Дълъг около 18 километра и по-висок от Статуята на свободата,

Дълъг към 18 километра и по-висок от Статуята на свободата, Керченският мост към окупирания Кримски полуостров е перлата в короната на инфраструктурните планове на Владимир Путин – определян в съветските медии като „ градежа на века “.

Когато съветският президент откри пътния му сектор на 15 май 2018 година, преминавайки по моста с оранжев камион „ Камаз “, той се похвали с неговото значение.

„ В разнообразни исторически столетия, даже при царските жреци, хората са мечтали да построят този мост. След това те се върнаха към тази [идея] през 30-те, 40-те и 50-те години на предишния век. И най-после, с помощта на вашия труд и вашия гений, чудото се случи “.

Силно защитаван от началото на пълномащабното навлизане на Русия в Украйна, мостът е считан за задоволително значим, с цел да може Москва да предизвести за репресии, в случай че мостът стане обект на нахлуване.

Но в събота сутринта, при към момента неразбираеми условия, голяма детонация раздруса Керченския мост, като срути част от пътното платно в Керченския пролив под него и подпали цистерни с гориво на трен, преминаващ през втория железопътен сектор на моста.

Огромното значение на вредите по моста, за които индиректно съобщи почитан консултант на украинското президентство, ще стане ясно през идващите часове и дни -ще стане ясно и дали Москва се усеща принудена да отвърне на офанзивата.

Непосредствено по-късно доста анализатори побързаха да отбележат времето на гърмежа, който се случи ден откакто Владимир Путин означи 70-ия си рожден ден на фона на поредност от унизителни скорошни провали на източния и южния фронт на нападателната му война против Украйна, в която се следи огромно съветско оттегляне.

Това се случва и след съветските нуклеарни закани и едвам седмица откакто Путин подписа декрет, с който нелегално разгласи, че е анексирал четири украински провинции.

Но хипотетичният отпор на очевидната офанзива е по-значим от просто алегоричен. Мостът е основна логистична линия за доставяне освен на съветските сили в окупирания Крим, само че и на други места в Южна Украйна, където през последните дни съветските сили са в оттегляне, даже когато главната линия за доставяне от континентална Русия, в това число влаковата линия до Мелитопол, е подложена на все по-голям украински напън.

Това значение не е останало неусетно за жителите на Крим, които с разпространяването на новината се втурнаха към бензиностанциите, с цел да заредят колите си.

Макар че има и други способи за доставяне на Крим, в това число пристанищата му, повредата на моста е от голямо значение за място, което до наскоро беше считано от Русия за недостъпно за Украйна.

Това обаче се промени през последните месеци. Нападението против военновъздушната база в Саки през август накара съветските туристи всеобщо да изоставен плажовете на Крим, което докара до запушване на моста с километрични опашки. Изглежда, че някои съветски военноморски сили също са били дискретно преразпределени, защото войната се доближава от ден на ден.

Големият въпрос е по какъв начин ще реагира Москва, само че той се обрисуваше все по-силно, защото през последните седмици Украйна сполучливо предприе контраатака на фона на възходящото безпокойствие измежду съветския хайлайф и коментаторите по отношение на воденето на войната от страна на Путин.

През април Дмитрий Медведев, някогашен съветски президент и министър-председател, а понастоящем заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, съобщи: „ Един от украинските генерали приказва за нуждата да се нанесе удар по Кримския мост. Надявам се, че той схваща каква ще бъде ответната цел “.

Най-малкото това е голяма пропагандна победа за Киев, която ще бъде изтъкната като знак, че освен не се опасява от нуклеарните закани на Путин, само че и че има вяра, че печели войната.

Текстът е оповестен в „ The Guardian “, а негов създател е Питър Бемонт. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ.