Това ли е последният Далай Лама?
Далай Лама, постоянно определян от себе си като елементарен духовник, остава основна фигура за тибетския народ и международния будизъм към този момент над 80 години. Милиони негови почитатели го почитат като живо олицетворение на състраданието, а ролята му в битката за автономност на Тибет е безспорна.
Тензин Гяцо става Далай Лама през 1937 година, а след китайската инвазия в Тибет през 50-те години бяга в Индия, където открива държавно управление в заточение. Въпреки дългогодишния живот отвън родината си, Далай Лама продължава да бъде знак на идентичността и вярата за тибетците, като упорства за ненасилствен „ Среден път “ и търси необятна автономност, а не самостоятелност.
Пекин дефинира Тибет като неразделна част от Китай и упорства, че единствено китайската страна има право да утвърди идващия Далай Лама – позиция, която се преглежда като опит за затвърждаване на политически надзор върху будистката традиция и популацията на Тибет. Анализатори предизвестяват, че това може да докара до съперничещи си Далай Лами – един, назначен от Пекин, и различен, подсилен от тибетската диаспора.
Въпросът за наследника става все по-актуален, защото Далай Лама навършва 90 години . Наскоро той съобщи, че след гибелта му ще има нов Далай Лама, който евентуално ще бъде определен измежду тибетците в заточение, а не в Китай. Според традицията, старши монаси дефинират наследника посредством духовни знаци и видения , само че Далай Лама може да остави писмени указания или самичък да уточни своя правоприемник.
Китайските управляващи към този момент са се опитвали да наложат свои религиозни фигури, както е казусът с Панчен Лама. Международни наблюдаващи не престават да наблюдават по какъв начин ще се развие въпросът с наследяването на Далай Лама, което е освен набожен, само че и политически въпрос за бъдещето на Тибет.
