Дълбоко в минните тунели под планините на остров Свалбард Гейр

Дълбоко в минните тунели под планините на остров Свалбард Гейр Странд се приготвя за неизбежното закриване на въглищния рудник, в която работи. " Вярно е, че въглищата замърсяват, само че би трябвало да се откри някакво решение, преди мината да бъде закрита ", споделя той по адрес на " Груве 7 ", последния въглищен рудник на северния норвежки архипелаг, който към момента работи, споделя Асошиейтед прес. Мината би трябвало да бъде закрита до две години и по този начин да понижи замърсяването с въглеродни излъчвания на нежната локална екосреда. Закриването обаче ще унищожи и идентичността и поминъка на локалната общественост, която от епохи разчита на добива на въглища, с цел да си изкарва прехраната. " Ще би трябвало да помислим какво ще вършим по-късно ", споделя Странд, който има 19-годишен опит като миньор. След като неотдавна най-голямото населено място на острова - Лонгирбюен, разгласи, че тази година единствената захранваща го с електричество централа ще мине от въглища на дизел, а по-късно и на " зелени " енергоизточници, минната компания " Сторе Норске " (Store Norske) реши, че до две години ще закрие въглищната си мина в Свалбард. Историята на минното дело и неговите рискове е ясно забележима в покрайнините на Лонгирбюен. Пътека край изоставени уреди за превозване на въглища води до непрекъснато осветлен монумент, увековечил имената на 124 миньори, починали по време на работа от 1916 година до момента. " Бил съм там, фамилията ми също, всички се били ", споделя Тронд Йохансен, който работи в мината над 40 години. Други миньори си напомнят имената и възрастта на починалите си сътрудници. Сред тях е и Гейр Якобсен, умрял през 1991 година в рудника " Груве 3 " на едвам 24-годишна възраст. Неговият брат Бент сега е шеф на " Груве 7 " и се приготвя за затварянето му. Гордостта от работата му е осезаема, без значение дали кара по 6-километровия тунел, изкопан с " доста време, пот и хули ", почиства буца въглища на 40 милиона години или ревизира стоманените болтове с дължина по 1,2 метра, които държат 400-те метра планина над главите на служащите. " Ние сме в действителност сплотена група, доверяваме се на другите и им поверяваме живота си всеки ден ", споделя той. Учените признават, че въглеродният отпечатък на Свалбард е незабележим. Целите му въглищни запаси са в положение да поддържат световната стопанска система за едвам осем часа, показва Ким Холмен, професор по екология и климатология и консултант към Норвежкия полярен институт. Но те са на мнение, че всеки замърсител би трябвало да се има поради, а архипелагът не би трябвало да дава неприятен образец. " Всички сме част от казуса и би трябвало да станем част от решението, всяко деяние, въпреки и алегорично, има стойност ", споделя Холмен. Миньорите обаче се тревожат за вероятните други възможности, най-много тъй като " Груве 7 " изнася въглища и за европейската металургична индустрия, изключително за автопроизводството в Германия. " Ако не вземате въглища от нас, ще би трябвало да ги вземете от другаде ", споделя Якобсен. " Светът все от някъде би трябвало да вземе нужната му сила, с цел да създаде батериите, които се влагат в колите, да вземем за пример, на " Тесла ".