Какво образование искаме?
Дълъг е пътят на израстването, нужно е воля и самообладание, само че това е пътят на любовта, знанието и самопознанието. Всяко едно пътешестване стартира с първата крачка, а бъдещето, такова, каквото го желаеме, стартира през днешния ден. Фундаментът на напредъка и просперитета на всяко общество е знанието и положителното обучение. Началото е вкласната стая, на ученическия чин и под вещото управление и поддръжка на учителя, този, който би трябвало да гори, с цел да възпламени факела на светлината и знанието. Така би трябвало да бъде, само че …
Днешният ден в огромна степен опровергава тази визия, този блян. Действителността е друга. Принизена е ролята на учебното заведение като просветителна институция, унизително е ситуацията на педагогическия експерт – обруган и отчаян, залутан и загубен измежду многочислените промени, възходящи искания от кого ли не и защо ли не, потопен в административни действия и трансформирал се в „ работещ безпаричен “. Когато една специалност губи своя публичен престиж, тя се феминизира и отблъсква младите от себе си. За голямо страдание, тези два знака са присъщи за специалността на учителя.
Синдикат „ Образование “ направи многочислени изследвания и разбори на обстановката в системата на образованието, изготви своите рекомендации в осем пункта за най-важните проблеми към бъдещия министър на образованието и наукатав идния да се структурира кабинет на България. Тези акценти са част от огромния документ на КТ „ Подкрепа “ - „ За бъдещето на България “.
Какво обучение желаеме?
За да действа дейно една система, тя се нуждае от финансово застраховане. Недофинансирането на системата и единствено 3.5% от Брутният вътрешен продукт, отредени за обучение, води до неспособност за осъществяването на новите просветителни политики, заложени в Закона за предучилищното и учебно обучение и слага под подозрение реализирането на целта обучение и лимитира достъпа до качествено обучение на всички български възпитаници. Синдикат „ Образование “ предлага: Да се заложи и праволинейно да привежда в деяние тактика за нарастване на средствата за обучение, като те се усилват с не по-малко от 0,5% на година, до постигане на най-малко 6% от Брутният вътрешен продукт.
След огромната учителска стачка от 2007 година финансирането на просветителните институции е обвързването само и единствено с броя на учениците посредством закрепен обединен разходен стандарт (ЕРС). Това ги слага в неравностойно състояние, води до неприятни резултати на учениците в националните и европейски ранглисти. Философията „ делегирани бюджети “ основава порочна взаимозависимост на ЕРС на ученика към заплатата на учителя и шефа и генерира недостиг на възпитанието в просветителния развой. Наложително е: Делегираните бюджети на просветителните институции, като философия на финансиране, би трябвало да отпаднат и вместо тях да се въведe финансиране на активност обучение, чиято съществена цел е еднакъв достъп до обучение, гарантиране на базови условия във всяко образователно заведение, като се вземат поради географското местонахождение, непрекъснатите разноски за действие (които не зависят от броя на учениците), националните цели за развиване на българските региони. Със закон да се забрани закриването на учебни заведения и финансово да се обезпечат съвременни образователни заведения, предлагащи еднакъв късмет за всеки български възпитаник, без значение от неговото местоживеене.
Сриването на престижа на учителите, недостойното оценяване на педагогическия труд – финансово и морално, са тежък проблем за системата, за мястото ѝ и ролята ѝ за бъдещето и просперитета на страната. Ниското възнаграждение на педагогическия труд, голямата административна тежест и натовареност, огромните упования и отговорности за резултативност в образователно-възпитателния развой са в дисбаланс и работят демотивиращо на работещите в системата и вършат специалността непривлекателна за младите експерти. Учителите в България са „ квалифицирани работещи небогати “ и обичайно най-бедни в Европа. Ниската работна заплата на педагогическите експерти ги отдалечава от претекста да работят в учебно заведение и ни доближава към вероятността да забележим класни стаи с възпитаници, само че без учители. Синдикат „ Образование “ праволинейно във времето моли и упорства: Учителската заплата би трябвало да бъде не по-ниска от междинната брутна работна заплата за работещите в публичния бранш. Настояваме за повишение освен на заплатите, само че и за почтено и сложно финансиране на просветителната система. Достойната оценка на труда ще докара и до високи резултати в образованието и възпитанието на бъдещите жители на България.
Много яд и неодобрение измежду колегията буди фактът, че директорската служба, след извоюван конкурс, става пожизнена. Това от време на време води до властническо ръководство, възприятие за безотговорност и корист със служебното състояние. Често липсва отговорност на шефа към синдикалните организации и учителите, които ръководи. Липсват условия към квалификацията на кандидат-директорите на просветителните институции и постоянно се усеща неналичието на административен надзор към тях. Липсва тласък за надграждане, блян към иновативност и творчество. Някои се трансформират се от ръководители в еднолични притежатели и началници. Колегията и Синдикат „ Образование “, като изразител на мненията и настояванията на нашите членове, за подред път заявяваме, че би трябвало да има мандатност на шефовете, регламентирана в Закона за образованието и наложително включване на представителните синдикати в някои значими комисии, а точно:
- Комисия за избор на директори;
- Комисия за атестиране на педагогическите специалисти;
- Комисия за новаторските училища;
- Комисия за разработване на формули за установяване бюджетите на просветителните институции;
- В публичните препоръки в просветителните институции.
Динамичните процеси в нашето общество, тежките обществени, битови и стопански проблеми дават тежко отражение освен в битието, само че и в съзнанието даже на децата и учениците.По наше мнение обезпечаването на педагогичен консултант и/или психолог е неотложно в просветителните институции. Днешната динамична конюнктура на непрекъснати промени, на нападателна и сложна среда, без тези експерти, образователните заведения не могат да обгрижат качествено децата и учениците. Новата власт на страната и МОН да се съобразят със обстановката през днешния ден и назначението на психолози и педагогичен експерти във всички образователни звена да стане наложително.
Всеки човек знае, че средата не е единствено място за живеене, работа и учене, тя има значима роля за образуването на личността., за социализацията и построяването на ценностна система. За страдание, сградният фонд на просветителните институции, неналичието на физкултурни салони, плувни басейни, столови за хранене, нужния брой и типове профилирани кабинети, лишава от еднакъв късмет за качествена образователна среда над 60% от българските деца и възпитаници. Огромна част от учениците в България са принудени да се образоват в двусменен режим на образователния развой, като това автоматизирано ги лишава от целодневната му организация. Нашето предложение е да се обезпечи и обезпечи наложителна целодневна организация на образователния развой за учениците до 7 клас и поетапно прекосяване на едносменен режим на образование в идващите 4 години.
Свидетели сме на неприятната процедура отдавна насам представителните синдикати да бъдат пренебрегнати, техните мнения – подценявани. Всички законови промени в системата на образованието се случват, без да се взимат поради предложенията и мненията на представителните синдикати, макар наличието им при разискването на плановете. Промените в бранш обучение не се преценяват с представителните организации на педагогическото съсловие. Държавните просветителни стандарти, които дефинират политиката в образованието, също не са съобразени с предложенията на учителската общественост и представителните им професионални организации. Наложително е да се ревизират и трансформират всички стандарти към новия ЗПУО, тъй като до момента влезлите в действие и към този момент настоящи държавно-образователни стандарти не работят съответно и водят до редица проблеми. Синдикат „ Образование счита, че: Всички промени и нови закони в системата на образованието да се случват след консенсус и автограф на представителните синдикати; Всички проекти за промени в бранш обучение да бъдат дискутирани с национално представителните организации на служащите и чиновниците.
Вече няколко месеца в системата на междинното обучение работи закон за предучилищното и учебно обучение. В момента на обявяване на този закон, не бяха направени държавните просветителни стандарти, деветнайсет на брой, които дефинират същността на заложените просветителни политики. За страдание МОН създаде тези стандарти антисиндикално, без присъединяване на представителните училищен синдикати и не се съобрази с предложенията на учителската общественост. В сферата на частното обучение работещите педагогичен експерти са лишени от опцията да се употребяват от националния обществен разговор. Тези учители нямат синдикални организации, а техните работодатели напълно тоталитарно не желаят да влязат в Националното групово трудово договаряне. Синдикат „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ упорства: Да се ревизират и трансформират всички държавни просветителни стандарти към ЗПУО, съгласно направените оферти на представителните учителските синдикати в България.
За следващ път Синдикат „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ моли гласът ни да бъде чут, предложенията ни да бъдат взети под внимание, общественият разговор да не бъде единствено фиктивен, а изпълнен със наличие и смисъл, с цел да поникне положителното семе на положителната почва и осмисли нашето битие в света.
Юлиян Петров, ръководител на Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Подкрепа “
07.04.2017,гр. София
