ден, от ангажимент до ангажимент. Тарифата е в нейна изгода – 5 $, 3 за труженичките на античния поминък, 2 за защитата. На въпроса ми не я ли тормози разразилата се международна зараза от СПИН, отговори с безгрижна усмивка: „ Какво е някакъв си СПИН пред работата в оризището? “ Обеща да ми покаже къщата си, само че след скоротечния „ бракоразвод “ ме не помни. Вероятно съм й приличал на добродетелния господин Зола, който с бележник в ръка събира по всякакви бардаци материал за „ Нана “.
А на кърмата, вместо „ Наздраве “, господства преводът на езика тай. „ Чайо “.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ