Учени установиха, че чумата е бродила из Европа хилядолетия преди епидемията
Дълбоко в дълбините на вековни английски гробове учените са разкрили нещо ужасяващо и вълнуващо по едно и също време. От зъбите на трима антични хора бяха извлечени следи от патологичен микроорганизъм, предшественик на прословутата чума Черната гибел. Тази бактерия е бродила из Англия доста преди да стане известно, че е довела човечеството до ръба на изгубването в Европа.
Сред триото има двама младежи, чието последно място за почивка е всеобщ гроб в Чартърхаус Уорън в Съмърсет, пише Science Alert. Те споделят съдбата си с жена на четиридесет години, която почива под ритуална могила в Левенс, Камбрия. Дали чумата е лишила живота им, остава мистерия, само че самото им битие свързва Англия с ранната история на тази смъртоносна болест.
Бактериите, открити в телата на тези хора, са разнообразни от варианта, предизвикал Черната гибел, пандемия, която безмилостно плъзна из Европа и Близкия изток в продължение на половин хилядолетие, оставяйки безчет жертви след себе си. Въпреки това, наличието на тази ранна форма на Yersinia pestis във Англия е доказателство, че чумата е съществувала доста по-рано, преди да се трансформира в опустошителната форма, с която сме осведомени.
„ Намирането на патогени в проби на хиляди години е удивително развиване ", споделя Пуджа Свали, геномист от Института Франсис Крик в Обединеното кралство. „ Чрез проучване на тези антични геноми, ние придобиваме визия за разпространяването и еволюционния път на тези микроби. Това може да ни помогне да идентифицираме най-важните гени в разпространяването на инфекциозни болести ".
Всъщност линията Yersinia pestis губи гени с течение на времето, което се отразява в следващи епидемии, породени от същия патоген. Втората пандемия от чума, да вземем за пример, имаше толкоз надълбоко влияние, че промени освен човешкото общество, само че евентуално нашия генетичен проект.
Въпреки че се знае доста за историята на чумата, генетичните откриватели към момента се пробват да разкрият нейния генезис и метод на предаване. Доказателства за съществуването на този патоген са открити в Евразия преди към 5000 години, по време на късния неолит и бронзовата ера (LBN).
Чумата има два типа: бубонна или септицемична чума, която се придвижва от бълхи, и белодробна чума, която се предава от човек на човек по въздушно-капков път. Интересното е, че най-често срещаните бактериални разновидности в PNBV не са приспособени да предават бълхи, което допуска, че тези прекурсори са малко по-малко страховити.
Но какво да кажем за разпространяването на белодробната чума? Това беше въпросът, на който Свали и нейният екип се опитваха да отговорят. Те се обърнаха към зъбите на 34 души, съкровищница от непокътната микробна ДНК. Тяхното проучване сподели съществуването на Y. pestis в зъбите на трима души, датиращи от към 4000 години.
Любопитство от това време е всеобщият гроб в Съмърсет, в който са заровени две деца. Много от 28-те тела, заровени там, носят следи от насилствена гибел, което демонстрира, че мястото е било употребявано за бързо изхвърляне на трупове след спора. Може би децата са били инфектирани с чума по време на гибелта, само че е малко евентуално заболяването да е била окончателната им гибел.
Съдбата на дамата в обредната могила обаче остава мистерия.
Критично е, че бактериалната ДНК, извлечена от трите обекта, няма генетичен код за предаване на бълхи, линия, която се е появила едвам преди към 3800 години. Това, което знаем от тази антична микробна капсула на времето, е, че Y. pestis е пресякъл Ламанша по-рано, в сравнение с смятаха учените, което допуска, че белодробната чума е била много смел странник.
„ С антична ДНК можем да проследим еволюцията на заболяванията във времето “, споделя генетикът Понтус Скоглунд, също от Института „ Франсис Крик “, „ Бъдещи проучвания биха могли да ни оказват помощ да разберем по какъв начин нашите геноми се борят с тези патогени, хвърляйки светлина върху нашето минало и допустимо бъдеще срещи с заболявания “.
Превод: GlasNews
Сред триото има двама младежи, чието последно място за почивка е всеобщ гроб в Чартърхаус Уорън в Съмърсет, пише Science Alert. Те споделят съдбата си с жена на четиридесет години, която почива под ритуална могила в Левенс, Камбрия. Дали чумата е лишила живота им, остава мистерия, само че самото им битие свързва Англия с ранната история на тази смъртоносна болест.
Бактериите, открити в телата на тези хора, са разнообразни от варианта, предизвикал Черната гибел, пандемия, която безмилостно плъзна из Европа и Близкия изток в продължение на половин хилядолетие, оставяйки безчет жертви след себе си. Въпреки това, наличието на тази ранна форма на Yersinia pestis във Англия е доказателство, че чумата е съществувала доста по-рано, преди да се трансформира в опустошителната форма, с която сме осведомени.
„ Намирането на патогени в проби на хиляди години е удивително развиване ", споделя Пуджа Свали, геномист от Института Франсис Крик в Обединеното кралство. „ Чрез проучване на тези антични геноми, ние придобиваме визия за разпространяването и еволюционния път на тези микроби. Това може да ни помогне да идентифицираме най-важните гени в разпространяването на инфекциозни болести ".
Всъщност линията Yersinia pestis губи гени с течение на времето, което се отразява в следващи епидемии, породени от същия патоген. Втората пандемия от чума, да вземем за пример, имаше толкоз надълбоко влияние, че промени освен човешкото общество, само че евентуално нашия генетичен проект.
Въпреки че се знае доста за историята на чумата, генетичните откриватели към момента се пробват да разкрият нейния генезис и метод на предаване. Доказателства за съществуването на този патоген са открити в Евразия преди към 5000 години, по време на късния неолит и бронзовата ера (LBN).
Чумата има два типа: бубонна или септицемична чума, която се придвижва от бълхи, и белодробна чума, която се предава от човек на човек по въздушно-капков път. Интересното е, че най-често срещаните бактериални разновидности в PNBV не са приспособени да предават бълхи, което допуска, че тези прекурсори са малко по-малко страховити.
Но какво да кажем за разпространяването на белодробната чума? Това беше въпросът, на който Свали и нейният екип се опитваха да отговорят. Те се обърнаха към зъбите на 34 души, съкровищница от непокътната микробна ДНК. Тяхното проучване сподели съществуването на Y. pestis в зъбите на трима души, датиращи от към 4000 години.
Любопитство от това време е всеобщият гроб в Съмърсет, в който са заровени две деца. Много от 28-те тела, заровени там, носят следи от насилствена гибел, което демонстрира, че мястото е било употребявано за бързо изхвърляне на трупове след спора. Може би децата са били инфектирани с чума по време на гибелта, само че е малко евентуално заболяването да е била окончателната им гибел.
Съдбата на дамата в обредната могила обаче остава мистерия.
Критично е, че бактериалната ДНК, извлечена от трите обекта, няма генетичен код за предаване на бълхи, линия, която се е появила едвам преди към 3800 години. Това, което знаем от тази антична микробна капсула на времето, е, че Y. pestis е пресякъл Ламанша по-рано, в сравнение с смятаха учените, което допуска, че белодробната чума е била много смел странник.
„ С антична ДНК можем да проследим еволюцията на заболяванията във времето “, споделя генетикът Понтус Скоглунд, също от Института „ Франсис Крик “, „ Бъдещи проучвания биха могли да ни оказват помощ да разберем по какъв начин нашите геноми се борят с тези патогени, хвърляйки светлина върху нашето минало и допустимо бъдеще срещи с заболявания “.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ