Освен на магарето, търпението е добродетел и на моряка
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
14.11. – 16.11.1987 година, Хънгнам – Шанхай
Едва ден преди да поемем по противоположния път към Варна сме известени, че ще се отбием в две междинни пристанища в Китай - Шанхай и Вампоа. Корабът има потенциал за още към 1500 тона, търговията си е търговия, само че вероятността за Нова година вкъщи освен това състояние не е повече от 50 %.
Нервна маневра. Изглеждаше обикновена, само че се мотаем из дребния залив повече от два часа. Достатъчно време, с цел да може основният монтьор да разгласи график, съгласно който при завръщането в България машинното поделение по-скоро би трябвало да наподобява на аптека.
Палубна команда мие кораба от наносите клинкер, а ние с четвъртия монтьор Марин сме нависоко по товарните кранове. Профилактика. Поносимо студено. Цял ден плаваме на един хвърлей място от брега на Южна Корея. Няма го смога над Севера. Просто по-цивилизован пейзаж, даже неизменимата рибарска флотилия ми наподобява друго. Ето че цяла страна наподобява на аптека, без да си пристъпил прага й.
А дизел генератор № 3 просто изменнически спря. В Албания, преди да тръгнем още веднъж на изток, му отделихме цяла седмица за моточистка, смятахме го за по-надежден от другите два елемента, а той блокира, безусловно задръстен като стар тютюнджия. Разхвърляме го на чаркове като за съвсем напълно нова моточистка, единствено че спешно.
Котва на открития рейд и поддържаме едночасова подготвеност на машината. Пристигнали сме три дни преди позицията, може и да се покандилкаме тук. Наоколо са 14-15 кораба, няколко островчета, само че няма и помен от големия град. Освен по малкия екран. На десния ръб се лепна някаква лодка. Предлагат ни да си купим живи раци, само че измежду екипажа не се откри фен на толкоз екзотична кулинария.
17.11. – 26.11.1987 година, Шанхай – рейда
Сега пък в тунела заседна някакъв клапан. За втори човек в спешния тандем машинният боцман избра мен. Имам визия за рудничарска изложба, в този момент разбирам, че миньорите разполагат с пространство, което не лимитира придвижванията им и естествената поза. В този кулоар под трюма можеш да се придвижваш единствено на два ката. Изглежда, са прави пещерняците, които настояват, че губят визия за време. Нищо работа, в случай че беше навън, само че се оказа, че сме пълзели близо 4 часа, без да ги усетим.
Вира котва, само че към този момент единствено до вътрешния рейд. Там, където морето залива с приливна вълна устието на реката, ширината сред двата бряга на Янцзъ дава известна визия за Амазонка. Гъмжи от кораби, най-вече китайски, лодките са относително малко. Мяркат се и стражевици. Независимо, че цели 4 часа бяхме на натоварен ход по обозначен фарватер, към момента няма и помен от град. Контролата мина, само че оставаме на вътрешния рейд. За първи път, откогато съм на транспортен съд, локалните управляващи, които на процедура са посетители на непозната територия, в тази ситуация парченце България, отхвърлиха всякаква почерпка и дарове. Службата и толкова. Китайци!
Както нормално, никой на кораба не знае какви са договореностите сред товародателя и корабособственика. Знаем, че сме в средата на позицията (20.11. – 30.11.). Знаем, че когато и да е бихме могли да влезем в пристанището, само че за излизане от тук към външния рейд би трябвало да се чака висока вода, с цел да може с съвсем цялостен товар да прескочим някакъв предел. Чакане и самообладание, това е втората природа на моряка. Как да не се съглася с Пенчо Славейков, че търпението е добродетел на магарето. Вече никой не си разрешава да предвижда по какъв начин ще се приберем за Нова година, в този момент вървят сметки (за някои) и опасения (за други), че автобусът ще навлезе в десетия месец. Преносена бременност. Тъкмо време за начало на акцията по превръщането на машинното поделение в аптека. Започваме от шахтата под светлиците, нещо което не е правено, откогато това желязо е транспортен съд, до момента в който стигнем до дейдвуда на долна площадка, това може да се окаже разстояние, по-дълго от пътя до дома. Китайците, наподобява, схванаха, че сме се хванали с ангария и не помниха за маневрата. Оказа се, че единственото забавяне, което мога да си разреша спрямо момчетата е в… банята. „ Отборчето “ не се лишава от аперитив, постоянно в каютата на Мишо Градското (човека хоросан). Шляпам влажен към каютата си, а вътре ме чака записка с големи букви: „ ИДВАЙ! “ (МГ) Добре ми е в битността на финален сред равни. На един човек да липсваш на този свят, въпреки той да е на кораба, отново е нещо.
Най-после водач на борда – 10 дни очаквам този миг. Сега обаче може да се изчака още 10, че и повече часа. Мъгла. Ако не се вдигне – и на следващия ден е ден. Към Филипините, там, откъдето потегли познатият ни ураган Лин, в този момент набира завист Нина. Прогнозираната посока е през Южнокитайско море към Тонкинския залив, само че кой го знае накъде ще свие, ураган е това.
27.11. – 28.11.1987 година, Шанхай - кея
На пристан сме, откакто дъжд и вятър смениха мъглата. Това би трябвало да е някой от ръкавите на Янцзъ. Гъмжи от лодки, влекачи с конвои, кораби. Огромно пристанище в дълбочина. Контейнерни терминали, подредени разнообразни профили железа… В Банкок навлязохме много по-навътре по реката, само че тук не сме на бочки, а на пристан. Докерите са с плетени шапки и избавителни ризи. Молим се дъждът да не стопира, с цел да се поудължи товаренето. Няма го сътрудника, нямаме пари и не можем да излизаме към този момент, а предварителната информация е, че на следващия ден следобяд ще отплаваме. Така корабното време ту стопира и не помни да тръгне, ту хуква като спринтьор на олимпийски край. Но, наред с чакането и търпението, това също е част от битието на моряка.
Първият сапан още не е в хамбара. Тръгваме да надникнем в големия мегаполис. Сиви пристанищни и индустриални околности. Градът се задъхва информационно. Страхотна претъпканост, заради която господства велосипедът, толерантно търпян от авто- и тролейбуси, леки и тежки коли. Клаксони доста, хули никакви. Семпло облечени китайци, само че напълно не казармено идентични. Прегърнати млади двойки по улиците. И тук доларът е на респект. На нас ни дадоха бонове, които са добре пристигнали на всички места. В обменни бюра, пък и незаконно по улиците, можеш да смениш преференциално долари за юани, само че те не вървят във валутните магазини за чужденци. Изненадан съм, че надали не в централните елементи на Шанхай виждам… кораби. Малкотонажни, само че кораби. Нямам визия това ръкави на Янцзъ ли са, или канали? Общото ми, въпреки много незадълбочено усещане е, че мегаполисът има физиономия на западноевропейски град от навечерието на Втората международна война. Почти нищо на латиница, само че в случай че се отстранен йероглифите, някои улици и здания бих могъл да сбъркам със София. В съпоставяне с Хавана, тук монументът напряко отсъства. Все отново попаднах на монумент на Лу Син в натурален растеж.
Много вежливо обслужване, което надали е привилегия на чужденеца с европейска физиономия. Приятно е да останеш на мястото на покупката, а момиче от салона или зад щанда да носи парите към каса и да се връща с рестото. Изрядна акуратност. В Тайван този китайски метод ме тормози, в Сингапур доверието ми укрепна, В Шанхай съм напълно спокоен. И тъкмо тук ли трябваше да си спомня отегчената усмивка на мой съученик и другар от океански лов на риба при завръщане след 6-месечен автобус: „ Какво да й виждам на чужбината? Две барчета и пет магазина… “ Не, не, мога да бъда изтощен до изнемога, само че сетивно изтъркан – не.
Прекрасен подарък от Шанхай – тайфунът Нина ни се размина.
Това са мемоари в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
14.11. – 16.11.1987 година, Хънгнам – Шанхай
Едва ден преди да поемем по противоположния път към Варна сме известени, че ще се отбием в две междинни пристанища в Китай - Шанхай и Вампоа. Корабът има потенциал за още към 1500 тона, търговията си е търговия, само че вероятността за Нова година вкъщи освен това състояние не е повече от 50 %.
Нервна маневра. Изглеждаше обикновена, само че се мотаем из дребния залив повече от два часа. Достатъчно време, с цел да може основният монтьор да разгласи график, съгласно който при завръщането в България машинното поделение по-скоро би трябвало да наподобява на аптека.
Палубна команда мие кораба от наносите клинкер, а ние с четвъртия монтьор Марин сме нависоко по товарните кранове. Профилактика. Поносимо студено. Цял ден плаваме на един хвърлей място от брега на Южна Корея. Няма го смога над Севера. Просто по-цивилизован пейзаж, даже неизменимата рибарска флотилия ми наподобява друго. Ето че цяла страна наподобява на аптека, без да си пристъпил прага й.
А дизел генератор № 3 просто изменнически спря. В Албания, преди да тръгнем още веднъж на изток, му отделихме цяла седмица за моточистка, смятахме го за по-надежден от другите два елемента, а той блокира, безусловно задръстен като стар тютюнджия. Разхвърляме го на чаркове като за съвсем напълно нова моточистка, единствено че спешно.
Котва на открития рейд и поддържаме едночасова подготвеност на машината. Пристигнали сме три дни преди позицията, може и да се покандилкаме тук. Наоколо са 14-15 кораба, няколко островчета, само че няма и помен от големия град. Освен по малкия екран. На десния ръб се лепна някаква лодка. Предлагат ни да си купим живи раци, само че измежду екипажа не се откри фен на толкоз екзотична кулинария.
17.11. – 26.11.1987 година, Шанхай – рейда
Сега пък в тунела заседна някакъв клапан. За втори човек в спешния тандем машинният боцман избра мен. Имам визия за рудничарска изложба, в този момент разбирам, че миньорите разполагат с пространство, което не лимитира придвижванията им и естествената поза. В този кулоар под трюма можеш да се придвижваш единствено на два ката. Изглежда, са прави пещерняците, които настояват, че губят визия за време. Нищо работа, в случай че беше навън, само че се оказа, че сме пълзели близо 4 часа, без да ги усетим.
Вира котва, само че към този момент единствено до вътрешния рейд. Там, където морето залива с приливна вълна устието на реката, ширината сред двата бряга на Янцзъ дава известна визия за Амазонка. Гъмжи от кораби, най-вече китайски, лодките са относително малко. Мяркат се и стражевици. Независимо, че цели 4 часа бяхме на натоварен ход по обозначен фарватер, към момента няма и помен от град. Контролата мина, само че оставаме на вътрешния рейд. За първи път, откогато съм на транспортен съд, локалните управляващи, които на процедура са посетители на непозната територия, в тази ситуация парченце България, отхвърлиха всякаква почерпка и дарове. Службата и толкова. Китайци!
Както нормално, никой на кораба не знае какви са договореностите сред товародателя и корабособственика. Знаем, че сме в средата на позицията (20.11. – 30.11.). Знаем, че когато и да е бихме могли да влезем в пристанището, само че за излизане от тук към външния рейд би трябвало да се чака висока вода, с цел да може с съвсем цялостен товар да прескочим някакъв предел. Чакане и самообладание, това е втората природа на моряка. Как да не се съглася с Пенчо Славейков, че търпението е добродетел на магарето. Вече никой не си разрешава да предвижда по какъв начин ще се приберем за Нова година, в този момент вървят сметки (за някои) и опасения (за други), че автобусът ще навлезе в десетия месец. Преносена бременност. Тъкмо време за начало на акцията по превръщането на машинното поделение в аптека. Започваме от шахтата под светлиците, нещо което не е правено, откогато това желязо е транспортен съд, до момента в който стигнем до дейдвуда на долна площадка, това може да се окаже разстояние, по-дълго от пътя до дома. Китайците, наподобява, схванаха, че сме се хванали с ангария и не помниха за маневрата. Оказа се, че единственото забавяне, което мога да си разреша спрямо момчетата е в… банята. „ Отборчето “ не се лишава от аперитив, постоянно в каютата на Мишо Градското (човека хоросан). Шляпам влажен към каютата си, а вътре ме чака записка с големи букви: „ ИДВАЙ! “ (МГ) Добре ми е в битността на финален сред равни. На един човек да липсваш на този свят, въпреки той да е на кораба, отново е нещо.
Най-после водач на борда – 10 дни очаквам този миг. Сега обаче може да се изчака още 10, че и повече часа. Мъгла. Ако не се вдигне – и на следващия ден е ден. Към Филипините, там, откъдето потегли познатият ни ураган Лин, в този момент набира завист Нина. Прогнозираната посока е през Южнокитайско море към Тонкинския залив, само че кой го знае накъде ще свие, ураган е това.
27.11. – 28.11.1987 година, Шанхай - кея
На пристан сме, откакто дъжд и вятър смениха мъглата. Това би трябвало да е някой от ръкавите на Янцзъ. Гъмжи от лодки, влекачи с конвои, кораби. Огромно пристанище в дълбочина. Контейнерни терминали, подредени разнообразни профили железа… В Банкок навлязохме много по-навътре по реката, само че тук не сме на бочки, а на пристан. Докерите са с плетени шапки и избавителни ризи. Молим се дъждът да не стопира, с цел да се поудължи товаренето. Няма го сътрудника, нямаме пари и не можем да излизаме към този момент, а предварителната информация е, че на следващия ден следобяд ще отплаваме. Така корабното време ту стопира и не помни да тръгне, ту хуква като спринтьор на олимпийски край. Но, наред с чакането и търпението, това също е част от битието на моряка.
Първият сапан още не е в хамбара. Тръгваме да надникнем в големия мегаполис. Сиви пристанищни и индустриални околности. Градът се задъхва информационно. Страхотна претъпканост, заради която господства велосипедът, толерантно търпян от авто- и тролейбуси, леки и тежки коли. Клаксони доста, хули никакви. Семпло облечени китайци, само че напълно не казармено идентични. Прегърнати млади двойки по улиците. И тук доларът е на респект. На нас ни дадоха бонове, които са добре пристигнали на всички места. В обменни бюра, пък и незаконно по улиците, можеш да смениш преференциално долари за юани, само че те не вървят във валутните магазини за чужденци. Изненадан съм, че надали не в централните елементи на Шанхай виждам… кораби. Малкотонажни, само че кораби. Нямам визия това ръкави на Янцзъ ли са, или канали? Общото ми, въпреки много незадълбочено усещане е, че мегаполисът има физиономия на западноевропейски град от навечерието на Втората международна война. Почти нищо на латиница, само че в случай че се отстранен йероглифите, някои улици и здания бих могъл да сбъркам със София. В съпоставяне с Хавана, тук монументът напряко отсъства. Все отново попаднах на монумент на Лу Син в натурален растеж.
Много вежливо обслужване, което надали е привилегия на чужденеца с европейска физиономия. Приятно е да останеш на мястото на покупката, а момиче от салона или зад щанда да носи парите към каса и да се връща с рестото. Изрядна акуратност. В Тайван този китайски метод ме тормози, в Сингапур доверието ми укрепна, В Шанхай съм напълно спокоен. И тъкмо тук ли трябваше да си спомня отегчената усмивка на мой съученик и другар от океански лов на риба при завръщане след 6-месечен автобус: „ Какво да й виждам на чужбината? Две барчета и пет магазина… “ Не, не, мога да бъда изтощен до изнемога, само че сетивно изтъркан – не.
Прекрасен подарък от Шанхай – тайфунът Нина ни се размина.
Това са мемоари в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ