Капитанът не дава 20 квадратни метра от Сингапур за цял Египет
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
02.07. – 03.07.1987 година, рейда Суец, прекосяване на Суец канал
Включването на кораба в ескорт за прекосяване на канала ни задържа на котва съвсем цяло денонощие, нещо, което локалният бизнес не може да пропусне. Беше ни препоръчана екскурзия до Кайро, без да се включва като участник капитанът одобри и първият асистент капитан поведе групата. Разминахме се с Дубай, като отплата получаваме Кайро. Да забележим.
Рейдовата лодка подвига петролно обагрени талази – доста кораби и една рафинерия са му допълнително на Суецкия залив. Със стъпването на брега се усеща лъх на пустиня. Натоварваме се на три леки коли и поемаме към Кайро. Пътят не минава през пустиня, а по-скоро през пустота.
Първи стоп пред паметника на Ануар Садат, който в миниатюр дублира геометрията на фараоните – четири колони се събират в островърха пирамида. Войничетата от атракционния почетен часовой с усмивка се съгласяват да се снимат с моряци, одобряват почерпка по цигара. Нататък величествен паметник на Рамзес Втори, именуван Велики, ни връща цели 13 века преди Христа. Напред е хаосът на Кайро, който с агломерацията е един от мегаполисите на света. За оня, който идва от Сингапур, модерната Врата на Изтока, столицата на Египет е просто голямо село, огласяно от нескончаемия писък на клаксоните. Дали от висинето на минаретата се чуват молитвените призиви на мюезина?
Египетски музей. Това в действителност е историческата и археологическа съкровищница на древността. Саркофази, украшения, мумии, златни носилки на някогашни знатни, маски, бойни колесници, лъкове, модели на плавателни съдове по Нил от разнообразни столетия, кревати – друго луксозни и на друга височина. Специално поделение на Тутанкамон, троен саркофаг в златна клетка, първият дървен, в него втори, също дървен, само че със златен обков, третият – от чисто злато. Но за какво отново ме спохожда чувството за жива древност, което изпитвах в Партенона на Атинския акропол? Следите на антична цивилизация тук свидетелстват за мъртъв, като че ли в никакъв случай несъществувал свят. А, ето нещо, което връща в действителността. Млад мъж от защитата в бяла униформа обърна тил на предишното, постави кепето си на мраморния под, коленичи с чело на „ килимчето “ и остана в общение само с Аллах.
Малшанс. Не работи асансьорът на атракционната кула за туристически птичи взор над Кайро. Екскурзоводът ни твърди, че тук, изключително вечер, се чака на опашка повече от час. Ние нямаме това време. Ето Нил, един незадълбочен взор стига, реката няма с какво да впечатли моряци. Заглеждам се в декоративната зеленина, подстригана като пирамида. В Кайро видях единствено едно класическо було. Традиционната дълга широкопола дреха не господства над европейския жанр. Невръстно момиче продава печена на мангал царевица, цялата в рой мухи, които наподобяват на недопечени зърна. Отказваш, несъмнено, само че чуваш думата, която детето е усвоило още преди зачатието. Бакшиш. Когато не са зад кормилото, тримата темпераментни водачи непрекъснато поддържат връзка на високи децибели, тъй че най-малко като шумов декор приличаме на италианска туристическа група.
Ето ги и пирамидите. До тях може да се стигне с кола, кон, камила, пеша – по асфалта или напряко през пясъка. Четвъртият монтьор инж. Росен Алексиев се опитва с камила, само че още с покатерването и потеглянето си личи неумението му да ръководи биологичната мишина с една камилска мощ. Срути се на 50-я метър. Изригват насмешки, че в пясък се потъва по-дълбоко, в сравнение с във вода. Роско са оправдава, че се е провалил поради вонята на обор, по-неприятна от привичните изпарения на мазут. Подрънкват поцинковани кофи, с които разнасят разхладителни питиета. Тълпа досадници нападна стоката-турист, предлага пощенски картички, сувенири или проси цигари. Просто нямаш опция за контакт с камъка на пирамидите, който, в случай че не беше по този начин крепко изгризан от времето, в действителност би могъл да дава визия за вечността. Докосвам с длан каменната воля на фараона, проявена преди хиляди години. Дъхти плам на пустинно слънце. Иде ми мислено съвсем богомилска разкол: Не съм раб Божи, а негов брат, по какъв начин може да слугувам на земен държател?
Сфинксът мълчи, изолиран с ограда заради реставрационни работи. Точно против сфинкса е открит спектакъл, огласян от магнетофонен древноегипетски текст.
Изобилие от сувенири в магазини с претенциозни имена като „ Фараонски папирус “ или „ Хеопс папирус “. Не отнасям спомен нито за Хеопс, нито за конкуриращата го Клеопатра. А египетската кухня ми хареса. Вечеряме в ресторант. Пиле, печено на плам от дървени въглища, обичайно овкусено и малко лютичко, само че доста под кулинарната норма на Далечния изток. На утолен корем се оглеждам къде съм. Хубави Рубенсови дами, които наподобяват на състезателки по повдигане на златни щанги, освен на гърди, само че и на уши. Навън амбулантни търговци се навират сред потоците коли и оферират всевъзможности. И плодовете ми наподобяват нашенски. Ябълките лъщят под неона, добре отъркани о дългополата дреха на продавача, която от дълго време наподобява на ваксаджийски парцал. Нощем Кайро се трансформира във приказност, която демонстрира единствено това, което е за гледане, само че си остава дневното предписание. В Европа хората зад кормилото желаят да виждат и да ги виждат, тук държат да чуват и да ги чуват. Преупотреба на клаксони.
Връщаме се в Суец след среднощ. Кафенетата са отворени, а улиците – многолюдни. Жаркият ден е за черноработниците, прохладата на нощта е за друго и други. Мюезинът е призовал правоверните на молитва, а в този момент Нептун вика моряците на път.
От 10,30 часа сме в корабния ескорт, който минава Суец канал в посока север. Този път при цялостно неявяване на амбулантните сергии, които преди просто бяха окупирали надстройката. Тогава нямахме даже продънен $ по джобовете, в този момент сме се поохарчили в Сингапур, само че имаме прилични благоприятни условия. Няма предложение. Арабска работа.
21,30 часа Вече сме в Средиземно море. На слизане от мостика без никакво встъпление капитанът ме увери:
- Не давам 20 квадратни метра от Сингапур за цялостен Египет, дружно с пирамидите.
Не се съгласих, само че отложихме дискусията…
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
02.07. – 03.07.1987 година, рейда Суец, прекосяване на Суец канал
Включването на кораба в ескорт за прекосяване на канала ни задържа на котва съвсем цяло денонощие, нещо, което локалният бизнес не може да пропусне. Беше ни препоръчана екскурзия до Кайро, без да се включва като участник капитанът одобри и първият асистент капитан поведе групата. Разминахме се с Дубай, като отплата получаваме Кайро. Да забележим.
Рейдовата лодка подвига петролно обагрени талази – доста кораби и една рафинерия са му допълнително на Суецкия залив. Със стъпването на брега се усеща лъх на пустиня. Натоварваме се на три леки коли и поемаме към Кайро. Пътят не минава през пустиня, а по-скоро през пустота.
Първи стоп пред паметника на Ануар Садат, който в миниатюр дублира геометрията на фараоните – четири колони се събират в островърха пирамида. Войничетата от атракционния почетен часовой с усмивка се съгласяват да се снимат с моряци, одобряват почерпка по цигара. Нататък величествен паметник на Рамзес Втори, именуван Велики, ни връща цели 13 века преди Христа. Напред е хаосът на Кайро, който с агломерацията е един от мегаполисите на света. За оня, който идва от Сингапур, модерната Врата на Изтока, столицата на Египет е просто голямо село, огласяно от нескончаемия писък на клаксоните. Дали от висинето на минаретата се чуват молитвените призиви на мюезина?
Египетски музей. Това в действителност е историческата и археологическа съкровищница на древността. Саркофази, украшения, мумии, златни носилки на някогашни знатни, маски, бойни колесници, лъкове, модели на плавателни съдове по Нил от разнообразни столетия, кревати – друго луксозни и на друга височина. Специално поделение на Тутанкамон, троен саркофаг в златна клетка, първият дървен, в него втори, също дървен, само че със златен обков, третият – от чисто злато. Но за какво отново ме спохожда чувството за жива древност, което изпитвах в Партенона на Атинския акропол? Следите на антична цивилизация тук свидетелстват за мъртъв, като че ли в никакъв случай несъществувал свят. А, ето нещо, което връща в действителността. Млад мъж от защитата в бяла униформа обърна тил на предишното, постави кепето си на мраморния под, коленичи с чело на „ килимчето “ и остана в общение само с Аллах.
Малшанс. Не работи асансьорът на атракционната кула за туристически птичи взор над Кайро. Екскурзоводът ни твърди, че тук, изключително вечер, се чака на опашка повече от час. Ние нямаме това време. Ето Нил, един незадълбочен взор стига, реката няма с какво да впечатли моряци. Заглеждам се в декоративната зеленина, подстригана като пирамида. В Кайро видях единствено едно класическо було. Традиционната дълга широкопола дреха не господства над европейския жанр. Невръстно момиче продава печена на мангал царевица, цялата в рой мухи, които наподобяват на недопечени зърна. Отказваш, несъмнено, само че чуваш думата, която детето е усвоило още преди зачатието. Бакшиш. Когато не са зад кормилото, тримата темпераментни водачи непрекъснато поддържат връзка на високи децибели, тъй че най-малко като шумов декор приличаме на италианска туристическа група.
Ето ги и пирамидите. До тях може да се стигне с кола, кон, камила, пеша – по асфалта или напряко през пясъка. Четвъртият монтьор инж. Росен Алексиев се опитва с камила, само че още с покатерването и потеглянето си личи неумението му да ръководи биологичната мишина с една камилска мощ. Срути се на 50-я метър. Изригват насмешки, че в пясък се потъва по-дълбоко, в сравнение с във вода. Роско са оправдава, че се е провалил поради вонята на обор, по-неприятна от привичните изпарения на мазут. Подрънкват поцинковани кофи, с които разнасят разхладителни питиета. Тълпа досадници нападна стоката-турист, предлага пощенски картички, сувенири или проси цигари. Просто нямаш опция за контакт с камъка на пирамидите, който, в случай че не беше по този начин крепко изгризан от времето, в действителност би могъл да дава визия за вечността. Докосвам с длан каменната воля на фараона, проявена преди хиляди години. Дъхти плам на пустинно слънце. Иде ми мислено съвсем богомилска разкол: Не съм раб Божи, а негов брат, по какъв начин може да слугувам на земен държател?
Сфинксът мълчи, изолиран с ограда заради реставрационни работи. Точно против сфинкса е открит спектакъл, огласян от магнетофонен древноегипетски текст.
Изобилие от сувенири в магазини с претенциозни имена като „ Фараонски папирус “ или „ Хеопс папирус “. Не отнасям спомен нито за Хеопс, нито за конкуриращата го Клеопатра. А египетската кухня ми хареса. Вечеряме в ресторант. Пиле, печено на плам от дървени въглища, обичайно овкусено и малко лютичко, само че доста под кулинарната норма на Далечния изток. На утолен корем се оглеждам къде съм. Хубави Рубенсови дами, които наподобяват на състезателки по повдигане на златни щанги, освен на гърди, само че и на уши. Навън амбулантни търговци се навират сред потоците коли и оферират всевъзможности. И плодовете ми наподобяват нашенски. Ябълките лъщят под неона, добре отъркани о дългополата дреха на продавача, която от дълго време наподобява на ваксаджийски парцал. Нощем Кайро се трансформира във приказност, която демонстрира единствено това, което е за гледане, само че си остава дневното предписание. В Европа хората зад кормилото желаят да виждат и да ги виждат, тук държат да чуват и да ги чуват. Преупотреба на клаксони.
Връщаме се в Суец след среднощ. Кафенетата са отворени, а улиците – многолюдни. Жаркият ден е за черноработниците, прохладата на нощта е за друго и други. Мюезинът е призовал правоверните на молитва, а в този момент Нептун вика моряците на път.
От 10,30 часа сме в корабния ескорт, който минава Суец канал в посока север. Този път при цялостно неявяване на амбулантните сергии, които преди просто бяха окупирали надстройката. Тогава нямахме даже продънен $ по джобовете, в този момент сме се поохарчили в Сингапур, само че имаме прилични благоприятни условия. Няма предложение. Арабска работа.
21,30 часа Вече сме в Средиземно море. На слизане от мостика без никакво встъпление капитанът ме увери:
- Не давам 20 квадратни метра от Сингапур за цялостен Египет, дружно с пирамидите.
Не се съгласих, само че отложихме дискусията…
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ