И всеки моряк разполага с десет венерически проститутки
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
01.06. – 12.06.1987 година, рейда Ко Сичанг
Налага се да напуснем реката и Банкок – газенето на кораба не разрешава да вземем цялостния товар ориз за Сирия и дотоварването става с подвоз на шалани в морето. Ко Сичанг дава име на островна група, място за туристически атракции, само че ние нямаме достъп до тях и непрекъснато сме на кораба.
Веднага ни пристигнаха гости-мисионери, млада разнополова двойка. Американци. Амбулантни търговци от името на Бога. Не стана разговор, освен тъй като тук към момента сме в селенията на Буда. Лодка и потеглиха към различен транспортен съд.
В реката или в морето, товарните работи си наподобяват, само че битието на борда се промени значително. Мама ранг изтегли контингента от проститутки и купонът на кърмата секна. Изчезнаха дамските превръзки в тоалетните на основна палуба. Какички обикаляха с лодки корабите на рейда, при нас интимния огън поддържаше най-вече старши помощникът, само че частично и почасово. Денем на кърмата докерите готвеха на примуси. Минавайки край тях, лютивите им гозби просълзяваха очите ми, сигурен бях, че в случай че хапна от ястието им, като нищо ще ми би трябвало лекарска интервенция. Нощем на мястото на примусите разиграваха комар, постоянно в наличието на служител на реда от корабната защита.
Тук, на рейда ми стана ясно, че първият асистент (екипажният вуйчо) има потребност от мен толкоз, колкото и аз от него. Ешуа Декало, основен редактор на варненския регионален официоз „ Народно дело “, тръгнал на еднократен автобус, също като мен. Колега с по-висок сан. Направо онемях, слушайки описа му за къснобохемския интервал на българската публицистика. И персонални мемоари от срещи на една маса със светила като Илия Бешков, Никола Фурнаджиев, Николай Шмиргела, Ангел Каралийчев… Подръпваше от лулата, потопен в мемоари. Мемоари? Не, той към този момент няма сърце да хване перото. Разбирам, има потребност от слушател. Имам гений за това.
Капитан Кольо Дързев ме вкара във флотски действителности. Българският моряк е едно от дребното изключения по света, може би единственото, който приема морето като поминък за цялостен живот. От тук и високата му подготовка. Класически гурбетчия. Рядко стъпва в музей, само че това не вършат в задоволителна степен и екскурзиантите на „ Балкантурист “. Изключително подвластен от това дали има здрав фамилен гръб. Не признава умеенето на другите, само че се нервира, че другите не признават неговото. Броят сложните му долари като покупателна дарба 10:1 по отношение на лв., само че не регистрират, че в чужбина киното му коства 50-60 лв., таксито 40-50, а бирата – 14-15.
Купонът на кърмата не беше просташка кръчмарска история, а отдушник. На моряка може да се разчита, когато е мъчно, изключително, извънредно. Сивото и монотонното го размекват. Когато може да разтовари, не притискай моряка с параграфи, тогава е свръхчувствителен. Остави го на личната му буря в подобен миг, в случай че искаш да разчиташ на него на следващия ден. На тебе няма да ти простят, че не те видяха на кърмата с една кака на коленете. Това не е израз на морал, а предумишлено наблягане на разликата ти. От тебе не желаят на 100 % във всичко да приличаш на тях, а нещо доста повече – да бъдеш техен глас, очи и уши пред обществеността.
Благодаря, кептън. Бил съм не репортаж при миньори, дървосекачи в гората, водачи, алпинисти… не са желали от мен да наподобявам на тях, а обективност. С моряците е друго, имат схващане за прослойка, само че не и фикс идея за единственост. Едва ли ще мога да се разтворя дотам, че да ме одобряват просто за един от тях. Когато нарекат една жена крава, за нея това е смъртна засегнатост. Ако нарекат един мъж бик, той се разтопява от наслаждение. Е, на мене ми стига, че сътрудниците в редакцията ме назовават Морски, въпреки че в никакъв случай няма да ми простят дързостта да потегли. Тук няма да ми простят, че съм пристигнал. Но най-неприятно ми е екипажното разбиране: „ Кой ще те остави да кажеш истината? “ Това върша момчета, цялата истина с дневнична буквалност.
Наблизо товарят транспортен съд с шрот, вентилаторите вкарват пушилка в машинното поделение. Картер на генератор № 1, подбутални капаци, сепаратори… множеството от интервенциите са или на тясно, или на коляно, от време на време и двете дружно. И наложително горещо. Романтиката – за романите.
Истински тропически дъжд, под чиято пелена околните кораби на рейда наподобяват на мокри призраци. Два след среднощ е, към този момент стоя буден преди вахта 4 – 8 часа. Душата ми може да попие още доста сън, само че очите не го желаят. Така надалеч от пристрастености, от глава до пети опакован с вчерашна отмалялост, до мене желая спящото ти рамо, ПМ. Самотен като пес, чувам нотите на дъжда и в този момент единствено ушите ми имат това, което желая с кротки устни и пръсти. Гръмотевица дирижира „ Мечтание “ на Шуман…
Казах на палубния боцман, че бих предпочел да съм в неговата команда, а той с пределна искреност отвърна: Тебе не те признавам за публицист, щом си се хванал с нас да ти се ебава мамата. На „ Гоце Делчев “ имаше двама публицисти, софиянци, с куп неброени пари в джобовете. Нахални, с благословията на параходното шефство, вманиачен направиха капитана с прищевките си. Всеки с кръста си, Боци. Прав е индивидът, по какъв начин да погледнеш на някого, потопен в масла и окъпан в пот, пред който перачките на Зола биха изглеждали като принцеси от приказките. Макар, че разходвам сапун не на парче, а на кг.
„ Благодаря ти за самочувствието, което ми даде. Бях хубава на бала. Прости ми, в случай че можеш. Обичам те. Марина “ Радиограма до елмеханика, която отпразнува цялата машинна команда. Добчо, който ме сменя на вахта с постоянни закъснения по 10-15 минути, понаправи главата и ме нападна в упор. Ти си апаш! Ядеш хляба на моряци, които не могат да припарят на тази линия. Вместо мен косвено отвърна Данчо, фитер от техническото обслужване на флота. В Сингапур аз нямам кой знае каква работа, ще взема и промяната на журналиста, дано той да има повече време. Благодаря, Данчо, сходен жест в редакция е неосъществим.
Товаренето завърши, в този момент следва 36-часово обгазяване на ориза в хамбарите. Би трябвало екипажът да е настанен на хотел, само че това коства пари, а не сме янки. И на Буда не разчитаме. Обаче вентилаторите на 4-ти хамбар не стартираха. При опита за ремонт машинният боцман и елтехникът пострадаха – гадене, повръщане, пулс 50, кръвно налягане 80/60. Доки се разтича, удари им по две инжекции, пострадалите спаха съвсем цяло денонощие. Получи се и служебна радиограма: „ Разрешавам спешно. “ Ремонт в Сингапур, дружно с приемането на гориво.
Капитанът също реагира спешно и предплатено отпусна доларите за първите 5 дни от нарастването след третия месец. Мигновеният екипажен отговор: Старият баро и той беше мъжага, само че този дава парите.
Последната продажница напусна кораба, а старши помощникът по здрач продължава да стърчи край парадния ров. Чакам тука, може да са отбие някоя курвица. За последно. Е, не се получи. Прибирам се в каютата си, разтварям списание „ Панорама “ и чета: „ … откакто всеки екскурзиант разполага с 10 венерически проститутки. “ Колумбиецът-наивист Едуардо Ескобар няма поради моряците, по тази причина ще прибавя, че никой от екипажа след Банкок не потърси подпомагане от доктора. Освен да купуват обич, момчетата даваха по стотина $ на „ продавачките “, с цел да им пазарят на сметка из града, след което получаваха доклад до цент. Не зная по какъв начин е по другите кораби, може би това е преференция за българите.
Сам съм в машинното поделение. Работя по провизионен компресор и не слушам парлангото. Намигат ми с пулсиращата светлина на телефона и търча в централния пулт. Капитанът. Ела в контролния салон, единствено ти не си се подписал. Влизам, не потен, а окъпан в личния си сос и чета състрадание в очите на емигрейшъна. Вадя чисти пакли от задния джоб и усърдно избърсвам ръце. Защо да не се хваля, че корабът потегля към Сингапур с моя автограф.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
01.06. – 12.06.1987 година, рейда Ко Сичанг
Налага се да напуснем реката и Банкок – газенето на кораба не разрешава да вземем цялостния товар ориз за Сирия и дотоварването става с подвоз на шалани в морето. Ко Сичанг дава име на островна група, място за туристически атракции, само че ние нямаме достъп до тях и непрекъснато сме на кораба.
Веднага ни пристигнаха гости-мисионери, млада разнополова двойка. Американци. Амбулантни търговци от името на Бога. Не стана разговор, освен тъй като тук към момента сме в селенията на Буда. Лодка и потеглиха към различен транспортен съд.
В реката или в морето, товарните работи си наподобяват, само че битието на борда се промени значително. Мама ранг изтегли контингента от проститутки и купонът на кърмата секна. Изчезнаха дамските превръзки в тоалетните на основна палуба. Какички обикаляха с лодки корабите на рейда, при нас интимния огън поддържаше най-вече старши помощникът, само че частично и почасово. Денем на кърмата докерите готвеха на примуси. Минавайки край тях, лютивите им гозби просълзяваха очите ми, сигурен бях, че в случай че хапна от ястието им, като нищо ще ми би трябвало лекарска интервенция. Нощем на мястото на примусите разиграваха комар, постоянно в наличието на служител на реда от корабната защита.
Тук, на рейда ми стана ясно, че първият асистент (екипажният вуйчо) има потребност от мен толкоз, колкото и аз от него. Ешуа Декало, основен редактор на варненския регионален официоз „ Народно дело “, тръгнал на еднократен автобус, също като мен. Колега с по-висок сан. Направо онемях, слушайки описа му за къснобохемския интервал на българската публицистика. И персонални мемоари от срещи на една маса със светила като Илия Бешков, Никола Фурнаджиев, Николай Шмиргела, Ангел Каралийчев… Подръпваше от лулата, потопен в мемоари. Мемоари? Не, той към този момент няма сърце да хване перото. Разбирам, има потребност от слушател. Имам гений за това.
Капитан Кольо Дързев ме вкара във флотски действителности. Българският моряк е едно от дребното изключения по света, може би единственото, който приема морето като поминък за цялостен живот. От тук и високата му подготовка. Класически гурбетчия. Рядко стъпва в музей, само че това не вършат в задоволителна степен и екскурзиантите на „ Балкантурист “. Изключително подвластен от това дали има здрав фамилен гръб. Не признава умеенето на другите, само че се нервира, че другите не признават неговото. Броят сложните му долари като покупателна дарба 10:1 по отношение на лв., само че не регистрират, че в чужбина киното му коства 50-60 лв., таксито 40-50, а бирата – 14-15.
Купонът на кърмата не беше просташка кръчмарска история, а отдушник. На моряка може да се разчита, когато е мъчно, изключително, извънредно. Сивото и монотонното го размекват. Когато може да разтовари, не притискай моряка с параграфи, тогава е свръхчувствителен. Остави го на личната му буря в подобен миг, в случай че искаш да разчиташ на него на следващия ден. На тебе няма да ти простят, че не те видяха на кърмата с една кака на коленете. Това не е израз на морал, а предумишлено наблягане на разликата ти. От тебе не желаят на 100 % във всичко да приличаш на тях, а нещо доста повече – да бъдеш техен глас, очи и уши пред обществеността.
Благодаря, кептън. Бил съм не репортаж при миньори, дървосекачи в гората, водачи, алпинисти… не са желали от мен да наподобявам на тях, а обективност. С моряците е друго, имат схващане за прослойка, само че не и фикс идея за единственост. Едва ли ще мога да се разтворя дотам, че да ме одобряват просто за един от тях. Когато нарекат една жена крава, за нея това е смъртна засегнатост. Ако нарекат един мъж бик, той се разтопява от наслаждение. Е, на мене ми стига, че сътрудниците в редакцията ме назовават Морски, въпреки че в никакъв случай няма да ми простят дързостта да потегли. Тук няма да ми простят, че съм пристигнал. Но най-неприятно ми е екипажното разбиране: „ Кой ще те остави да кажеш истината? “ Това върша момчета, цялата истина с дневнична буквалност.
Наблизо товарят транспортен съд с шрот, вентилаторите вкарват пушилка в машинното поделение. Картер на генератор № 1, подбутални капаци, сепаратори… множеството от интервенциите са или на тясно, или на коляно, от време на време и двете дружно. И наложително горещо. Романтиката – за романите.
Истински тропически дъжд, под чиято пелена околните кораби на рейда наподобяват на мокри призраци. Два след среднощ е, към този момент стоя буден преди вахта 4 – 8 часа. Душата ми може да попие още доста сън, само че очите не го желаят. Така надалеч от пристрастености, от глава до пети опакован с вчерашна отмалялост, до мене желая спящото ти рамо, ПМ. Самотен като пес, чувам нотите на дъжда и в този момент единствено ушите ми имат това, което желая с кротки устни и пръсти. Гръмотевица дирижира „ Мечтание “ на Шуман…
Казах на палубния боцман, че бих предпочел да съм в неговата команда, а той с пределна искреност отвърна: Тебе не те признавам за публицист, щом си се хванал с нас да ти се ебава мамата. На „ Гоце Делчев “ имаше двама публицисти, софиянци, с куп неброени пари в джобовете. Нахални, с благословията на параходното шефство, вманиачен направиха капитана с прищевките си. Всеки с кръста си, Боци. Прав е индивидът, по какъв начин да погледнеш на някого, потопен в масла и окъпан в пот, пред който перачките на Зола биха изглеждали като принцеси от приказките. Макар, че разходвам сапун не на парче, а на кг.
„ Благодаря ти за самочувствието, което ми даде. Бях хубава на бала. Прости ми, в случай че можеш. Обичам те. Марина “ Радиограма до елмеханика, която отпразнува цялата машинна команда. Добчо, който ме сменя на вахта с постоянни закъснения по 10-15 минути, понаправи главата и ме нападна в упор. Ти си апаш! Ядеш хляба на моряци, които не могат да припарят на тази линия. Вместо мен косвено отвърна Данчо, фитер от техническото обслужване на флота. В Сингапур аз нямам кой знае каква работа, ще взема и промяната на журналиста, дано той да има повече време. Благодаря, Данчо, сходен жест в редакция е неосъществим.
Товаренето завърши, в този момент следва 36-часово обгазяване на ориза в хамбарите. Би трябвало екипажът да е настанен на хотел, само че това коства пари, а не сме янки. И на Буда не разчитаме. Обаче вентилаторите на 4-ти хамбар не стартираха. При опита за ремонт машинният боцман и елтехникът пострадаха – гадене, повръщане, пулс 50, кръвно налягане 80/60. Доки се разтича, удари им по две инжекции, пострадалите спаха съвсем цяло денонощие. Получи се и служебна радиограма: „ Разрешавам спешно. “ Ремонт в Сингапур, дружно с приемането на гориво.
Капитанът също реагира спешно и предплатено отпусна доларите за първите 5 дни от нарастването след третия месец. Мигновеният екипажен отговор: Старият баро и той беше мъжага, само че този дава парите.
Последната продажница напусна кораба, а старши помощникът по здрач продължава да стърчи край парадния ров. Чакам тука, може да са отбие някоя курвица. За последно. Е, не се получи. Прибирам се в каютата си, разтварям списание „ Панорама “ и чета: „ … откакто всеки екскурзиант разполага с 10 венерически проститутки. “ Колумбиецът-наивист Едуардо Ескобар няма поради моряците, по тази причина ще прибавя, че никой от екипажа след Банкок не потърси подпомагане от доктора. Освен да купуват обич, момчетата даваха по стотина $ на „ продавачките “, с цел да им пазарят на сметка из града, след което получаваха доклад до цент. Не зная по какъв начин е по другите кораби, може би това е преференция за българите.
Сам съм в машинното поделение. Работя по провизионен компресор и не слушам парлангото. Намигат ми с пулсиращата светлина на телефона и търча в централния пулт. Капитанът. Ела в контролния салон, единствено ти не си се подписал. Влизам, не потен, а окъпан в личния си сос и чета състрадание в очите на емигрейшъна. Вадя чисти пакли от задния джоб и усърдно избърсвам ръце. Защо да не се хваля, че корабът потегля към Сингапур с моя автограф.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ