Даже и никога да не сте гледали футболен мач от

Даже и в никакъв случай да не сте гледали футболен мач от началото до края, несъмнено сте чували за Вини Джоунс. Или сте виждали лицето му някъде. Тази запаметяваща се физиономия, която, що се отнася до филмовата му кариера, нормално пресъздава биячи и нарушители.

Джоунс наподобява като човек, с който не трябва да се закачаш. И се държи като подобен. Сега историята му - от калните футболни терени до холивудските продукции - е разказана в нов документален филм на Netflix.

Строителен служащ.

Това е младият Вини, преди да стартира да се занимава професионално със спорт. Но пристрастеността му към футбола е над всичко. Сам споделя, че в случай че в миналото отворят гърдите му, някъде вътре ще е изписана думата „ футбол “. И той прави тъкмо това, когато не е на работа - играе. Започнал в ранна възраст, на 21 години той към момента не може да се отдаде напълно на футбола.

Получава късмет с помощта на това, че негов другар се познава с тогавашния управител на „ Уимбълдън “ Дейвид Басет. Вини твърди, че се е молил на колене за тази опция.

Басет си го спомня като човек, подготвен да се бори, само че и като много нехарактерен футболист. По това време (1986 г.) „ Уимбълдън “ таман е съумял да се добере до Първа дивизия с доста старания. Въпреки това отборът е считан за новобранец.

И по този начин новобранецът Вини получава своя късмет в редиците. Първият му мач е злополука - тимът губи, а той изпуска дузпа. Но още във втория Джоунс вкарва гол на „ Манчестър Юнайтед “. Оттук нататък пътят е единствено нагоре и в идващите години той се трансформира в легенда за почитателите на клуба.

„ Уимбълдън “ жъне триумфи, а Джоунс се обрисува като водач на тима. Освен с головете си той се отличава и с грубата си игра. За него влизането със засилка и шпагат в краката на неприятелски състезател е нещо обикновено. Наричат го „ дивак “ и „ пещерняк “. Често получава картони, постоянно го гонят. В един миг стартират на смешка да го питат дали има най-малко един мач, в който да е изиграл цялостни 90 минути.

Но той харесва тима си и се усеща ужасно. По това време за футболистите в британската Висша лига е обикновено да пият след мач. Вини няма нищо срещу - пъбовете са измежду обичаните му места. Атмосферата в тима също му харесва.

„ Млади, нападателни мъже с пяна по устата от високите равнища на тестостерон “, споделя Вини.

Но добавя, че оня състав се държи като братя. И е подготвен да мине през всичко дружно.

Големият триумф идва единствено две години по-късно. От новобранец „ Уимбълдън “ става първенец, а Вини - звезда и почетен член на „ Лудата тайфа “, както вестниците на Острова назовават оня състав на тима.

С огромните триумфи обаче идват и огромните пари, както и огромните условия. Атмосферата в клуба се трансформира след напускането на Басет. Вини остава за известно време, само че измененията са явни. Той все по този начин рита и блъска противниковите играчи по терена, само че търпението към осъществяванията му е все по-малко.

Напуска „ Уимбълдън “ и в идващите две години сменя клубовете толкоз бързо, че спортните публицисти се майтапят дали вечерта още е в тима, с който е подписал сутринта. По това време и таблоидите стартират да обръщат от ден на ден внимание на Джоунс. Всяка нелепост, която каже, се трансформира в вест. А той приказва доста.

Връща се в „ Уимбълдън “, само че след едно изявление е осъден, тъй като изяснява какви са мръсните номера, които футболистите си вършат един на различен. Как да удариш съперника, по какъв начин да го ритнеш, по какъв начин да го блъснеш. Футболната общественост е скандализирана. А търпението на почитателите сякаш също стартира да се изчерпва - чуват се гласове, че би трябвало да бъде отхвърлен от играта.

Той е изплашен, тъй като не знае какво ще прави с живота си. По това време психотерапията не е на мода и по тази причина просто пие от ден на ден и повече.

Новият му късмет обаче самичък го намира. Идва под формата на едно предложение:

„ Искаш ли да участваш във филм? “

Вини желае, несъмнено. Та кой не би желал да е кино звезда? Дебютът е същински удар - филмът на Гай Ричи „ Две димящи цеви “. Оказва се, че футболистът има гений. Не какъв да е, а Юън Макгрегър хвали осъществяването му. По-късно и Брад Пит ще се изкаже ласкаво за актьорските му качества. Джоунс работи и с Никълъс Кейдж.

Следват голям брой филми, сериали, даже видеоигри. Вини получава даже награди за актьорската си игра. А през днешния ден споделя:

„ Знам, че имах наличие на терена. Просто го пренесох на екрана. И оставих диря. “